Определение № 2902 от 14.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2902 гр. София, 07.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Кристияна Генковска

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Боян Балевски Частно касационно търговско дело № 20248003902153 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Д. Х. от гр. Варна, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 1894 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2111/2023 г.

Второ т.о. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, подадената от настоящата жалбоподателка касационна жалба срещу въззивно решение № 969 от 02.08.2023 г. по в. гр. д. № 1057/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Частната жалбоподателка поддържа, че атакуваното определение на предходен състав на ВКС е неправилно и незаконосъобразно. Излага аргументи, че предмет на производството не са обективно кумулативно съединени искове с цена на всеки от тях под 5 000 лв., а „единен“ отрицателен установителен иск по чл. 439 ГПК за установяване по отношение на ответното несъстоятелно дружество, че в резултат на извършено извънсъдебно прихващане след снабдяване с изпълнителен титул срещу ищеца, вземането на ответника е недължимо в общ размер от 15 455.16 лв. (сбор от главница, лихви и разноски).

Против жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Консорциум Реми Груп“ АД – в несъстоятелност, с ЕИК: 103097870, гр. Варна, чрез синдика на дружеството, със становище за правилност и законосъобразност на обжалваното определение, поради подаване на касационната жалба срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, и неоснователност на частната жалба, предвид изложените от предходния състав на ВКС съображения.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. второ ГПК определение на предходен състав на ВКС, при 1 спазване на едноседмичния преклузивен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

С атакуваното определение състав на II т. о. на ВКС е приел, че предмет на разглеждане от въззивния съд, съобразно мотивите на съдебния акт, а и предвид очертания с исковата молба от ищеца предмет на делото, са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, с които ищецът е оспорил вземанията, изпълнявани по изп. дело № 242/2021 г. по описа на ЧСИ Николай Георгиев, рег. № 716, с район на действие Окръжен съд – Варна, образувано по изпълнителен лист № 261979/15.03.2021 г., издаден по гр. д. № 15596/2018 г. на РС – Варна. Производството по последното е било образувано по обективно съединени искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ГПК за връщане на дадени без основание – внесени от ищеца по сметка на ответника суми, както следва: сумата 510.46 евро с вносна бележка от 17.10.2014 г.; сумата 510.46 евро с вносна бележка от 06.11.2014 г.; сумата 600 евро с вносна бележка от 14.11.2014 г.; сумата 1 939.77 евро с вносна бележка от 02.02.2015 г.; сумата 1 000 евро с вносна бележка от 26.02.2015 г. и сумата 765.70 евро с вносна бележка от 01.04.2015 г., като ищецът изрично е отрекъл да е налице каквото и да е основание за извършените вноски, което определя всяка от претенциите като отделен иск – да му бъде върната всяка от отделните суми като получена от ответника без основание , което не се променя от това, че в диспозитива на съдебния акт и в издадения въз основа на него изпълнителен лист е посочен общият размер на претенциите от 5 326.39 евро.

При тези данни, с обжалваното определение съставът на ВКС е счел, че предмет на разглеждане по делото от въззивната инстанция са обективно кумулативно съединени искове по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на изпълняваните вземания с цена на всеки от исковете под 5 000 лв. – чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, и постановеното по исковете въззивно решение не подлежи на касационно обжалване – чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, поради което е оставил касационната жалба без разглеждане.

При дължимата пълна въззивна проверка, настоящият състав констатира, че подадената касационна жалба е недопустима и законосъобразно е оставена без разглеждане, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Делото е с предмет обективно кумулативно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лв. – установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за установяване несъществуване на изпълняемо право на ответника в качеството му на взискател по изп. д. № 242/2021 г., с предмет следните вземания: 510.46 евро, 510.46 евро, 600 евро, 1 939.77 евро, 1 000 евро и 765.70 евро. – главници; 2 670.93 лв. – законна лихва върху главниците за периода от 16.10.2018 г. до 26.04.2021 г. и сумата 2 366.72 лв. – присъдени разноски. Необжалваемостта на въззивното решение се преценява спрямо цената на всеки един от обективно съединените искове, предмет на делото, или в случая – определена на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК от размера на вземането, чиято недължимост се цели да се установи в процеса – отделни вземания, всяко с цена под 5 000 лева. Обстоятелствата, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава погасяване чрез прихващане с едно вземане, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главници, лихва и разноски. Произходът на вземането – от главница, респ. от лихва, изпълнението 2 спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането на сочения погасителен способ, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва – в същия смисъл определение № 365 от 18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2442/2016 г. на ВКС, IV г. о.

Посочването в диспозитива на решението на въззивния съд на възможността за неговото обжалване не води до възникване на това процесуално право, тъй като редът за упражняване на инстанционен контрол е императивно уреден и за него съдът следи служебно.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1894 от 04.07.2024 г. по т. д. № 2111/2023 г. на Върховен касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3