Решение № 261456 от 02.11.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.......................... гр. София, 02.11.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ: ПЕТЪР

ТЕОДОСИЕВ при секретаря Йорданка Петрова, разгледа търговско дело № 1228 по описа за 2018г. и взе предвид следното:

Предмет на делото са предявени с искова молба на „Б.и.“ АД (в несъстоятелност) срещу „С.2.“ ЕООД, „Б.И.1“ ЕАД и Е.Й.М. евентуално съединени искове за прогласяване на недействителността на договор за учредяване на ипотека върху недвижими имоти на В.“ ЕООД (с универсален правоприемник ответника „Б.И.1“ ЕАД), сключен на 03.04.2008г. с нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г. за обезпечаване на вземания на ответника „С.2.“ ЕООД срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник ответника Е.Й.М.) по договор за заем от 27.03.2008г. за сумата 6 000 000 евро, както и искове за признаване за установено, че учреденото с договора ипотечно право върху недвижимите имоти не съществува, при следната заявена от ищеца поредност:

1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.

1, вр. пр. 5 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен, тъй като е сключен за обезпечаване на вземания по нищожен договор за заем (твърденията са, че договорът за заем е сключен при абсолютна симулация и при изначална уговорка между страните заемът да не се връща от заемателя Й.К.М.на заемодателя „С.2.“ ЕООД);

2) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр.

5 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен, тъй като е привиден (твърденията са, че договорът не е сключен за обезпечаване на вземания на „С.2.“ ЕООД, а с цел да бъде осигурена възможност „С.2.“ ЕООД да придобие ипотекираните имоти на публична продан);

3) иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен, тъй като заобикаля забраната на чл. 152 ЗЗД;

4) иск с правно основание чл. 170 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договора за учредяване на ипотека поради неизвестност относно обезпеченото вземане и сумата, за която е учредена ипотеката;

5) иск с правно основание чл. 170, вр. чл. 166, ал. 2 ЗЗД за прогласяване на недействителността на договора за учредяване на ипотека поради неопределеност на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката;

6) иск за признаване за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като вземанията срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник ответника Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката, за която е съставен нотариалният акт, са погасени по давност;

7) иск за признаване за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като вземанията срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник ответника Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката, за която е съставен нотариалният акт, са погасени на основание чл. 739, ал. 2 ТЗ поради непредявяването им в производството по несъстоятелност на ищцовото дружество;

8) иск за признаване за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., тъй като недвижимите имоти не съществуват.

Ответниците „С.2.“

ЕООД и Е.Й.М. оспорват исковете.

Ответникът „Б.И.1“

ЕАД дава становище, че исковете са основателни.

Правният интерес за ищеца „Б.и.“ АД (в несъстоятелност) от предявените установителни искове произтича от изложените твърдения и представени доказателства, че дружеството е собственик на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотека с пар. II, т. 1 от нотариалния акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г.

Процесният нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г. е приет като писмено доказателство по делото и установява сключен на 03.04.2008г. договор между „С.2.“ ЕООД като заемодател, Й.К.М.като заемател и Й.К.Т.и В.“ ЕООД като ипотекарни длъжници (представлявани при сключването на договора от Й.К.М.) за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти на Й.К.Т.и В.“ ЕООД за обезпечение на вземанията на “С.2.“ ЕООД срещу Й.К.М.за главници и лихви по договор за заем от 27.03.2008г. със следното описано в пар. I от нотариалния акт съдържание:

„С.2.“ ЕООД предоставя на Й.К.М.заем в размер на

6 000 000,00 евро, която сума Й.К.М.се задължава да върне, заедно с уговорената лихва в срок до 27.03.2010г. Дългът по заема се олихвява с годишен лихвен процент в размер на 18%. Лихвата се дължи на две вноски, както следва: първо лихвено плащане на 27.03.2009г. и второ лихвено плащане, заедно с цялата главница на дълга – на 27.03.2010г. При просрочие на кое и да е от дължимите плащания по лихвата и главницата на дълга, заемателят дължи на заемодателя наказателна лихва в размер на 0,5% за всеки ден на просрочие. Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е 27.03.2010г.

В пар. III от нотариалния акт е посочено, че заемателят, заемодателят и ипотекарните длъжници се съгласяват, че:

При непогасяване на договорените вноска по главницата и/или лихвата по целия заем в размер на 6 000 000,00 евро, вземането на заемодателя за отпуснатия дълг става изцяло и предсрочно изискуемо.

Изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните и заемодателя има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си чрез реализация на всички предоставени обезпечения по установения от закона ред за погасяване на всички задължения на заемателя по описания по-горе договор за заем.

С отговора срещу допълнителната искова молба, подаден от ответника „С.2.“ ЕООД, е представен договор за заем от 27.03.2008г., сключен между „С.2.“ ЕООД и Й.К.М.за сумата 6 000 000,00 евро, чието съдържание по същество съвпада със съдържанието на договора за заем, описан в пар. I от нотариалния акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г.

Договорът съдържа печатен текст, ръкописни добавки и зачерквания, но подробно обсъждане на съдържанието му не е необходимо, тъй като от значение за предявените в настоящото производство искове за защита срещу учредената ипотека е съдържанието на договора за заем, описано в нотариалния акт за учредяване на ипотеката (именно това съдържание поражда правни последици по отношение на страните по договора за ипотека и последващите приобретатели на ипотекираните имоти, какъвто се явява и ищецът).

Доказателственото значение на договора от 27.03.2008г. по делото е доколкото съвкупната му преценка със заключението на счетоводната експертиза (от което пък се установява, че сумата 6 000 000,00 евро е преведена от сметка на „С.2.“ ЕООД по сметка на Й.К.М.на 03.04.2008г., тоест на датата на сключване на процесния договор за ипотека) опровергава твърденията на ищеца, че договорът за заем е сключен при абсолютна симулация и при изначално намерение на страните по него заем да не бъде предоставян от заемателя или да не бъде връщан от заемателя.

След като тези твърдения на ищеца не се установяват, а по съображенията по-горе дори се опровергават от доказателствата по делото, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД за прогласяване на договора за ипотека за нищожен поради липса на предмет, произтичаща от нищожност на обезпечения договор за заем по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.

При сходни съображения неоснователен се явява и вторият предявен при условията на евентуалност иск за прогласяване на договора за учредяване на ипотека за нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, тъй като доказателствата по делото не установяват липса на воля на страните за обезпечаване на задълженията на заемателя към заемодателя при подписването на процесния нотариален акт, още по-малко установяват твърденията на ищеца, че договорът е сключен с единствената цел заемодателят да придобие ипотекираните имоти на публична продан (напротив - установеното по делото обстоятелство, че в продължителен период от време след настъпване на изискуемостта на обезпечените вземания не са предприети действия за принудителното им събиране, предпоставя тъкмо противоположни изводи), но следва да се посочи, че каузата (основанието по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД) на всеки договор за ипотека поначало представлява именно обезпечаването на вземанията на ипотекарния кредитор чрез осигуряване на възможност за насочване на принудителното изпълнение на вземанията му върху ипотекираните имоти, а възможността ипотекарният кредитор да участва като купувач при проданта на имотите в индивидуално или универсално изпълнително производство с приспадане на вземанията му от продажната цена произтича пряко от разпоредбите на чл. 489, ал. 1, изр. 2 и чл. 495 ГПК и чл.

717н и чл. 717д, ал. 2 ТЗ.

Последната група съображения обусловят неоснователност и на третия евентуално съединен иск, предявен за прогласяване на процесния договор за ипотека за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД поради заобикаляне на забраната на чл. 152 ЗЗД.

Достатъчно в тази връзка е да се посочи, че цитираната разпоредба на чл. 152 ЗЗД не забранява удовлетворяване на вземанията на ипотекарния кредитор по предвидения в закона ред, който съгласно цитираните разпоредби на чл. 489, ал. 1, изр. 2, чл. 495 ГПК и чл. 717н, чл. 717д, ал. 2 ТЗ включва и право на кредитора да участва при принудителната продан на имотите.

Описаното по-горе съдържание на процесния нотариален акт посочва ясно и недвусмислено източника, вида и размера на обезпечените вземания, поради което неоснователен се явява и четвъртият евентуално съединен иск, предявен за прогласяване на недействителността на договора за ипотека на основание чл. 170 ЗЗД.

Петият евентуален иск е предявен за прогласяване на недействителността на договора за ипотека на основание чл. 170, вр. чл. 166, ал. 2 ЗЗД поради неопределеност на недвижимите имоти, върху които е учредена ипотеката.

Този иск също е неоснователен, тъй като имотите са индивидуално определени като самостоятелни обекти на право на собственост и описани в нотариалния акт за учредяване на ипотека с достатъчно индивидуализиращи белези, а въпросите дали тези имоти са съществували в посочените в нотариалния акт вид, граници и площ към датата на съставяне на нотариалния акт или към последващ момент (включително изложените съображения от страните и събраните доказателства по делото в тази насока) касаят основателността на последния предявен с исковата молба евентуален иск, но нямат отношение към изискванията относно действителността на договор за ипотека, предвидени с разпоредбите на чл. 170 и чл. 166, ал. 2 ЗЗД.

Шестият евентуален иск е предявен за признаване за установено, че ответникът „С.2.“ ЕООД няма ипотечно право върху недвижимите имоти, посочени в пар. II, т. 1 от нотариален акт №104, т. І, рег. №1304, д. №100/2008г., поради погасяване по давност на вземанията му срещу Й.К.М.(с универсален правоприемник Е.Й.М.), които са обезпечени с ипотеката.

Правото на ипотекарния длъжник да заяви възражение за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията на главния длъжник произтича пряко от разпоредбата на чл. 151 ЗЗД.

Описаното по-горе съдържание на нотариалния акт за учредяване на ипотеката предпоставя, че обезпечените с ипотеката вземания са станали изискуеми в пълния им дължим размер най-късно на посочения в нотариалния акт краен срок за изпълнение на вземанията – 27.03.2010г.

Съгласно чл. 114, ал.

1 ЗЗД давността по отношение на вземанията е започнала да тече на посочената дата, а предвиденият в чл. 110 ЗЗД общ петгодишен давностен срок е изтекъл на 27.03.2015г.

Доказателства за обстоятелства по чл. 115 и 116 ЗЗД, които спират или прекъсват давността по отношение на обезпечените вземания, са ангажирани само от ответника „С.2.“ ЕООД, но доказателствата, а и твърденията на този ответник за прекъсване и спиране на давността касаят все обстоятелства, настъпили през 2017г., тоест след изтичане на давностния срок по чл. 110 ЗЗД.

При това положение обсъждането на доказателствата за спиране и прекъсване на давността има смисъл само ако бъдат установени твърденията на ответника „С.2.“ ЕООД, че изискуемостта на обезпечените вземания е настъпила на по-късна дата от определения с договора за ипотека срок като последица от споразумение за определяне на нов срок за изпълнение на вземанията с действие по отношение на ипотекарния длъжник, респективно последващите приобретатели на ипотекираните имоти.

Разпечатката съдържа 47 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3678f207-e6c1-4b54-852c-8c21f74ab594