Решение № 346 от 17.06.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Б., 17.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Филка Кр. Сотирова като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20211210101179 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от ЦВ. К. Т., ЕГН **********, АЛБ. К. Т., ЕГН ********** и Л. К. Л., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., ул. “К. М.”№ 10, вх. Б, ет. 1, ап. 24, чрез адв. Д.Б. срещу ЕЛ. Л. М., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13, Т. ХР. М., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Д. Г.“ № 19, ет. 3, ап. 8 и К.

ХР. Н., ЕГН **********, от гр. Б., ж.к.”Е.” № 44, вх. Б, ет. 5, ап. 13.

Ищците твърдят, че са собственици на по 1/3 ид.ч. от недвижим имот УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25-двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с. К., общ. С., обл. Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад-улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251. Поддържат, че в гореописания имот била изградена двуетажна масивна жилищна сграда, в която живеела тяхната баба Ц. Т. /починала на 12.04.2008г./ и баща им К.

Т. /починал на 22.05.2017г./. Сочат, че от женитбата й ответницата, която е тяхна леля, живеела в гр. Б., и никога не е била имала собственически намерения по отношение на поземления имот и на изградената в него сграда. Излагат, че са придобили правото на собственост на по 1/3 ид.ч. от първия жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда и на ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА КУХНЯ на основание давностно владение, продължило повече от 30 години /от 1988г./, като упражнявали фактическа власт върху процесния имот лично и чрез баща им К. Т. до неговата смърт. Поддържат, че през есента на 2018г. децата на първия ищец Ц.Т. им били съобщили, че ответницата Е.М. била нахлула в изградената в процесния имот жилищна сграда и ги била изхвърлила оттам.

Сочат, че в полза на ответницата Е.М. били издадени констативен нотариален акт № 74, том II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с която последната била призната за собственик на първия жилищен етаж от изградената в поземления имот двуетажна жилищна сграда и на второстепенната пристройка, представляваща лятна кухня. Сочат, че ответниците Т. ХР. М. и К. ХР. Н. са деца на ответницата Е.М. и на нейния покоен съпруг Х.

Г. М.. Искат да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на по 1/3 ид.ч. от процесните сгради на основание давност.

Ответниците оспорват предявените искове с доводи, че ищците не притежавали по 1/3 ид.ч. за всеки един от тях от процесните сгради. Поддържат, че страните по настоящото 1 производство били наследници на Л. Х. Т., бивш жител на с. К. починал на 14.04.1986г., и Ц. И. Т., бивш жител на с. К. починала на 12.04.2008г. Излагат, че от съвместното съжителство на последните били родени ответницата ЕЛ. Л. М. и К. Л. Т., бивш жител на с.

К. починал на 22.05.2017г., оставил за свои наследници ищците по настоящото производство — А.Т., Ц.Т. и Л.Л.. Сочат, че още приживе бащата на ответницата Е.М. и на брат й К. Т. — Лазар Т., се бил снабдил с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том II, дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Б.ски районен съдия, касателно процесния недвижим имот, като двуетажната жилищна сграда, ведно с лятната кухня и гаража били построени в периода 1969г.- 1970г. Това бил родният дом, в който ответницата Е.М. е израснала заедно с брат си К. Т., като процесният недвижим имот след смъртта на родителите им оставал единствен наследствен такъв. Заявяват, че ищците не са владеели процесните сгради през последните 10 години, тъй като същите живеели и работили в чужбина — Л.Л. и А.Т., а Ц.Т. живеела на квартира в гр. Б., като последната никога не била изразявала каквито и да е било намерения по отношение на процесния имот и изградените в него сгради. Заявяват, че ищците притежавали по наследство от починалия им баща К. Л. Т. по 1/6 ид.ч. от процесния имот и изградените в него сгради, като останалата 1/2 ид.ч. била на ответницата Е.М..

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са обективно и субективно (активно и пасивно) съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, имащи за предмет установяване на правото на собственост на по 1/3 идеална част за всеки един от ищците върху процеснияте сгради.

Предявените установителни искове са допустими.

Основателността на предявените установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са собственици на претендираните идеални части от процесните сгради - ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ и ВТОРОСТЕПЕННА ПРИСТРОЙКА -„ЛЯТНА КУХНЯ“, въз основа на заявеното правно основание – давностно владение. В тази връзка трябва да установят, че са упражнявали фактическа власт върху процесните сгради с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответниците, при условията на насрещно и непълно доказване, следва да докажат направените от тях възражения, с които оспорват правото на собственост на ищците.

От удостоверение за наследници на Л. Х. Т., с изх. № 97/31.10.2021 г., издадено от Община С., се установява, че ищците АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л.К. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М. са наследници по закон на Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. Наследник по закон на Л. Х. Т. е била и неговата съпруга Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г., която е оставила за наследници същите наследници, а именно ищците и ответницата Е.М..

Прекият наследодател на ищците е бил синът на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. – К. Л. Т., починал на 22.05.2017г. Бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М. са били брат и сестра, като техни родители са били Л. Х. Т., починал на 14.04.1986г. и Ц. И. Т., починала на 12.04.2008г. Следователно ищците са племенници на ответницата Е.М., а тя е тяхна леля /сестра на бащата на ищците/. Съответно ищците и ответниците Т. ХР. М. и К. ХР. Н. са първи братовчеди.

Процесните сгради са били изградени в поземлен имот УПИ VII-252, представляващ парцел VII-седми, отреден за поземлен имот пл.№252-двеста петдесет и две, в кв.25двадесет и пети, урегулиран с площ от 542 кв.м, съгласно заснемането и индивидуализацията му по плана на с. К. общ.С., обл.Б., одобрен със Заповед №513/31.03.1975г. на Кмета на община С., при съседи: югозапад- улица, УПИ VIII-253; УПИ V-262, УПИ VI-251. Описаният имот представлява дворно място, като същият е бил придобит от наследодателите на страните Л. Х. Т. и Ц. И. Т. (съответно баба и дядо на 2 ищците и родителите на ответницата Е.М.) през 1968 г. Този факт се установява от приетия по делото Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давност № 147, том П, дело № 336 от 22.05.1968г. по описа на Б.ски народен съдия.

В процесния имот Л. Х. Т. и Ц. И. Т. изградили процесните сгради - двуетажна масивна жилищна сграда и пристройка, представляваща лятна кухня.

Установява се от събраните гласни доказателствени средства (показанията на разпитаните свидетели П. Г., И. Г. Н., В. С. Н. и В. Н. П.), че в имота, в който са изградени процесните жилищна сграда и лятна кухня, са живеели и израснали децата на Л. Х. Т. и Ц. И. Т., а именно бащата на ищците К. Л. Т. и ответницата ЕЛ. Л. М.. Става ясно, че през 1980-те ответницата Е.М. сключила граждански брак и се преместила да живее в гр. Б.. В къщата останали да живеят нейните родители Л. Х. Т. и Ц. И. Т., както и нейният брат К. Л. Т. и неговото семейство. След смъртта на Л. Х. Т. на 14.04.1986г. в имота останали да живеят Ц.

И. Т. и синът й К. Л. Т. заедно с децата му ищците АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л. К. Л.. Ищците до пълнолетието им живеели в къщата, след което отишли да учат в гр. Б.. Ц. И. Т. продължила да живее в къщата заедно със сина й К. Л. Т. до нейната смърт на 12.04.2008г. Докато била жива Ц. И. Т., е била посещавана редовно от нейната дъщеря ответницата ЕЛ. Л. М.. След смъртта на Ц. И. Т. в къщата останал да живее само бащата на ищците К. Л. Т., който отглеждал малка по размер овощна и зеленчукова градина. Ответницата Е.М. посещавала и брат й К. Т. до неговата смърт на 22.05.2017г., но посещенията й били по-редки, тъй като се грижила за тежко болния й съпруг в гр. Б.. При разпитите им всеки един от свидетелите описва родствените връзки между страните по делото, техните отношения във връзка уреждане въпроса с имот и изградените в него къща и лятна кухня, както и това дали и колко често ответницата Е.М. е посещавала имота. Според възприятията на доведените от ищците свидетели П. Г. и И. Г. Н., след като ответницата Елена М. през 1980-те години се преместила да живее в гр. Б., същата рядко е посещавала къщата. Според възприятията на доведените от ответниците свидетели В. С. Н. и В. Н. П., ответницата Е.М. е посещавала почесто имота, докато е била жива нейната майка Ц. Т., а след нейната смърт е идвала в имота по-рядко, за да се вижда с брат й К. Т..

След смъртта на брат й К. Т. ответницата Е.М. се била снабдила с констативни нотариални актове съответно № 76, том II, дело №212/27.06.2018г. и №74, том II, дело №210/27.06.2018г. на нотариус К. М., с които последната била призната за собственик на 1/2 ид.част от поземления имот на основание наследствено правоприемство и на първия жилищен етаж от изградената в него двуетажна жилищна сграда, и на лятната кухня на основание давностно владение.

Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че ищците понастоящем живеят и работят в чужбина. Ищците А.Т. и Л. К. Л. са заминали и живеят в чужбина от над 10 години, а ищцата Ц.Т. от около две години. От всички ищци А.Т. се прибирала най-рядко в България, като ищците Л.Л. и Ц.Т. са посещавали имота най-често.

Установява се от показанията на всички разпитани свидетели, че бащата на ищците К. Л.

Т. е бил извършил с помощта на сина си Л. К. Л. около 2013г. -2015г. ремонт на втория етаж на къщата, като била подменена и дограмата на къщата.

След смъртта на К. Л. Т. в имота не живее никого, като ключ за същия има свидетелят И.

Г. Н..

Между ответницата Е.М. и ищците след смъртта на К. Л. Т. са възникнали спорове относно имота и изградените в него жилищна сграда и лятна кухня. В тази връзка от преписка вх. № 7852-00- 2645/30.09.2019 г. се установява, че ответницата Е.М. е депозирала жалба, в която е посочила, че децата на ищцата Ц.Т. – К. и В. С. са били счупили входната врата на къщата. В жалбата си ответницата е описала от нейна гледна точка спора й с нейните племенници и ищци по делото.

Съгласно чл. 5, ал. 1 ЗН, наследственият дял от имуществото на Л. Х. Т. и Ц. И. Т. е в размер на по 1/2 ид. част за всяко едно от двете им деца – К. Л. Т. (баща на ищците) и ответницата ЕЛ. Л. М. (леля на ищците). При това положение децата на К. Л. Т. - ищците АЛБ. К. Т., ЦВ. К. Т., Л.К. Т. са придобили по 1/6 ид.ч. от наследството на техните дядо и баба Л. Х. Т. и Ц. И. Т..

3

С оглед изложеното приложение намират постановките на Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС. В тези постановки е утвърдено разбирането, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и това е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС.

Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, трябва чрез едностранни действия, сведени до знанието на останалите съсобственици, да превърне държането чуждите идеални части във владение.