Решение № 458 от 21.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветанка Тр. Вълчева като разгледа докладваното от Цветанка Тр. Вълчева Търговско дело № 20255300900660 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.25 ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба, подадена от А. Б., роден на ****г., гражданин на ****, в качеството на управител и едноличен собственик на капитала на новоучредено търговско дружество с наименование „ЕНДЕ АРТ“ ЕООД България /в процес на учредяване/, чрез адв.Д. С. Х. против Отказ на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията №20251027153634/29.10.2025г. з а вписване на първоначална регистрация на дружество

„ЕНДЕ

АРТ“

ЕООД, заявена със заявление с вх.№20251027153634/27.10.2025г. Моли се за отмяна на отказа и даване на задължителни указания за вписване на заявеното по подробно изложени съображения.

Жалбата е допустима, подадена е от лицето, което е подало заявлението за вписване на ново дружество, при наличие на правен интерес за обжалване.

Подписана е от пълномощник, който е изрично упълномощен да представлява заявителя пред ОС - Пловдив при обжалването на конкретния отказ.

Представена е в заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл.25 ал.3 от ЗТРРЮЛНЦ. Депозирана е на 30.10.2025г. в преклузивния 7дневен срок по чл.25 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ. Внесена е дължимата държавна 1 такса по чл.29 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Поради това жалбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Постъпил е отговор на жалбата от А генция по вписванията, на основание чл.25 ал.2 от ЗТТРЮЛНЦ. Изложено е становище за правилност на мотивите н а длъжностното лице по регистрация при постановяване на отказа за вписване и е направено искане за отхвърляне на жалбата, като неоснователна.

Съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Предмет на жалбата е отказ №20251027153634/29.10.2025г. з а вписване на първоначална регистрания на „ЕНДЕ АРТ“ ЕООД , заявена със заявление с вх.№20251027153634/27.10.2025г.

За да постанови отказа длъжностното лице по регистрация е приело, че при извършената проверка на основание чл.21 от З ТРРЮЛНЦ и чл.91 от Наредба №1 от 14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТРРЮЛНЦ се установило следното: В заявлението за първоначално вписване е посочено наименование /фирма/ на дружеството "ЕНДЕ АРТ". При извършена проверка за наличие на права върху заявеното наименование/фирма се установило, че друго лице вече е регистрирало фирма "ЕНДЕАРТ /Е.Д.А./" ЕООД с ЕИК 208476964.

Наименованието/фирмата напълно съвпада с наименованието/фирмата на друг вписан търговец, което накърнява правата му и би могло да въведе в заблуждение всеки. Двете наименования се произнасят по един и същи начин при употребата им в българския език.

Наличието на интервал (разстояние) не е достатъчно да отличи едното от другото наименование, тъй като уникалността на фирмата на дружеството следва да произтича пряко от словесното и буквеното означение на самото наименование. Поставянето на интервал между две срички от една и съща дума (респ. между две думи в едно словесно съчетание) в наименованието е без значение и не прави същото уникално и ясно различимо от фирмата на посочения по-горе търговец. За да се избегне възможността за заблуждение на третите лица относно идентификацията на дружеството, уникалността следва да е налице едновременно при изписване и при изговаряне на наименованието. Приело е, че наименованието/фирмата е сходно с наименованието/фирмата, въпреки посоченото в скоби съкращение на вписания търговец, което накърнява правата му и би могло да въведе в 2 заблуждение всеки, поради което посочената в заявлението фирма не е уникална и ясно различимо от фирмата на посочения по-горе търговец.

Според трайната съдебна практика, правната форма на търговеца, интервали между букви във фирмата, както и препинателни знаци не могат да бъдат приети като основание за уникалността, поради пълното фонетично съвпадение с вече вписана такава. Законът изисква национална уникалност на наименованието на фирмата на търговеца, което обстоятелство е предмет на проверка на основание чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ при първоначална регистрация. Посочило е, че фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

Фирменото наименование е съществен правноиндивидуализиращ признак на търговеца. Фирмата е означението, с което търговецът упражнява занятието си и се подписва. Наименованието следва да притежава национална уникалност, така че да не въвежда в заблуждение третите лица - съконтрахенти.

Търговското наименование е заблуждаващо не само, когато напълно съответства на наименованието на друг търговец, но и когато е сходно с него.

Идентичността и сходството с регистрирана по-рано фирма е пречка за вписване на търговеца /арг. чл.7 ал.4 от ТЗ/. Изводът за уникалност се основава на общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство, т.е. на общото впечатление, което фирмата създава, като се отчита въздействието на нейните отличителни и доминиращи елементи. Приело е, че двете фирмени наименования са сходни до степен, че лесно могат да бъдат объркани и потребителите и останалите търговци могат да бъдат въведени в заблуждение, че договарят с другия търговец, поради което не е спазено изискването на чл.7 ал.2 от ТЗ фрмата да не въвежда в заблуждение. Фирма с наименование „ЕНДЕ АРТ“, при съществуваща и вписана в търговския регистър фирма „ЕНДЕАРТ /Е.Д.А./“ би въвела в заблуждение другите лица, участващи в гражданския и търговския оборот. Длъжностното лице по регистрация е приело, че вписване на друг търговец с фирма "ЕНДЕ АРТ", ще представлява нарушение на чл.7 и чл.11 ал.1 от Търговския закон, би въвело в заблуждение трети лица, както и би създало несигурност за търговския оборот. Вписването ще представлява нарушение на забраната да не се въвеждат в заблуждение третите лица - евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат обвързани с друго, още повече, че има съвпадение и в правноорганизационната форма.

3

Касае се до много сходно фирмено наименование (еднакво с това на вписан търговец без посочване на съкращение на фирмата в скоби, което по принцип не се чете, а се използва алтернативно за един и същ търговец), което би могло да доведе до заблуждаване на третите лица, независимо от обстоятелството, че дружествата биха били с различен ЕИК, който ще бъде изписван в писмената им кореспонденция. Фирмата на търговеца е отделен, самостоятелен индивидуализиращ признак и предпоставките, на които трябва да отговаря не могат да бъдат игнорирани.

Видно от книжата по делото е, че на 27 .10.2025г. по електронен път е подадено заявление за вписване в Търговския регистър на новоучреденото дружество „ЕНДЕ АРТ“ ЕООД. На 29.10.2025г., въз основа на представените доказателства, е постановен отказ, основан на констатацията, че в Търговския регистър вече е вписано дружество с наименование "ЕНДЕАРТ /Е.Д.А./" ЕООД с ЕИК 208476964. Прието е, че въпреки разликата в изписването на „ЕНДЕ АРТ“ ЕООД и на вече съществуващото "ЕНДЕАРТ /Е.Д.А./" ЕООД, наименованията им се изговарят по същия начин, а включването на препинателни знаци или на интервали не водят до различно произнасяне на фирменото наименование, поради което не могат да послужат за индивидуализация на дружеството. При проверката относно обстоятелството дали има друго лице, което има права върху същата фирма е счетено, че поради наличието на вече регистрирано дружество с наименование "ЕНДЕАРТ /Е.Д.А./" ЕООД е налице пречка за регистрацията на дружество с наименование „ЕНДЕ АРТ“ ЕООД, тъй като това наименование няма да изпълнява функцията за индивидуализация на дружеството и ще бъде в противоречие с принципа за уникалност на търговското наименование.

Изложените от длъжностното лице изводи се споделят от настоящия съдебен състав. При справка в Търговския регистър се установява, че действително на 10.09.2025г. в регистъра е вписано търговско дружество с наименование "ЕнДеАрт /Е.Д.А./" ЕООД, ЕИК 208476964, със седалище в гр.София.

Съгласно разпоредбата на чл.21, т.7 от ЗТРРЛНЦ длъжностното лице по регистрацията следва да извърши проверка относно това дали друго лице няма права върху фирмата и дали тя отговаря на изискванията на чл.7 ал.2 от ТЗ при първоначално вписване. Следователно при извършване на посочената 4 проверка длъжностното лице е действало в рамките на предписаната от специалния закон компетентност.

Според чл.7 ал.2 о т Т З всяка фирма може да включва означение за предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка, като фирмата трябва да отговаря на истината и да не въвежда в заблуждение.

За спазването на този принцип законът е предвидил и съответните гаранции.

Текстът на чл.7 ал.4 от ТЗ предвижда искова защита на фирменото наименование - всеки търговец има право да предяви иск за установяване на недобросъвестно заявяване или използване на фирма, за преустановяване на недобросъвестно използване на фирма и за обезщетение за вреди, когато фирмата е идентични или сходна с регистрирана по-рано фирма.

Положителните изисквания - за уникалност и за съответствие с истината, и отрицателните – фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица, са кумулативни и следва да се налице едновременно.

В конкретния случай тези предпоставки не са налице.

Изискването за уникалност не е спазено, ако от фирмата на вече регистриран търговец се премахнат или към нея се добавят препинателни знаци, в т.ч. интервали. Те не се изговарят, а при изписването интервалът може да бъде пропуснат и наименованията да съвпаднат. Съкращението на фирмата, поставено в скоби, по принцип не се чете . То по-скоро се използва алтернативно за един и същ търговец. В случая сходствата между двете фирми са големи. Интервалът между двете думи не води до това, наименованията на съществуващата и новозаявената фирма д а имат различно звучение.

Наименованието „ЕНДЕАРТ“ / „ЕНДЕ АРТ” се състои от две самостоятелни думи, всяка от които има свое самостоятелно ударение, дори когато думата е изписана слято. Поради това изговарянето на наименованието на вече регистрираното дружество е идентично с това, което е заявено понастоящем.

Във връзка с доводите на жалбоподателя следва да се посочи и това, че при запазването на фирмата компютърната система може да не е отчела идентичността, заради използвания интервал и да е потвърдила уникалността на наименованието. Освен това от приложената справка не е видна датата, на която тя е направена, предвид обстоятелството, че другото дружество е регистрирано съвсем скоро преди това, а именно на 10.09.2025г. След първоначалната електронна проверка за уникалност, обстоятелствата, на които 5 законът придава значение по чл.21, т.7 от ЗТРРЮЛНЦ, се подлагат на човешка професионална проверка за сходства и преценка на допустимата степен на сходство, която не следва да достига до степен на идентичност.

В случая се нарушава и забраната фирмата да не въвежда в заблуждение третите лица - евентуални контрагенти на дружеството, тъй като последните могат да счетат, че преговарят с едно дружество, а да се окажат обвързани с друго. Още повече, че и двете дружества имат еднаква правноорганизационна форма - ЕООД.

Наименованията на двете дружества са идентични до степен, при която е налице реална опасност да бъдат въведени в заблуждение третите лица, при идентифицирането на тези дружества. Наличието на интервал не променя горния извод, тъй като този интервал практически не води до съществена промяна в графичното обозначение, в съдържанието и в лексикалното значение на думата, както и в нейното звучене. Идентичността на двете наименования не се повлиява съществено и от абревиатурата, тъй като основният и запомнящ се елемент от фирмата, е наименованието й в тесния смисъл на думата.

В тази насока е формирана и съдебна практика, в т.ч. Решение №229/23.07.2018 год. на АС - Пловдив по в.т.д. №421/2018г.