Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260450 от 30.09.2021, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Гражданско дело 540/2021
Вид
Решение № 260450
Подписан
30.09.2021
В сила
23.08.2022
Състав
ЕЛИСАВЕТА ГЕОРГИЕВА ДЕЯНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.416 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 24, ал. 1 т.8 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 24, ал. 1 т.8, 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 27, ал.4 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29, ал.1 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29, ал. 10 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 29, ал. 9 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители
  • чл. 6, ал.2, т.3 · Закон за кредитите за недвижими имоти на потребители

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№

............... гр.

Кюстендил, 30.09.2021 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на петнадесети септември, две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева при секретаря Б.ка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 540 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.

Производството е образувано по искова молба, депозирана от „София Комерс Кредит Груп“ АД против Р.И..

В исковата молба се твърди, че на 31.10.2019 г. страните по делото сключили Договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. № 10283/31.10.2019г. по описа на Нотариус с рег. № 586 с РНК с приложими към него Общи условия.

Съгласно договора ищецът се задължил да предостави на ответницата сума в размер на 11 810,84 евро, или 23 100 лева, които тя следвало да върне на равни месечни анюитетни вноски в размер на 306,13 евро всяка, съгласно погасителен план, който бил неразделна част от договора.

Договорената месечна лихва била в размер на 2,45 %. Кредитът бил обезпечен с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 94, том II, рег. № 10284, дело № 233 от 31.10.2019 върху недвижим имот, който бил собственост на Б. И. и В. С..

Изпълнението на задължението на ищеца да предаде реално уговорената заемна сума се установявало от приложената към исковата молба Декларация-разписка с нотариална заверка на подписите.

Твърди се, че поради неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, ищецът, като заявител в производството по ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС, на осн. чл. 417, т.3 от ГПК във вр. с чл. 418 от с.к., се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 2142,91 евро, от които – 139,20 евро – изискуема главница по 7 бр. месечни анюитетни вноски за периода от 20.03.2020г. до 20.09.2020 г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план) и 2003,71 евро – изискуема договорна лихва по 7 бр. анюитетни месечни вноски за периода от 20.03.2020 г. до 20.09.2020г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план), както и законна лихва за забава върху главницата и разноски в производството.

Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., с рег. № 743 в КЧСИ. Твърди се, че И. погасила главницата по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист като подала възражение по чл. 414 от ГПК само срещу присъдената договорна лихва.

Последното обусловило интереса на ищцовото дружество да предяви иска по настоящото производство за установяване съществуване на вземането именно за договорната лихва.

Ето защо се поддържа искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че Р.Б.И., с ЕГН: **********, с адрес *** дължи и следва да заплати на „София Комерс Кредит Груп“ АД, ЕИК: …., със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, р-н „Изгрев“, ул. „….“, бл. 58, ателие 6 сумата в размер на 2003,71 евро, представляваща изискуема договорна лихва по 7 бр. месечни анюитетни вноски за периода от 20.03.2020 г. до 20.09.2020 г. вкл. (вноски от 5-та до 11-та по Погасителния план), дължима на основание Договор за кредит с нотариална заверка на подписите рег. № 10283/31.10.2019г. по описа на Нотариус с рег. № 586 с РНК, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1933 от описа на КРС за 2020 г.

Претендират се и сторените в производството, а и в заповедното такова, разноски.

В срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК ответникът е упражнила правото си на отговор.

Навежда доводи за допустимост, но неоснователност на претенцията. Сочи се, че изп.д. № 573 от описа на ЧСИ Е. Х. за 2020 г., по което била наложена и възбрана на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, било приключено с постановление на съдебния изпълнител от 29.01.2021 г. поради пълно погасяване на задължението по титула (изпълнителен лист от 10.03.2020г., издаден по ч.гр.д. № 524/2020 г. на КРС).

Ответната страна оспорва чл. 1.1 от процесния договор като прави възражение за нищожност на последния в частта за възнаградителната лихва, която била прекомерна, а и в частта за неустойката по чл. 5.3 от договора съобразно подробно изложени в тази насока съображения. Неравноправна и поради това нищожна била и клаузата за заплащане на фиксирания лихвен процент. Сочи се още, че уговорената възнаградителна лихва надвишавала 3 пъти законната такава съотв. била с два пъти по-висока от законната лихва (с оглед обезпечеността на процесния кредит).

Това положение било противно на добрите нрави и справедливостта и обуславяло нищожност на клаузата, в която била уговорена. Отделно, оспорените договорни клаузи не били индивидуално уговорени, доколкото И. сочи, че подписала предварително изготвен договор, без възможност на влияе върху съдържанието на клаузите в него.

На следващо място ответната страна сочи, че в нарушение на чл. 24, ал. 1 т.8 от ЗКНИП, в процесния договор не бил посочен годишният лихвен процент. Липсвала и подробна информация за всички разходи, включени в общите разходи по кредита. Така, поради нарушение на чл. 24, ал. 1, т.8 и 9 от ЗКНИП, договорът за кредит бил нищожен.

Излагат се и подробни съображения за нищожност, поради неравноправния й характер, на клаузата на чл. 5.3, изр. 2-ро от Договора, в частта й по уговорената наказателна неустойка.

Нарушени били и правилата на чл. 9, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗКНИП, поради което се оспорва стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение № 2 към чл.

6, ал.2, т.3 от с.з.

Формулировката в т.5.2 осигурявала на ищеца възможност да обяви кредита за предсрочно изискуем при забава дори на незначителна с оглед интереса на кредитора част от дължимите главница и/или лихва, което било във вреда на потребителя и водело до значително неравновесие между правата и задълженията на страните. Отделно, чл. 18 от ЗКНИП уреждал правото на кредитора да прекрати договора при определени условия, а не и да обяви кредита за предсрочно изискуем.

В нарушение на чл. 27, ал.4 от ЗКНИП не били определени в договора ясно и точно дължимите такси и комисиони.

Неравноправна била и постановката на чл. 6.7, изр. 2-ро от договора.

Поради неоснователността на иска не следвало да се присъждат и разноски на ищцовата страна.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответникът я оспорва по изложените в отговора съображения.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от заверено копие на Договр за кредит от 31.10.2019г., сключен между страните, ведно с приложимите към него Общи условия за предоставяне на кредити за недвижими имоти на потребители (листове съответно 6 до 12 и 25 до 38 от делото) е, че ищцовото дружество предоставило на ответника кредит в общ размер на 11810,84 евро, равняващи се на 23100,00 лв., платим на 120 месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 2,45 % на месец. Уговореният в т. VI, подт. 6.5 от процесния договор ГПР възлиза на 33,7037% при общо дължима по кредита сума от 36735,60 евро – подт. – 6.6.

Представеният по делото, като Приложение № 1 към процесния договор, Погасителен план установява падеж на първа погасителна вноска на 20.11.2019г. и падеж на последна такава – на 20.10.2029г., при размер на всяка една от 306,13 евро.

В съответствие с предвиденото в т. V от процесния договор и видно от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 94, том II, рег. № 10284, дело № 233 от 2019г. е, че процесният кредит бил обезпечен посредством учредяване на договорна ипотека върху изрично посочен в нотариалния акт недвижим имот, собственост на ипотекарните длъжници в режим на съпружеска имуществена общност, Б.Л.И. и В.С.И..

Декларация

– разписка, надлежно заверена и представена на л. 34 от делото, подписана от ответника в настоящото, установява получения от нея паричен ресурс от 11810,84 евро, равняващи се на 23100 лв.

Представен е и надлежно заверен Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение № 2 към чл. 6, ал.2, т.3 от Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители, ведно с инкорпориран в същия примерен погасителен план.

Видно от материалите по приложеното ч.гр.д. № 1933/2020 г. на КРС, в полза на заявителя – ищец понастоящем, била издадена Заповед № 260157 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК (въз основа на Разпореждане за незабавно изпълнение № 260811/26.10.2020г., потвърдено с влязло в сила Определение от 18.03.2021г., постановено в производството по в. ч. гр. д. № 79 от описа на КОС за 2021 г.) за сумите, предмет на заявлението и въз основа на нея изпълнителен лист от 26.10.2020 г. Срещу издадената заповед в срок било депозирано възражение, като за сумата от 139,20 евро, представляваща главница по процесния договор, заповедта е обезсилена и производството по делото - прекратено с влязло в сила

Определение № 260625/29.04.2021г. на КРС, постановено по ч.гр.д. 1933/2020г. В останалата част – за сумата от 2003,71 евро, е разпоредена процедура по чл.

415, ал.1, т.1 ГПК.

От представеното заверено копие на Покана за доброволно изпълнение изх. № 12785/23.11.2020г., по изп.д. 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., рег. № 743 е видно, че по вече образуваното изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 10.03.2020 г., издаден въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 112/10.03.2020г., издадена по ч.гр.д. № 524/2020г. от описа на КРС е присъединен и дълга на длъжника по изпълнителен лист от 26.10.2020г., издаден на основание заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК № 260157/26.10.2020г., издадена по ч.гр.д. № 1933/2020г. на КРС.

Представената на л. 56 от делото вноска бележка за сумата от 1600,00 лв, внесена от ответницата по сметка на ЧСИ Е. Х. по изп.д. 20207430400573 е с основание „пълно погасяване на дълга по заповед за незабавно изпълнение № 112/10.03.2020г.“. В тази връзка е представено заверено копие от съобщение изх. № 1105/29.01.2021г. по изп.д. 20207430400573 от описа на ЧСИ Е. Х., видно от което на осн. чл. 433, ал.2 от ГПК с Постановление на съдебния изпълнител от 29.01.2021 г. изп.д. 573/2020г. е приключено поради пълно погасяване на дълга по титул, представляващ изпълнителен лист от 10.03.2020г., издаден в производството по ч.гр.д. № 524/2020 г. на КРС.

За изясняване на делото от фактическа страна е приета и съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.В.. Същата установява, че по процесния договор за кредит за периода 20.03.2020г. до 20.09.2020 г. дължимата договорна лихва възлиза на 2003,71 евро. Общият размер на извършените плащания по дълга възлиза на 3522,15 лв., от които (по 2052,57 лв. наредител е ЧСИ Е. Х.).

Съгласно предоставените данни от партидата на Договора, претендираните в производството суми не са погасени. Експертът сочи, че по образуваното пред ЧСИ Е. Х. изп.д. № 20207430400573 сума в размер на 2052,57 лв. е преведена на взискателя, а с остатъка са погасени задължения към съдебния изпълнител.

Посочено е, че годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е 10 процентни пункта, а годишния процент на разходите по процесния договор – 33,7037 % (ненадвишаващ 5 пъти размер на законната лихва за просрочени задължения в левове и чуждестранна валута) като е изяснено, че последният съдържа месечна лихва от 2,45 % и няма допълнителни такси или разходи. Посочено е още, че според лихвената статистика на БНБ за месец декември 2019г. средният ГПР по левовите ипотечни заеми е рокордно нисък – 3.32 на сто, като се понижава с 0.04 процентни пункта спрямо ноември. Към датата на изготвяне на експертното заключение 11 небанкови институции предлагат ипотечни кредити, като най-нисък процент е предложението на „Кредит Партнер“ – варненска небанкова финасова институция. Сочи се още, че общият размер на процесния кредит възлиза на 36735,60 евро, която сума включва само главница и договорна лихва.