Решение № 134 от 02.04.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 134 гр. Плевен, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500017 по описа за 2026 година

С решение рег.№ 1831/27.11.2025 г. по гр.д.№ 20254430103425 по описа за 2025 година на ПлРС е осъдена Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 4 010.10 лв., представляваща стойността на подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за наем на част от имот - публична общинска собственост с дата 25.02.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (02.06.2025 год.) до окончателното изплащане на сумата.Осъдена е Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 83.50 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 4 010.10 лв. за периода от 09.04.2025 год. до 02.06.2025 год., като за разликата до претендираните 95.65 лв. е отхвърлен искът като неоснователен.Отхвърлен е като неоснователен предявеният от Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен против Община Плевен иск по чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 222 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (претърпени загуби) от виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя по договор за наем на част от имот - публична общинска собственост с дата 25.02.2025 год.Отхвърлен е като неоснователен предявеният от Сдружение „***“ със 1 седалище гр.Плевен против Община Плевен иск по чл.82 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди (пропуснати ползи) от виновно неизпълнение на задълженията на наемодателя по договор за наем на част от имот - публична общинска собственост с дата 25.02.2025 год.Осъдена е Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 834.62 лв., деловодни разноски по компенсация.

Депозирана е въззивна жалба от Община Плевен, чрез пълномощник, против решение рег.№ 1831/27.11.2025 г. по гр.д.№ 3425/2025 г. по описа на ПлРС.Въззивникът счита, че оспореният съдебен акт е постановен при произнасяне по безспорни въпроси и неправилно отчитане на установената правна и фактическа обстановка, което е довело и до неправилен и незаконосъобразен изход по делото.Прави се искане да се отмени решение рег.№ 1831/27.11.2025 г. по гр.д.№ 3425/2025 г. по описа на ПлРС като неправилно и съдът да се произнесе по съществото на спора, като отхвърли изцяло исковата молба на сдружение „***“ като неоснователна, недоказана и необоснована.

За въззиваемата страна – „***“ със седалище гр.Плевен, процесуалният представител изразява становище да се отхвърли жалбата като неоснователна.Счита, че постановеното решение е правилно, обосновано и постановено при правилно приложение на материалния закон, поради което следва да бъде потвърдено, като се присъдят и разноски.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от 27.11.2025 г., което се обжалва частично – в частта, в която е осъдена Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 4 010.10 лв., представляваща стойността на подлежащ на връщане депозит по прекратен договор за наем на част от имот - публична общинска собственост с 2 дата 25.02.2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (02.06.2025 год.) до окончателното изплащане на сумата; в частта, в която е осъдена Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 83.50 лв., представляваща законна лихва върху главницата от 4 010.10 лв. за периода от 09.04.2025 год. до 02.06.2025 год.; в частта, в която е осъдена Община Плевен да заплати на Сдружение „***“ със седалище гр.Плевен сумата от 834.62 лв., представляваща деловодни разноски по компенсация.

На основание чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

На първо място въззивникът счита, че неправилно и необосновано съдът е стигнал до първото си заключение, че липсата на приемо-предавателен протокол осуетява възможността да се установи в какво състояние е бил имота при сключването на договора за наем.Напротив, за неговото състояние сочат множество представени по делото писмени доказателства, описи, оценки, протоколи от проверки, декларации за оглед и други обективни находки както от преди, така и след неговото сключване, а и не се спори от страните.Такива писмени доказателства са констативен протокол от 26.07.2024 г. на комисия, назначена от кмета на Община Плевен; протокол за състояние на общински имот от 19.08.2024 г. на комисия, назначена от кмета на Община Плевен и снимки, оценка за месечен наем на имот, публична общинска собственост от 20.09.2025 г.; докладна записка от 06.01.2025 г. на С.Д.; декларация за оглед на имота и запознаване със състоянието му от 13.01.2025 г. на въззиваемия; протокол за състоянието на имота от 17.03.2025 г., като горното се потвърждава от показанията на разпитаните по делото свидетели.

От горепосочените писмени доказателства по делото не са представени оценка за месечен наем на имот публична общинска собственост от 20.09.2025 г. и докладна записка от 06.01.2025 г. на С.Д..

Между страните на 25.02.2025 г. е сключен договор за наем на част от имот - публична общинска собственост, в който е посочено, че имотът - предмет на настоящия договор се предоставя на наемателя с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, който е неразделна част от договора.

Такъв приемо-предавателен протокол по делото не е приложен.

3

От показанията на свидетеля О. се установява, че при сключването на договора за наем и така нареченото предаване на имота приемо-предавателен протокол, с опис и на място, не е имало.Имало е само подписване в Общината и нищо повече.

От показанията на останалите свидетели по делото - Н., Д., Я. и Г. не се установява да е съставен и подписан от страните приемо-предавателен протокол към горепосочения договор.

В договора за наем от 25.02.2025 г. - чл.1, ал.1 е посочен предмета на същия - предоставени за временно и възмездно ползване на „помещения с обща площ 160 кв.м. в сграда с идентификатор *****.25.142.5 със застроена площ 246 кв.м.; помещение с площ-28,37 кв.м. в сграда с идентификатор *****.25.142.6 със застроена площ 195 кв.м. и открита площ, представляваща манеж с площ 1250 кв.м.-част от имот с идентификатор *****.25.142, находящи се в местността „***“ за отглеждане на спортни коне.

В процесния случай, както се посочи, липсва както приемо-предавателен протокол към договора, така и оценка за месечен наем на имот публична общинска собственост, тъй като представената такава е от 20.09.2024 г.

Поради горепосоченото не може да се установи с категоричност, установените липси в протокола за състоянието на общински имот от 17.03.2025 г. (дървените ограждения, обособяващи манеж покрит с пясък с площ 1250 кв.м. и два броя навеса на предната и страничната фасада на сграда с идентификатор *****.25.142.5 са премахнати и материалите са изнесени от имота), респ. констатирани липси в приемо-предавателния протокол от 25.03.2025 г. (два броя навеси; дървени ограждения, обособяващи манеж, липсата на 6 бокса, респ.свалените врати на останалите пет бокса), са били налични в имота, който е бил предоставен за временно и възмездно ползване на 25.02.2025 г., за да се приеме, че за липсата им към датата на прекратяване на договора - 25.03.2025 г. отговаря наемателят, т.е. въззиваемото сдружение.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че по делото въззиваемият не е спорил и не твърди, че при сключване на договора за наем от 25.02.2025 г. имотът не е разполагал със съоръженията, описани във всички книжа.Ако е било налице несъответствие на вещта с уговореното, наемателят е следвало да се позове на чл.230, ал.2 ЗЗД, по силата на който наемателят може да иска поправяне или съразмерно намаление на наемната цена или да 4 развали договора, както и да иска обезщетение във всички случаи.Позовава се и на ал.3.Счита, че по делото не са установено посочените по-горе законови хипотези.

Тези две разпоредби са тясно свързани с ал.1 на чл.230 ЗЗД, според който ако не е уговорено друго, наемателят е длъжен да предаде вещта в състояние, което отговаря на ползването, за което е наета - в процесния случай за отглеждане на спортни коне.

Ако наемодателят не предаде вещта в годно за ползване състояние, наемателят разполага с правото на избор на една от трите алтернативно посочените възможности в чл.230, ал.2 от ЗЗД.

В процесния случай със споразумение за прекратяване на договор от 25.03.2025 г. за отдаване под наем на част от имот - публична общинска собственост, считано от 25.03.2025 г. действието на договора от 25.02.2025 г., сключен между страните, е прекратено.

Чл.230 ЗЗД регламентира обаче недостатъци на наетата вещ.

В процесния случай е налице прекратяване на договора за наем, сключен между страните, на 25.03.2025 г., като се претендира от наемателя връщане на предоставената от него гаранционна сума.

При прекратяването на договора наемодателят може да извърши прихващане с гаранционната сума, ако наемателят не е изпълнил задължението си за плащане на наемната цена или обезщетение на вредите, но основания за такова прихващане не се установяват в процесния случай.

При прекратяването на договора е изготвен приемо-предавателен протокол на 25.03.2025 г., като с оглед на характера на описаните пет забележки следва да се приеме, че се касае за претендирани „вреди“ - липси на посочените части, описани в т.1 -2 и т.4-5, а в т.3 са посочени неизплатени консумативи за месец март (до 24.03.2025 г.), от страна на наемодателя като основание за задържане на внесения депозит в размер на 4 010.40 лв.

В тази насока е и посочено в чл.14 от договора от 25.02.2025 г. - при вреди, причинени по време на неговото ползване, както и неизпълнение на финансови и други задължения, наемодателят има право за задържи депозита по чл.13.

На следващо място във въззивната жалба е направено искане въззивната 5 инстанция да вземе впредвид обстоятелството, че въззиваемият е отглеждал коне и на практика не е напускал процесния общински имот, считано от 09.2018 г.През този период са натрупани и договорни задължения на Ю.Т. и представляваното от нея сдружение в общ размер на 5 493 лв., представляващи обезщетение за ползване без правно основание и неплатени консумативи.

Източниците на облигационно отношение са няколко вида, между които са договорните и извъндоговорните, между последните е и неоснователното обогатяване.

В чл.13 от договора от 25.02.2025 г. е посочено, че депозитът в посочения размер се задържа от наемодателя за срока на договора, като гаранция за добро стопанисване на частта от имота и за изпълнение на задълженията и се освобождава в двуседмичен срок след прекратяването му, при предаване на имота без забележки и изпълнение на всички дължими задължения от страна на наемателя.

Следва да се приеме, че депозитът в размер на 4 010.40 лв. при процесния договор за наем е сумата, която служи като обезпечение за изпълнение на задълженията на наемателя, т.е. има гаранционно- обезпечителна функция:1.гаранция за плащане, тъй като обезпечава плащането на наемните вноски и консумативни разходи; 2.обезпечение за вреди -служи за покриване на разходи при констатирани повреди на имота извън обичайното износване.

В т.3 на приемо-предавателния протокол от 25.03.2025 г. са посочени неизплатени консумативи на стойност 64.08 лв. за месец март (до 24.02.2025 г.), но в хода на съдебното производство не се установява те да не са платени от наемателя.