Определение № 398 от 27.02.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 398 гр. София, 21.02.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Галина Иванова като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20238003902159 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „Корабостроителница Бургас“ ЕООД срещу определение №191 от 16.08.2023 г. по в.ч.т.д.№163/2023 г. на АС Бургас. С обжалваното определение е потвърдено определение №399 от 27.04.2023 г. по т.д.№189/2021 г. на ОС Бургас, с което с което е оставена без уважение молбата на дружеството за възстановяване на срока за въззивно обжалване на постановеното по делото решение №243 от 10.11.2022 г.

В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Излагат се съображения, че е налице особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64 от ГПК, изразяващо се в невръчване на страната на разпореждането, с което на основание чл.51, ал.3 от ГПК /ред. ДВ бр.110 от 2020 г./ първоинстанционният съд е приел за редовно връчено съобщението за постановеното по делото решение. В изложение по чл.284, ал.3 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК:

Представлява ли за страната в процеса като друго непредвидено и непреодолимо обстоятелство по смисъла на чл.64 от ГПК, неуведомяването за 1 издадено разпореждане по реда на чл.101 от ГПК за редовността на процесуално действие, за което се следи служебно от съда.

Ответникът по касация „Сеастар улусларарасъ наклият тиджарет лимитед ширкети“ ЕООД, Република Турция заявява становище за неоснователност на жалбата.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че пропуснат срок за предприемане на процесуално действие може да бъде възстановен от съда, ако страната докаже, че пропускът се дължи на особени, непредвидени обстоятелства с непреодолим характер, каквито според трайната съдебна практика могат да бъдат природни бедствия, социални катаклизми, внезапно възникнали здравословни проблеми или смърт, както и други обективни обстоятелства, които не биха могли да бъдат предвидени и преодолени. Приел е, че неуведомяването на страната от нейния пълномощник за постановеното решение не е такова обективно обстоятелство, а е по същество субективен пропуск, който не може да послужи като основание за възстановяване на пропуснатия срок /така определение №26 от 21.01.2012 г. по ч.гр.д.№611/2011 г. на ВКС, ГК, Първо отделение/. Установил е, че в конкретния случай първоинстанционният съд не е бил уведомен от ищеца, че е оттеглил пълномощията на адвокат Раев, нито е бил уведомен за други основания, които да доведат до прекратяване на представителството по чл.36 от ГПК, като поради горното е предприето връчване на решението на пълномощника, който от самото начало на производството е и съдебен адресат. Счел е, че отказът на последния да получи съобщението не засяга редовността на връчването, нито го освобождава от задължението му да уведоми страната за постановения съдебен акт, нито задължава съда да осъществи връчване на другия пълномощник и съдебен адресат, за когото се съдържа информация по ч.т.д.

№2147/22 г. /определение №60443 от 01.12.2021 г. по ч.т.д.№1553/21 г. на 2

ВКС, ТК, Второ отделение/.

С оглед изложените от въззивния съд мотиви, формулираният в изложението по чл.284, ал.3 от ГПК въпрос не е обусловил решаващата воля /същият не е обсъждан в обжалваното определение/ на съда, поради което и при липсата на общото основание по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато.

Освен, че не е бил предмет на разглеждане в обжалваното определение, този въпрос е израз на поддържаната от частния касатор, но ненамираща опора в процесуалния закон теза, че разпореждането по чл.51, ал.3 от ГПК /ред. ДВ бр.110 от 2020 г./, констатиращо редовността на връчването при отказ за получаване на съобщение от адвокат, пълномощник по делото, следва да бъде връчвано, тъй като е от категорията съдебни актове по чл.101 от ГПК, указващи на страната наличие на нередовност на извършено от нея процесуално действие и даващо срок за отстраняване на нередовността.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №191 от 16.08.2023 г. по в.ч.т.д.№163/2023 г. на АС Бургас.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3