Решение № 304 от 04.09.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. гр.Несебър, 04.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Гражданско дело № 20242150100464 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. № 4035/30.04.2024 г., пояснена с молба вх. № 4920/30.05.2024 г., на Р. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр.

Несебър, общ. Несебър, ул. „***, чрез адвокат Н. Р. от АК - Бургас, със съдебен адрес: гр. ***, срещу „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с която се иска от съда да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата от 361,01 лева, от която 165,86 лева – главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 525973_b c от 20.12.2017 г., сключен с „А.Ф.“ ООД; 92,38 лева – договорна лихва; 28,77 лева – законна лихва за забава, както и 75 лева съдебно-деловодни разноски. Претендират се съдебни разноски.

Твърди се, че ответникът, в качеството на цесионер и във връзка с неизпълнение от страна на ищеца по договор за кредит „Бяла карта“ № 525973_bc от 20.12.2017 г., сключен с цедента „А.Ф.“ ООД, подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 605/2023 г. по описа на НРС. В хода на заповедното производство и след получаване от ищеца-длъжник на издадената заповед № 308/19.06.2023 г., с която било разпоредено заплащането на процесните суми, ищецът заплатил изцяло задълженията си в дадения му едномесечен срок на ответника – на 27.07.2023 г., но не подал възражение до съда. С твърдения, че ответникът въпреки това се снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед и образувал срещу ищеца изп.дело № 177/2024 г. по описа на ЧСИ Станимира Николова, рег. № 805 при КЧСИ, се аргументира правен интерес от претенцията. В подкрепа на твърденията с исковата молба са представени писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор вх. № 5564/17.06.2024 г., изправен с молба вх. № 5902/27.06.2024 г., от ответника „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез юрк. Б.Т., с който е направено признание на иска. Релевирано е възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по делото.

Ищецът не изпраща представител е проведеното по делото открито съдебно 1 заседание. С молба вх. № 8131/30.08.2024 г. моли, да бъде постановено решение при признание на иска, при наличие на предпоставките за това. Излага допълнителни аргументи за наличието на правен интерес от търсената защита, като заявява че сезирането на ЧСИ по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК е правна възможност, предпоставя развитието на производство при закрити врати и едва при отказ на ЧСИ – възможност за предоставяне спора по жалба на съда, предвид което ищецът има интерес от съдебното разрешаване на спора за материалното право директно по съдебен ред и чрез търсената защита. Представя списък по чл. 80 от ГПК на разноските, чието присъждане претендира.

В проведено по делото съдебно заседание от 03.09.2024 г. ответното дружество не изпраща представител. Депозира становище вх. № 7283/02.08.2024 г., с което поддържа направеното признание за недължимост на посочените от ищеца суми и релевираното възражение за прекомерност на заплатеното от него адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК..

Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Основният въпрос в случая е разполага ли ищецът с правен интерес от производството и допустим ли е предявеният иск. Доколкото от страна на ответника не се оспорва, че процесната сума е била заплатена след издаване на заповедта, и не се сочат доказателства образуваното по опис на ЧСИ изпълнително дело за принудителното събиране да е прекратено по негова инициатива преди или след завеждане на исковата молба, формално за ищеца е налице интерес от търсената защита. Действително в исковата молба се твърди, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е било издадено изпълнително основание, но доколкото заповедното производство е едностранно и няма състезателен характер, то и стабилизираната заповед не се полза със сила на пресъдено нещо и не предпоставя непререшимост на спора по смисъла на чл. 299 от ГПК. Същевременно обаче, законодателят с разпоредбите на чл. 424, ал. 1 от ГПК и чл. 439, ал. 2 от ГПК е предвидил обща преклузия на фактите, на които може да се позовава заинтересованата страна при оспорване на вземане след стабилизиране на заповедта по чл. 410 от ГПК и в хода на изпълнителното производство. С посочените норми е предвидено, че ищецът може да оспори вземане предмет на стабилизирана заповед за изпълнение по исков ред, когато се намерят новооткрити обстоятелства ли нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане срока на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок, а искът за оспорване на изпълнението може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното основание. Предвид изложеното, в случая и с оглед твърденията на ищеца, същият се легитимира с интерес от производството, но фактическите му твърдения се покриват от общата преклузия на чл. 424 и чл. 439 от ГПК, като единствен ред за защита остава предвидения с чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК. Независимо от посоченото, доколкото ответникът не заявява изрично датата на погасяване на дълга и основанието, на което признава, че не му се дължи исковата сума, съдът намира, че 2 претенцията следва да бъде разгледана по същество като допустима и без да се изследват фактическите твърдения на ищеца, които я обосновават, като съдът с цел процесуална икономия разреши предоставения му спор между страните за посоченото от ищеца материално право.

В обобщение, Несебърският районен съд намира, че са на лице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, тъй като с изявление на ответника, направено с отговора на исковата молба и поддържано със становище вх. № 7283/02.08.2024 г. на ответника, искът е признат по основание и размер, а ищецът е поискал изрично съдът да се произнесе с решение при признание на иска с молба вх. № 8131/30.08.2024 г. по делото. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда. Ето защо съдът приема, че са спазени и изискванията, установени в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 от ГПК, поР. което следва да постанови решение, което се основава на признанието на иска и предявеният иск следва да бъдат уважен изцяло.

С оглед изхода от делото, в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски в размер на общо 250 лева, включващи държавна такса /50 лева/ и заплатено адвокатско възнаграждение /200 лева/. Съдът, при преценка на възражението за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар и извършена собствена преценка, намери, че справедливият размер на сторените от ищеца разноски за един адвокат съответства на сумата от 200 лева. Следва да се посочи, че съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не следва да бъде съобразявана, като необвързваща съда и противоречаща на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.

Независимо от това, съдът ползва същата като ориентир за определяне на справедливия размер на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществяване на защита по предявения в случая иск, в частност – чл. 10 от същата. Определената от съда сума е съответна на дължимото възнаграждение за представителство на ищеца от адвокат по изпълнителното дело и за подаване на молба за прекратяването му пред ЧСИ и съответства на принципа за добросъвестност по чл. 3 от ГПК.

Мотивиран от горното и на основание чл. 237 от ГПК, Несебърският районен съд

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. М. С., ЕГН **********, с адрес в гр. Несебър, общ. Несебър, ул. „***, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от Г П К , по отношение на „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, че ищецът Р. М. С., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на ответника „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК *** следните суми: 165,86 лева – главница по договор за кредит „Бяла карта“ № 525973_b c от 20.12.2017 г., сключен с „А.Ф.“ ООД; 92,38 лева – договорна лихва; 28,77 лева – законна лихва за забава, както и 75 лева съдебноделоводни разноски, предмет на заповед № 380/19.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист № 397/09.08.2023 г., издадени по ч.гр.д. № 605/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, поР. пълното им погасяване чрез плащане.

ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на Р. М. С., ЕГН **********, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева – съдебно-деловодни разноски в настоящата съдебна инстанция.

3

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4