Присъда № 22 от 24.03.2026, Районен съд - Кърджали

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 22 от 24.03.2026 г. по НОХД № 106/2026 г. по описа на РС-Кърджали

Повдигнато е обвинение срещу Р.Н.М. от гр.Кърджали за престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, извършено на 11.08.2025 г. в гр.Кърджали.

Делото се разглежда по реда на глава 27, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК. Подсъдимият признава фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Представителят на Районна прокуратура-Кърджали поддържа обвинението срещу подсъдимия. Сочи, че направеното от него самопризнание, което се подкрепяло и от събрания доказателствен материал по делото установявали фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК. Прокурорът предлага да се приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК, като на подсъдимия бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца при първоначален „строг“ режим на изтърпяване. В случая се касаело за тежко умишлено престъпление, извършено след като подсъдимият изтърпял наказание „лишаване от свобода“ и бил освободен от затвора на 08.08.2025 г., а деянието било извършено два дни след това. Не била малка и обществената опасност на дееца, който имал предишни осъждания за престъпления от общ характер. Смекчаващо отговорността обстоятелство съставлявал малкият размер на причинената от деянието щета. При изпълнение на наказанието следвало да се приспадне времето, през което подсъдимият бил задържан. Моли съдът да са разпореди с вещественото доказателство, както и да възложи на Р.М. направените разноски по делото.

Защитникът на подсъдимия не оспорва изложената в обвинителния акт фактология и дадената правна квалификация на престъплението. Изтъква, че Р.М. направил самопризнание за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, т.е. той признал вината си. Моли съдът да му определи справедливо наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се имат предвид смекчаващите обстоятелства, в т.ч. оказаното съдействие на органите на досъдебното производство.

Подсъдимият Р.Н.М. в съдебно заседание се признава за виновен по повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното деяние, което нямало да се повтори. Моли съда за по-малка присъда.

Съдът като обсъди всички доказателства събрани по делото и 1 съобрази разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Р.Н.М. е роден на ***, български гражданин, женен, с начално образование, безработен, осъждан многократно за престъпления от общ характер, с ЕГН **********. Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.

Св.Г.Н.И. от гр.Кърджали се грижел за възрастния си баща - Н.И.Т., който бил със 100 % трайно увреждане, с назначен личен асистент. Зрението на баща му било много слабо, не чувал и стоял по цял ден в стая на първия етаж от къщата си на *** в гр.Кърджали. Това била причината св.Г.И. да монтира видеокамера в стаята. Той всеки ден посещавал баща си, за да помага в обслужването му.

На 10.08.2025 г. св.Г.И. оставил парична сума в размер на 360 лева, негова собственост, под балатум на кухненска маса в стаята, където живеел баща му. Паричната сума била негова лична собственост, като повечето били банкноти по 20 лева, 2 бр. банкноти по 50 лева, няколко по 10 и 5 лева.

Подсъдимият Р.Н.М. след като изтърпял наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2 години, наложено му по ЧНД № 265/2025 г. по описа на PC-Пазарджик, бил освободен от Затвора гр.Пазарджик и на 08.08.2025 г. се завърнал в гр.Кърджали. Той бил трайно безработен и имал финансови затруднения.

На 11.08.2025 г. подсъдимият се намирал в гр.Кърджали и обикалял квартал ***, за да търси отключени апартаменти в различни блокове и къщи, от които да присвоява чужди ценности и пари. Р.М. бил сам и след обяд забелязал входната врата на къща на *** в същия град, че е отворена. Влязъл в двора и след като се уверил, че на улицата и в двора няма никой, влязъл през отворената входна врата в къщата. В една от стаите на първия етаж заварил възрастен мъж, стоящ до мивка и с гръб към него, а именно Н.И.Т..

Последният бил със 100% трайно увреждане, не виждал добре и не чувал. Р.М. проверил под възглавниците на намиращите се в стаята две легла, но не намерил никакви ценности и пари. Вдигнал балатума на кухненска маса, намираща се в стаята, където намерил парична сума, оставена от св.Г.И. порано предишния ден в размер на 360 лева и ги взел. След като отнел от владението на св.Г.И. процесната парична сума без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои и установявайки трайна фактическа власт върху отнетата сума в размер на 360 лева, подсъдимият отишъл на пазара, където се разпоредил с нея, като си купил кюфтета. След това посетил казино, намиращо се до пощата в гр.Кърджали, където похарчил останалата парична сума.

На 12.08.2025 г. св.Г.И. посетил баща си. След като проверил под балатума на масата установил, че му липсвала парична сума в размер на 360 лева - банкноти повечето по 20 лева, 2 бр. по 50 лева, няколко по 10 лева и 2 бр. по 5 лева. Усъмнил се, че някой е влизал в стаята. Извършил проверка на 2 видеозаписите от камерата за наблюдение. При прегледа установил, че на 11.08.2025 г. в 13:07:56 часа в кухнята на къщата на баща му влиза лице от мъжки пол. Лицето започнало да тършува първо леглото, намиращо се до вратата, след това леглото на което спи баща му до прозорците, след което проверява балатума на кухненската маса. Там намира парите, като вдига балатума с дясната ръка и взима парите с лявата, след което излиза от стаята.

На 13.08.2025 г. около 09.45 часа в РУ-Кърджали бил получен сигнал за извършената кражба на пари от къщата в гр.Кърджали, на ***.

Полицейските служители св.Е.В., св.Д.Д., св.Р.И. и св.П.К. незабавно предприели действия по установяването на извършителя в гр.Кърджали.

Около 10.00 часа при обход на Автогара „XXI-ви век“ бил установен подсъдимият Р.М.. Същият бил освидетелствуван и задържан в РУ-Кърджали.

Той признал за изършената кражба от къщата в гр.Кърджали на ***.

На 13.08.2025 г. бил извършен оглед на веществено доказателство, а именно 1 бр. компактдиск, бял на цвят, без надписи, съдържащ видеозапис, предаден с протокол за доброволно предаване от св.Г.И. на 13.08.2025 г.

Назначена и извършена била комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза. От заключението на същата се установява, че от проведеното сравнително лицево-идентификационно изследване може да се направи извод, че на изследваните кадри извлечени от видеофайл, записан върху изследвания диск, е заснето лицето Р.Н.М..

Така възприетата фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от: дадените на досъдебното производство показания на свидетелите Г.И., Е.В., Д.Д., Р.И. и П.К., които съдът кредитира изцяло като логични, последователни и кореспондиращи с всички други доказателства по делото; заключение на комплексна видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза; Протокол за оглед на веществени доказателства от 13.08.2025 г., ведно с фотоалбум; Протокол от 13.08.2025 г. за вземане на образци за савнително изследване, ведно с фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от 13.08.2025 г.; Заповед за задържане на лице Рег.№ 1947зз-318/13.08.2025 г.; Справка за съдимост на подсъдимия;

Характеристична справка на подсъдимия; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, както и другите п и с м е н и доказателства, приети в хода на досъдебното и съдебно производство. Установените обстоятелства се подкрепят изцяло и от самопризнанието на подсъдимия в съдебно заседание, одобрено от съда по реда на чл.372, ал.4 във вр. с чл.371, т.2 от НПК.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Подсъдимият Р.Н.М. е осъществил престъпния състав на чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от НК, тъй като на 11.08.2025 г. в гр.Кърджали, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи - пари в размер на 360 лева, от владението на Г.Н.И. от гр.Кърджали, без 3 негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои. Процесната сума е била собственост и се е намирала във владение на свидетеля Г.И.. Този факт не се променя от обстоятелството, че за момента и само временно парите са били оставени в стаята на баща му, тъй като за обективния състав не е необходимо държателят на предмета на престъплението непрекъснато, във всеки един момент, да го наблюдава или да го пази. Подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението кражба, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт върху инкриминираните вещи и установяване на своя фактическа власт върху тях, без съгласието на владелеца. Престъплението представлява опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” от НК, тъй като Р.Н.М. е извършил процесното деяние, след като вече е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК.

Това е осъждането му по НОХД № 254/2020 г. по описа на ОC-Кърджали, НОХД № 1438/2020 г. по описа на PC-Кърджали и НОХД № 1352/2020 г. по описа на РС-Кърджали, за които му е определено общо наказание от 1 година и 4 месеца „лишаване от свобода”, ефективно изтърпяно. Налице е и опасен рецидив по чл.29, ал.1 б.„б” от НК, тъй като подсъдимият е осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като по отношение на двете осъждания не е приложен чл.66 от НК. Едното от тези осъждания е по горепосочените дела, за които му е определено едно общо наказание. Другото относимо осъждане е с присъда по НОХД № 206/2024 г. по описа на РС-Кърджали, с която му е наложено наказание 16 месеца „лишаване от свобода”, също изтърпяно реално. Към инкриминираната дата срокът по чл.30 от НК не е бил изтекъл. Престъплението е осъществено при пряк умисъл, подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че отнема противозаконно чужди движими вещи, без съгласието на владелеца. Налице е и специалният субективен признак - намерението за противозаконно присвояване на отнетите вещи.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Р.Н.М., съдът се ръководи от разпоредбата на чл.36 от НК относно целите на наказанието, съобрази предвиденото от закона наказание за престъплението, както и императивния текст на чл.373, ал.2 от НПК, според който в случаите по чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е процесния, при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието при условията на чл.58а от НК. Освен посочените разпоредби, настоящата инстанция отчете степента на обществена опасност на деянието – типична за престъплението; степента на обществена опасност на дееца – висока, предвид обремененото му съдебно минало; подбудите за извършване на деянието – незачитане правото на чужда собственост; смекчаващите отговорността обстоятелства – изразеното от подсъдимия съжаление за извършеното деяние и ниският размер на отнетата сума; отегчаващите отговорността обстоятелства – наличието на предходни осъждания на дееца, извън 4 обуславящите квалификацията на процесното престъпление, и негативните му характеристични данни по местоживеене. Тъй като подсъдимият се съгласи съдебното производство да бъде проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, направеното от него самопризнание не може да се отчита като смекчаващо вината обстоятелство (в този смисъл е ТР № 1/06.04.2009 г. по т.д.

№ 1/2008 г., ВКС, ОСНК), доколкото не е част от цялостното му процесуално поведение, а е заявено едва на съдебното заседание по делото. Предвиденото за престъплението по чл.196, ал.1, т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.

„б“ от НК наказание е „лишаване от свобода“ от 2 до 10 години. В случая съдът прие, че наказанието следва да се определи при условията на чл.58а, ал.1 от НК, тъй като не са налице нито многобройни, нито изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. Затова и с оглед обуславящите отговорността обстоятелства и най-вече с оглед ниския размер на щетата, на подсъдимия бе определено наказание „лишаване от свобода” в минималния предвиден срок от 24 месеца, което следва да се намали с 1/3. Така на същия съгласно чл.58а, ал.1 от НК бе наложено наказание 16 месеца „лишаване от свобода”, което съгласно чл.57, ал.1, т.2 б.„б“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. Посоченото наказание се явява справедливо и съобразено със степента на обществена опасност на деянието и дееца, със смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, и би постигнало целите на генералната и специалната превенция.