Решение № 83 от 20.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. София, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Цонева

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Кирил Иванов като разгледа докладваното от Красимира Медарова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200569 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационен протест на прокурор от Софийска апелативна прокуратура и касационна жалба от подсъдимия М. чрез служебния му зашитник адв. Ш. срещу нова въззивна присъда на Апелативен съд – гр. София, № 64/21.04.2020 г., постановена по в.н.о.х.д. № 650/2019 г. по описа на същия съд.

В касационния протест се навеждат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и 2 от НПК и се обжалва въззивната присъда в оправдателната й част за подсъдимите В. и Ц. и относно оправдаването за съучастието с тях за подсъдимия М., както и в гражданскоотхвърлителната част на присъдата за първите двама подсъдими. В протеста на прокурора се прави искане за нейната отмяна в протестираната част и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В писмено допълнение към касационния протест на прокурора, депозирано на осн. чл. 351, ал.4 от НПК касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК се мотивира с липса на доказателствен анализ на кредитираните доказателства и доказателствени средства и съображенията за това, което се приравнява на липса на мотиви, представляващо съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните. Сочи се, че въззивният съд не е изложил мотиви по въпросите за недействителността на сделките, предмет на 1 инкриминираните данъчни фактури, за авторството на подсъдимите по съставянето на данъчните документи, както и по въпроса за субективната страна на деянието за всеки един от тях, за да се проследи и установи волята му по отношение на въпроса за тяхната вина.

Отделно се твърди, че въззивният съд е допуснал неправилна интерпретация на доказателствените източници и е неглижирал наличието на съществен обем от обвинителни доказателства в подкрепа на обвинителната теза спрямо оправданите подсъдими и тяхното съучастие с подсъдимия М.. Според прокурора въззивният съд неправилно е интерпретирал доказателствата по делото за изпращане от страна на подсъдимия В. до подсъдимия М. на истински счетоводни документи, както и безмотивно е приел, че липсват доказателства вторият подсъдим да е изпращал на В. инкриминираните вторични счетоводни документи за одобрение, поради липсата му на счетоводна компетентност /което е довело до ангажиране на М. и свидетелката Ц., които да обслужват счетоводството на собственото му дружество/.

Последният извод, според прокурора е в разрез с наличната доказателствена съвкупност и почива на превратният й анализ, с което е допуснато нарушение по чл. 14, ал.1 от НПК.

Сочи се, че възприетите от първоинстанционният съд факти са били основани на вярна интерпретация на цялостната доказателствена съвкупност, при отчитане показанията на свидетелите И. и Т. и кореспондиращите им писмени доказателства, които сочат на задружна престъпна дейност на подсъдимите В. и М., които били близки приятели и това е позволявало постигането между тях на договорки за водене на невярното счетоводство на дружеството /фирма/ за инкриминирания период. В същата насока се оценява и обстоятелството, че тези отношения са продължили и след установяване на невярното деклариране, което се цени в полза на субективната страна на деянието за подсъдимия В. и за постигната предварителна договорка между тях за да осъществят инкриминираното невярно деклариране на задълженията на дружеството, което е базирано на неистински документи.

В подкрепа на тази теза се посочва водената електронна и по телефона кореспонденция между двамата подсъдими по повод счетоводното обслужване на процесното дружество /фирма/; обстоятелството, че подсъдимият В. е бил информиран за насрещните данъчни проверки на дружествата, вписани като съконтрахенти по данъчните фактури, предмет на обвинението, както и за подаването на данъчните декларации и свързаните с тях данъчни документи от името на представляваното от него дружество, последното от които се установява от показанията на свидетелката М..В същата посока се оценяват и доказателствата по делото за последващо прехвърляне на дружествените дялове на /фирма/ от подсъдимия В. на подсъдимия М. след инкриминирания период, като прокурорът счита, че липсата на достатъчно счетоводни познания у В. не го оневинява за невярното деклариране и воденото невярно счетоводство, тъй като за информираността му относно същите, по делото са налице достатъчен обем доказателства, на базата на които да се ангажира наказателната му отговорност.

В касационният протест се правят аналогични доводи за неправилна оценка на доказателствената съвкупност и по отношение виновността на подсъдимата Ц., за която се 2 сочи, че са налице достатъчен обем доказателства за ангажираността й със счетоводното обслужване на дружеството през целия инкриминиран период /в противовес на приетото от съда, базирано на изолираните обяснения на подсъдимия М./. Отделно се сочат доказателствата за упражняваната от нея дейност по счетоводното обслужване на дружеството съвместно с подсъдимия М., което изключва възможността отношенията между тях да са били влошени, както и тези за заплащането от В. на същата подсъдима за целия период на обвинението, което свидетелства за извършвана от нея счетоводна дейност без прекъсване за периода на отпуска й по майчинство.

На базата на описаната незаконосъобразна доказателствена дейност на въззивната инстанция се иска отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на същия съд.

Нарушението на мартериалния закон, според прокурора се изразява в неправилно оправдаване на подсъдимите В. и Ц. при наличието на достатъчен обем доказателства за осъществяването на престъплението съвместно с подсъдимия М., което на самостоятелно основание налага отмяна на въззивната присъда.

По отношение на гражданско отхвърлителната част на въззивната присъда в протеста се твърди нейната неправилност, поради основания за солидарно уважаване на предявения граждански иск и срещу подсъдимите В. и Ц., които са осъществили граждански деликт и следва да бъдат осъдени да възстановят причинените вреди, което налага цялостна отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Срещу касационния протест на прокурора е постъпил отговор от упълномощения защитник на подсъдимия В., адв. Ч., в който се съдържат доводи за неговата неоснователност и се застъпва становище за оставяне в сила на въззивната присъда като правилна и законосъобразно постановена. В писмения отговор на защитата се акцентира върху заключението на компютърно-техническата експертиза, която подкрепя обясненията на подзащитния й за липса на съгласуваност между него и подсъдимия М. по повод невярното деклариране, предмет на обвинението. В същата насока са оценени и прехвърлянето на дружеството от В. на М. и установето от САС, че дружеството е било използвано в схема за източване на ДДС, в която подсъдимият не е участвал и не имал информация за това. В отговора се сочи и липсата на доказателства по делото за постигната предварителна договорка между тримата подсъдими за невярно деклариране на задълженията на дружеството по ЗДДС, което по отношение на подзащитния й се верифицира от заключението на графическата експертиза, което изцяло кореспондира с това на компютърно-техническата експертиза. В гражданската част на присъдата протеста също се намира за неоснователен, тъй като подзащитният й не е осъществил граждански деликт, за който да носи гражданска отговорност.

Срещу новата присъда на апелативния съд е депозирана и касационна жалба от служебния защитник на подсъдимия М., адв. Ш., в която се сочат касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 -3 от НПК и се правят алтернативни искания за оправдаване на подсъдимия; за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния 3 съд в наказателната и гражданска част или за намаляване на наложеното наказание при условията на чл. 55 от НК. В жалбата на защитата се посочва, че от доказателствата по делото се установява, че подзащитният й е бил само посредник и преносител на документи между другите двама подсъдими по повод счетоводното обслужване на /фирма/, като отговорност за невярното деклариране на дейността му носят неговият управител и подсъдимата Ц. като управител на счетоводната къща, която е водела счетоводството на същото дружество.

В съдебно заседание пред ВКС, гражданският ищец Министърът на финансите като представляващ Държавата, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП поддържа касационния протест по изложените в него подробни съображения и с направеното искане за отмяна на въззивната присъда в оправдателната й част и за връщане на делото за ново разглеждане.

Акцентира върху липсата на мотиви към въззивната присъда, поради неизлагане на анализ на доказателствата, на които са основани изводите на въззивния съд по фактите и липсата на отговор по съществени за обвинението въпроси относно действителността на инкриминираните сделки, предмет на издадените фактури и авторството на посъдимите по съставянето на счетоводните документи, в които са закрепени.

Пред касационната инстанция, подсъдимият М. се представлява от служебния защитник адв.

Ш., която поддържа касационната жалба с наведените основания и подкрепящи ги съображения, включително и по отношение на направените алтернативни искания за отмяна или изменение на новата присъда в наказателната и гражданска част.

Подсъдимият М. в последната си дума пред ВКС моли за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

Подсъдимият В. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв.С., който моли да се отхвърли касационния протест на прокурора като неоснователен и да се остави в сила въззивната присъда на САС. Обобщено посочва, че подзащитният му се е занимавал за инкриминирания период със законосъобразна търговска дейност и поради липсата на счетоводни знания и умения е ангажирал за счетоводното обслужване на дружеството специализирани счетоводни услуги, осъществявани от дружество, което да подава от негово име справки-декларации по ЗДДС. Отделно сочи, че дружеството на подсъдимия не е било облагодетелствано от процесното невярно деклариране като подзащитният му е изпращал всички счетоводни документи, необходими за воденето на счетоводството по куриер и по делото не са налице доказателства да е подписвал лично подаваните данъчни декларации, предмет на обвинението, поради което правилно е оправдан по същото и съдът е отхвърлил предявения срещу него граждански иск.

Подсъдимият В. в последната си дума пред ВКС заявява, че не е извършил престъплението, за което е обвинен и моли да се остави в сила въззивната присъда.

Упълномощеният защитник на подсъдимата Ц. адв. В. пред касационната инстанция моли да се остави в сила въззивната присъда като се отхвърли като неоснователен касационния 4 протест на прокурора от апелативна прокуратура, поради липса на допуснати съществени процесуални нарушения по оценката на доказателствата и правилно приложение на материалния закон. Сочи, че в протеста не са посочени доказателствата, които въззивният съд е интерпретирал превратно и е оценил неправилно, за да формира изводите си по фактите за невиновното поведение на подзащитната му, като намира, че доказателствената съвкупност по делото е изследвана законосъобразно и това е довело до правилно възприета фактическа обстановка и последващо оправдаване на подсъдимата.

Подсъдимата Ц. в последната си дума пред ВКС моли да се потвърди въззивната присъда относно цялостното й оправдаване.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените съображения в касационния протест и жалбата на подсъдимия М., отговора на адв. Ч. срещу протеста и доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: