Решение № 36 от 05.02.2026, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. ХАСКОВО, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р. В. Н. като разгледа докладваното от ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500575 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК,образувано по жалба на Д. И.

Б. срещу решение

№17/06.02.2024г. по г.д. №615/2023г. на РС Свиленград,с което признато за установено по отношение на ответниците М. Т. М. с ЕГН:

**********/починала на 21.09.2025г. след постановяване на отвменителното решение на ВКС и оставила за наследник ищцата М. С../ и Д. И. Б., с

ЕГН: **********, че е ищцата М. И. С. с ЕГН: **********, е собственик на 1/12 ид.част от следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири) по кадастралната карта на **, одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ****, с площ: 515 кв.м. ( петстотин и петнадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ **, в квартал **, при съседи:

***, ***, ***, *** и ***,

ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор *** (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири, точка две), със застроена площ: 50 кв.м. (петдесет квадратни метра) и СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор *** 1

(шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири, точка, три), със застроена площ:

14 кв.м. (четиринадесет квадратни метра). ПРИЗНАВА за установено по отношение на ищцата М. И. С., с ЕГН: **********, че ответниците М. Т. М., с ЕГН: **********, и Д. И. Б., с ЕГН: **********, не притежават права на собственост върху следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири) по кадастралната карта на ***, одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: ***, с площ: 515 кв.м. ( петстотин и петнадесет квадратни метра), с трайно предназначение на територията: урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ ** в квартал ***, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***, ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА СГРАДАеднофамилна, на един етаж, с идентификатор *** (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири, точка две), със застроена площ: 50 кв.м.

(петдесет квадратни метра) и СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор *** (шестдесет и пет хиляди шестстотин седемдесет и седем, точка, седемстотин и едно, точка, деветстотин шестдесет и четири, точка, три), със застроена площ: 14 кв.м. (четиринадесет квадратни метра). ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, рег. № **, дело № **/2023г. по описа на нотариус с рег. № 652 по РНК, вписан в Служба по вписванията – гр. Свиленград с вх. рег. № **, дв.вх.рег. № ** от 20.01.2023 г., Акт № **, том **, дело № **/2023 г. ОСЪЖДА М. Т. М., с ЕГН: **********, и Д. И. Б., с ЕГН: **********, да заплатят на М.

И. С., с ЕГН: **********, равни части от сумата 4454,00 лв. – разноски по делото. В производството по делото участва като трето лице - помагач на страната на ищцата лицето Б. В. Х., с ЕГН: **********.

Във въззивната жалба на М. Т.

М./починала на 21.09.2025г.след постановяване на решението на ВКС и оставила за наследник ищцата М. С../ и Д. И. Б. се правят оплаквания за неправилност,необоснованост и незаконосъобразност. Намира,че решението е постановено и при процесуални нарушения,тъй като за ищцата липсва правен интерес от исковете,които не се оспорват в заявеното производство.Иска се обезсилване на решението и евентуално отмяната му и отхвърляне на исковете.

В срок е постъпил писмен отговор за неоснователност на възивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред Районен съд

Свиленград е образувано по иск на М. С. като законен наследник – дъщеря на 2

И. К. Б., починал на 21.03.2022г.за признаване за установено по отношение на ответниците М. Т. М. /починала на 21.09.2025г.след постановяване на решението на ВКС и оставила за наследник ищцата М. С../ и Д. И. Б., че ищцата М. И. С. е собственик на 1/12 ид.част от следния недвижим имот:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** по кадастралната карта на **, одобрена със Заповед № РД-18-107/ 13.12.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: *** с площ: 515 кв.м. с трайно предназначение на територията: урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ *** в квартал ** при съседи: ***, ***, ***,

*** и ***, ВЕДНО с построените в имота ЖИЛИЩНА

СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор *** със застроена площ: 50 кв.м. и СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор ***, със застроена площ: 14 кв.м. (четиринадесет квадратни метра). 2/. Да признае за установено по отношение на ищцата М. И.

С., че ответниците М. Т. М. и Д. И. Б. не притежават права на собственост върху гореописания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** и построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор *** и СЕЛСКОСТОПАНСКА СГРАДА с идентификатор *** по кадастралната карта на **. Както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съда да отмени констативен нотариален акт от 10.08.2022г. – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том **, peг. № **, дело № **/2022г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, в частта, в която ответницата М. Т. М. е призната за собственик на описания в него недвижим имот за частта над 9/12 ид.части. И на основание чл.537, ал.2 от ГПК, съда да отмени констативен нотариален акт от 20.01.2023г. – Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № **, том *, peг. № **, дело № **/2023г. по описа на нотариус с peг. № 652 по РНК, с който ответницата М. Т. М. е призната за собственик на описания в него недвижим имот.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата М. Т. М., с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че предявените искове са недопустими, тъй като липсвал правен интерес у ищцата, доколкото правото й на собственост не се оспорвало. Ответницата никога не била претендирала или афиширала, че е собственик на целия ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ***, Ответницата М. счита за недопустим и предявения спрямо ответницата Д. И. Б. положителен установителен иск, тъй като първата прехвърлила на втората 3/4 ид.ч. идеални части от недвижимия имот, а не целия такъв, т.е. Д. Б. придобила само реално притежаваните от М. М. 3/4 идеални части от имота.По същество не оспорва положителния установителен иск. Ответницата М. оспорва отрицателния установителен иск като неоснователен.

С решение №17 от 06.02.2024г. по г.д.

№615/2023г. РС Свиленград е уважил предявените от М. И. С. обективно и субективно съединени искове по чл.124 от ГПК

3

По в.г.д.№430/2024г. с решение

№291/08.07.2024г. ОС Хасково е обезсилил първоинстанционото решение №17 и е прекратил като недопустимо производството по делото.

С решение №395/01.07.2025г. по к.г.д.

№20248002104457 ВКС е отменил въззивното решение като неправилно и е върнал делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

При повторното разглежадане на делото във въззивна инстанция установената фактическа обстановка пред първоинстанционния съд и настоящото разглеждане на делото остава непроменена.Спорния имот е идинтифицаран и спрямо същия не са настъпили изменения и представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** с площ: 515 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, е начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), с номер по предходен план: УПИ *** ,в който са построени- ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор ***, която е изключителна собственост на И. К. Б.,наследодател на ищцата С., а от поземления имот и от ЖИЛИЩНА СГРАДА-еднофамилна, на един етаж, с идентификатор ***, със застроена площ: 50 кв.м. и СГРАДА-селскостопанска, на един етаж, с идентификатор *** със застроена площ: 14 кв.м.

Този имот е бил собственост на К. И. М. и след смъртта му на 16.09.2017г. се наследява от сина И. К. Б.,наследодател на ищцата М. С. и преживялата го съпруга М. Т. М. единия ответник при съотношение на дяловете по 1/4ид.ч. за И. Б.,починал на 21.03.2022г. и оставил за наследници ищцата и преживялата го съпруга Д. Б. другия ответник и 3/4ид.ч.за М. Т. М. /починала на 21.09.2025г.след постановяване на отменителното решение на ВКС и оставила за наследник ищцата М.

С../

При така установените имот и съсобственици,предмет на спора и с оглед мотивите на постановеното решение на ВКС спорния въпрос относно допустимостта на двата иска положителен установителен и отрицателен установителен е разрешен съобразно подхода на РС Свиленград,който е разгледал исковете и се е произнесъл по същество като е приел че са основателни.Този подход на районният съд следва да бъде споделен изцяло.

Следва да се отбележи,че при постановяване на своето решение районният съд е проследил в хронологичен ред всички писмени доказателства относими към спора, извел е адекватни изводи,поради което не се налага възпроизвеждане на фактическата обстановка,която въззивният съд споделя изцяло и която не се опровергава във въззивната инстанция.

Проследявайки цялата хронология от откриване на наследството на двамата наследодатели в последователността на наследяване и квоти и извършените няколко сделки,включително и постановени съдебни решения подробно описани в мотивите на районния съд се налага единствено възможния извод, до който извод е достигнал районния 4 съд за основателността на предявените искове.Не без значение е и обстоятелството изтъкнато и от касационната инстанция относно значението ,че ответниците са признали правата на ищцата по време на процеса,което не изключва нейния правен интерес да се сдобие със съдебно решение,с което ще бъдат изяснени отношенията между страните.

Предвид изложеното първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което не се налага да бъде ревизирано по изложените по-горе съображения и следва да бъде потвърдено, като поради това и на основание чл.272 от ГПК въззивната инстанция препраща към мотивите на районния съд.

С оглед изхода на спора Д. И. Б. следва да заплати на М. И. С., с ЕГН: ********** адвокатско възнаграждение от 2500 лева, за въззивна инстанция Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №17/06.02.2024г. по г.д. №615/2023г. на №257/09.04.2025г. по г.д. №1242/2024г. на Районен съд Свиленград.

ОСЪЖДА Д. И. Б., с ЕГН: **********, да заплати на М. И. С. с ЕГН: **********, адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 2500лв.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5