Решение № 407 от 18.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 407 гр. Перник, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослава Ив. Алексиева при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно наказателно дело № 20251720201314 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от Ц. А. П., ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. Я. С., срещу Наказателно постановление №9494/21.07.2025г., издадено от началник отдел „Оперативен контрол и контрол по рeпубликанската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция “Пътна инфраструктура” - София, оправомощен със заповед №РД-11560/02.05.2025г. на председателя на УС на АПИ, с което на основание чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата, вр. чл.53 от ЗАНН е наложено административно наказание глоба в размер 2500 /две хиляди и петстотин/ лева, за това, че на 24.06.2025 г., 09.35 часа, на път А3, км.31+500, като водач на МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел ТГС с рег.

№*****, извършва превоз на товар /фракция/ без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС – нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.в, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС /Наредбата/.

Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Твърди, че нарушението не е извършено, че установената фактическа обстановка не съответства на действителната, както и че при съставянето на акта и наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Алтернативно, при 1 отхвърляне на направените възражения, моли за изменение на наказателното постановление като наложеното административно наказание бъде намалено до предвидения в закона минимум.

В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично.

Пълномощникът му – адв. Я. С., поддържа и допълва доводите в жалбата. Претендира присъждане на направените от жалбоподателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Административнонаказващият орган - началник отдел „Оперативен контрол и контрол по Рeпубликанската пътна мрежа“, дирекция „АРОК“ към Агенция “Пътна инфраструктура”, чрез процесуалния си представител – ю.к.

М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно по съображения в писмено изложение, депозирано преди съдебното заседание. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна възнаграждение на адвокат.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както и доводите на страните, намери за установено следното:

На 24.06.2025г., 09.35 часа, по път А3, в посока гр. Дупница – гр. София, Ц. А. П. управлявал МПС с четири оси, с две управляеми оси, марка „МАН“, модел ТГС с рег. №*****, превозвайки товар /фракция/. На отбивна площадка при на магистралния път, при км.31+500, на територията на Община Перник, бил спрян за проверка от инспектори в отдел „Оперативен контрол и контрол по РПМ“, Д “АРОК” при А “ПИ“, София – свидетелят М. И. Н. и К. Д. М..

След преглед на представените от водача документи било установено, че МПС е собственост на ЮЛ, а ползвател на същото е „*****“ ООД, както и че П. извършва превоза за посоченото търговско дружество като негов работник.

Извършено било измерване с техническо средство – ролетка 1303/18/5м/ на разстоянието между осите на превозното средство, както и измерване на натоварването на ос на двойната задвижваща ос с техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW - KR, №.118844. При измерено разстояние между осите 1,44 м. контролните органи установили, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 30.455 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Измерена била и масата на МПС – 48,825т., при максимално допустима маса за същото - 32 t, съгласно чл. 6, ал.1, т.6, б.в от Наредбата.

Водачът Ц. П. не представил разрешение /разрешително/ за превоз на товар при превишение на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от администрацията, управляваща пътя – А“ПИ“.

Въз основа на това, на място срещу водача на товарния автомобил било образувано административнонаказателно производство със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №0011039/24.06.2025г., като актосъставителят – свид. Н. приел, че са нарушени разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.а от Закона за пътищата, във вр. с вр. чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1 от 2

Наредба №11/2011 г. на МРРБ. При съставяне на акта соченият като нарушител вписал, че няма възражения. На същия бил връчен препис от акта срещу разписка.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и писмени възражения.

На 21.07.2025г. след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което ангажирал административнонаказателна отговорност на Ц. П. за нарушението по-горе.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетеля М. И. Н., както и приетите писмени доказателства: съставеният АУАН №0011039/24.06.2025г., документ от измерване на превозно средство /кантарен билет/, копие на свидетелство за регистрация част II, № 014230194, Заповед №РД-11-97 от 29.01.2025г., изменена със заповед № РД-11-745/17.06.2025г. и Заповед №РД11-560/02.05.2025г. на председателя на УС на А”ПИ”, доказателства за сертифициране и техническа изправност на средства за измерване /везна и ролетка/.

Въз основа на приетата фактическа обстановка, установена чрез събраните доказателствени материали, от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е отчасти основателна.

При извършена служебна проверка за законосъобразност съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Актът е съставен, а постановлението е издадено от органи с доказана материална компетентност, при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и в съответствие с процесуалните правила. Съставител на АУАН е инспектор М. Н., който е включен сред длъжностните лица, определени със заповед №РД-11-97 от 29.01.2025г., изменена със заповед № РД-11-745/17.06.2025г. на Председател на УС на А”ПИ”, да съставят актове за установяване на административни нарушения, съгласно чл.56, ал.2, т.1 от Закона за пътищата.

Компетентността на административнонаказващия орган да издава наказателни постановления за нарушения по Закона за пътищата произтича от приетата Заповед №РД-11-560/02.05.2025г. на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“, издадена в съответствие с правомощията на председателя на управителния съвет на агенцията по чл.21г, т.1 и т.8 и чл. 56, ал.3, т.1 от Закона за пътищата.

Обвинението е формулирано ясно и разбираемо, а отразените фактически обстоятелства са достатъчни от гледна точка пълно очертаване на обективните признаци на деянието вменено във вина на нарушителя, както за формиране на извод, че правното му квалифициране е извършено прецизно.

В обстоятелствената част на акта и постановлението ясно са записани 3 датата и мястото на извършване на нарушението, отразени са вида на МПС, посоката му на движение и товара, обстойно са изложени обстоятелствата, въз основа на които е направен извод за това, че превозното средство е тежко по смисъла на чл.3, т.2 от Наредба №11/2011 г. на МРРБ и за него са приложими нормите на този нормативен акт. Формулирана е и ясна констатация за това, че с оглед установените параметри на МПС /натоварването на задвижващата ос/, надвишаващи максимално допустимите норми по чл.7, същото е тежко по смила на чл.3, т.2 от Наредбата и движението му е забранено без валидно разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, издадено по реда на същата наредба от администрацията, управляваща пътя, каквото водачът не е имал .

Описанието на нарушението в наказателното постановление е напълно идентично с това в обстоятелствената част на АУАН, като са изложени същите фактически обстоятелства, включително констатация, че водачът не е представил разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата.

Разминавания, каквито се изтъкват в жалбата, съдът не констатира. В съдържанието на акта е отразено, че натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 31.455 т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ, както и че пътното превозно средство е претоварено с 11,455 тона. Същите обстоятелства, сочещи превишаване на максимално допустимите норми за натоварване на ос, са отразени и в обстоятелствената част на наказателното постановление.

Пълно съответствие се констатира и при означаване на нарушените законни разпоредби, съгласно изискването в чл.42, ал.1 т.5 и по чл.57, ал.1, т.6 ЗАНН.

В този смисъл съдът приема, че описанието на нарушението е достатъчно не само с оглед упражняване правото на защита от страна на наказания субект, но и с оглед извършване на съдебния контрол за законосъобразност и обоснованост на извода за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б.а, предл.2 от Закона за пътищата, във връзка с чл.7, ал.1, т.5, б. в, вр. чл.8, ал.1 и чл. чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

Приложената административнонаказателна норма на чл.53, ал.1 от ЗП е относима към описаното нарушение, доколкото предвижда наказване на физически лица, нарушили визираните в нормата разпоредби, в т.ч. тази на чл. 26, ал.2 от Закона за пътищата, за нарушаването на която е привлечен към административнонаказателна отговорност и жалбоподателят.

Извършването на описаното в НП нарушение е доказано.

Събраните доказателства - писмени и гласни са еднопосочни и установяват, че при извършеното от контролните органи измерване на управляваното от жалбоподателя ППС натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 30.455 т., при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.в от Наредба №11/2001г. на МРРБ.

От показанията на свидетеля М. Н. и съставения за проверката документ за измерване на превозното средство, които съдът кредитира, се установява, че ППС с превозвания товар е било измерено ос по ос, след което са сумирани и е била констатирана горепосочената стойност на осово натоварване.

4

Резултатите от измерването се кредитират изцяло, тъй като са получени при измерване, осъществено по установения ред, от длъжностни лица, поименно определени със заповед на председателя на УС на АПИ да осъществяват контрол на ППС, движещи се по РПМ, за спазване на изискванията на Наредба №11/03.07.2001 г., преминали съответно обучение, както и с технически изправни измервателни средства /ел. везна, модел DFW - KR, №.118844 и ролетка 1303/18/5м/. В съставения документ за измерване на превозното средство, приет като писмено доказателство, ползваното средство за измерване е индивидуализирано по вид и сериен номер, съответстващи с означените в акта и н.п.. Жалбоподателят, като водач на МПС, е бил запознат с удостоверените в съдържанието му обстоятелства, видно от положения подпис, при което не е направил никакви възражения, свързани с измерването.