Решение № 276 от 04.11.2025, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Габрово, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Габриела Б. Илиева при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева в присъствието на прокурора Ж. Хр. Ш. като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело № 20254200500546 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. 2003/08.7.2025 г. от Прокуратурата на Република България против Решение № 36/16.06.2025 г. по гр. д. № 488/2024 г. по описа на РС – Дряново, в частта в която прокуратурата е осъдена да заплати на В. П. П., солидарно с ОД на МВР – Габрово, сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното й изплащане.

Във въззивната жалба се твърди, че определения размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен. Твърди се, че не е взета предвид тежестта на обвинението по чл. 343б, ал. 3 НК, както и че спрямо ищеца не са вземани мерки за процесуална принуда, както и че на обществото не е станало известно факта на досъдебното производство. Счита, че разследването е приключило в разумен срок. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и да намали размера на обезщетението за неимуществени вреди.

ОД на МВР-Габрово не взема становище и не упражнява правото си по чл. 265 ГПК да се присъедини към въззивната жалба на прокуратурата.

В срока за отговор на въззивната жалба въззиваемият В. П. П. не упражнява правото си да подаде отговор.

Въззивната жалбата е редовна и допустима, като подадена в 1 законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът дължи произнасяне по нея.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. П. П., с която са предявени осъдителни искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България и ОД на МВР-Габрово за солидарното заплащане на сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, както и сумата от 3 255, 03 лв.

– частичен иск от 21 325, 03 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

С Решение № 36/16.06.2025 г. по гр. д. № 488/2024 г. по описа на РС – Дряново, съдът е уважил частично исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, присъждайки сумата от 2 000 лв., като е отхвърлил иска за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер. Уважил е частично и исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, присъждайки сумата от 255, 03 лв., като е отхвърлил иска за разликата над посочената сума до пълния претендиран размер на частичния иск.

От прилоЖ.те по делото писмени доказателства и приобщеното досъдебно производство 116/2023 г. по описа на РУ-Дряново, се установява, че ДП 116/2023 г. е образувано на 05.07.2023 г. за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК срещу В. П. П. – управление на МПС – товарен автомобил „Фиат Добло“ с рег. № ЕВ 32 61 ВН (чужда собственост), след употреба на наркотични вещества – „бензодиазепини“, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“. На същата дата е взета кръвна проба за изготвяне на токсикохимична експертиза. Като принудителна административна мярка свидетелството за управление на МПС на В. П. е било временно отнето.

Заключението по токсикохимичната експертиза, изготвено на 16.01.2024 г., установило, че в кръвта на В. П. не се установяват наркотични вещества. С постановление от 20.03.2024 г. РП-Габрово прекратила наказателното производство поради липса на престъпление съгласно чл. 243, ал. 1, т. 1 вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК. В. П. платил, съгласно разписка от 06.02.2024 г., сумата от 255, 03 лв. за изготвената токсикохимична експертиза.

По делото са изслушани свидетелските показания на О. С., съсед на В.

П. и И. Я., живееща на съпружески начала с В. П.. От тях се установява, че след процесния инцидент В. П. станал по-затворен, нервен, имал здравословни проблеми с кръвното и избягвал да шофира. Случката бързо станала достояние на съгражданите в с. П., където живее В. П., като хората започнали да го избягват и спрели да го поздравяват. В. останал без работа след този случай, доколкото преди нея работел като личен шофьор с изпитателен срок. Проверката довела до разстройство на съня, силно 2 притеснение и здравословно проблеми. И към настоящият момент В. не се е възстановил напълно от преживяното, като избягва да шофира и отказва да приема при нужда дори безобидни лекарства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая постановеното по делото решение е валидно и допустимо.

По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено.

Предпоставките, включени във фактическия състав на правната норма по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, обуславящи основателността на исковите претенции за претендирано обезщетение, са свързани с установяване на следните правнорелевантни факти: 1) повдигнато обвинение за извършено престъпление; 2) наказателното производство да е прекратено, тъй като извършеното деяние не представлява престъпление; 3) претърпени вреди; 4) пряка причинна връзка между вредите и деянието, извършено от правозащитните органи. Следва да се има предвид, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз "обвинение в извършване на престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-процесуален смисъл. Когато наказателното производство е образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено, без да му е повдигнато обвинение. Важен е фактът на засягане на личната сфера, който настъпва от момента, в който спрямо съответното лице се извършват действия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, а не формалното му привличане в качество на обвиняем по реда на НПК /в този смисъл Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК; Решение № 35 от 16.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5215/2015 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай, предпоставките на отговорността по ЗОДОВ са правилно установени от първоинстанционния съд, поради което настоящата въззивна инстанция препраща към неговите мотиви на основание чл. 272 ГПК.

Спорът пред настоящата инстанция се концентрира спрямо размера на справедливото обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от В. П..

Съгласно съдебната практика /решение № 4 от 24.01.2011 г по гр. д. № 3

855/2010 г, ГК, ІV ГО на ВКС, решение № 291 от 16.11.2011 г по гр. д. № 109/2011 г, ГК, ІІІ ГО на ВКС и др./ при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД трябва да се вземат предвид: тежестта на повдигнатото обвинение /дали е от общ характер, дали е за няколко отделни престъпления, какви наказания се предвиждат за него/; вида на наказателното производство - дали е приключило в досъдебната фаза или е проведено и съдебно производство на една или повече инстанции; продължителността на наказателното производство (като период от време); видът на взетата мярка за неотклонение, продължителност на задържането, момент на задържането; има ли разгласяване чрез медиите; има ли влошаване на здравословното състояние; конкретните преживявания на ищеца и отраЖ.е върху живота му - семейство, професионална и обществена среда; други обстоятелствата относими към характера на увреждането, за което имат значение и други и предишни обвинения и осъждания, задържания и ефективно изтърпяване на наказания. Както е възприето и в Решение № 113 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1603/2017 г., IV г. о., ГК, нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. Когато се твърди причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно увреждане на здравето, а също и други специфични увреждания с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то тогава те трябва изрично да бъдат посочени в исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска. При наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ съдът може да присъди обезщетение за претърпени вреди в рамките на обичайното и без да са налице други доказателства освен посочените по-горе за установяване на основанието за възникване на отговорността. В този смисъл е и Решение № 55/11.03.2013 година, постановено по гр. д. № 1107/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

В случая В. П. не е привличан като обвиняем, като евентуалното обвинение не е за тежко престъпление т. е. ищецът принципно не е бил застрашен от ефективно лишаване от свобода; наказателното производство е продължило почти 8 месеца, като е останало в досъдебната си фаза; мярка за процесуална принуда спрямо В. П. не е била налагана, но свидетелството му за управление на МПС е било отнето за срока за досъдебното производство; В.

П. живее в малко населено място, предвид което случката е станала известна на съгражданите му, които са промени отношението си спрямо него и жената, с която живее на съпружески начала; не му е налагано наказание; изпитвал е притеснения и неудобства, намерили израз във влошаване качеството на съня, високо кръвно налягане, като и към момента изпитва притеснения да шофира и да приема лекарства. Ето защо, с оглед социално - икономическият стандарт 4 в страната по време на провеждане на наказателното производство, настоящият въззивен състав намира, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., до който размер искът е уважен от първоинстанционния съд, е справедливо за компенсиране на претърпените неимуществени вреди от В. П..

Предвид гореизложеното и съвпадението между изводите на първоинстанционния съд и настоящият въззивен състав, то първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната му част.

При този изход на спора въззиваемата страна има право на разноски.

Същата е ползвала безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което съдът счита, че възнаграждение от 200 лв. е съответно на положения адвокатски труд от проц. представител на В. П., предвид обстоятелството, че не е представен отговор на въззивната жалба, че делото пред въззивната инстанция е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на В. П. не се е явил, поради служебна ангажираност по друго дело, като е представил писмено становище по хода на делото и по неговото същество. Поради това Прокуратурата следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. И.-С. сумата от 200 лв., представляваща възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ на въззиваемата страна по спора В. П..