Решение № 361 от 28.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. Плевен, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20264400500697 по описа за 2026 година Производство по чл.435 ал.2 т.6 ГПК .

Делото е образувано на основание депозирана жалба от А. М. И. от с.***,Пл.обл., длъжник по изп.дело №2025***0401318 ,с кратък номер №1318/2025г.по описа на Ц. Н., рег.№*** и район на действие ОС Плевен срещу разпореждане на ЧСИ Ц. Н. по посоченото изп.дело от 03.02.2026 г.,с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата на А. И. се твърди, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен ,тъй като вземането е погасено по давност.Задължението е възникнало през 2019г. и към момента на образуване на изп.дело е изтекъл предвидения в закона давностен срок.Твърди се , че липсват валидни изпълнителни действия,които да прекъсват давността.

Жалбоподателката посочва,че не е била надлежно уведомена за предприетите действия ,поради което не е имала възможност да упражни правата си своевременно.Поради изтекла давност,не следва да се дължат и начислените разноски по делото.

В заключение жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното разпореждане на ЧСИ и съдът да разпореди прекратяване на изп.дело,като се отменят и начислените разноски.

В срока по чл.436 ал.3 ГПК не са депозирани писмени възражения от взискателя „Йеттел България“ЕАД гр.София ,както и от Държавата чрез НАП в качеството й на присъединен взискател.

На основание чл.436 ал.3 ГПК са депозирани писмени мотиви от ЧСИ Ц.

1

Н. с район на действие ПлОС по изп. дело № 2025***0401318 с кратък № 1318/2025г.,в които е посочено,че жалбата е допустима,но неоснователна.Приложено е копие от изп. дело № 1318/2025 г. по описа на ЧСИ Ц. Н..

Окръжният съд, като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Обжалваното разпореждане на ЧСИ Ц. Н. е връчено на жалбоподателката А. И. , дължник по изп.д.,на 16.03.2026г. Жалбата срещу действията на ЧСИ е депозирана на 23.03.2026г.Същата е подадена в двуседмичния срок по чл.436 ал.1 ГПК от съобщението до длъжника,срещу действие подлежащо на обжалване,съгласно чл.435 ал.2,т.6 ГПК,поради което e допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното копие на изп.д.№1318/2025г.по описа на ЧСИ Ц. Н. е видно,че същото е образувано на основание подадена молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр.София и издаден изпълнителен лист на 13.06.2019г.от Районен съд Плевен по ч.гр.д.№2217/2019г.по описа на същия съд, на основание заповед за изпълнение на парично задължение. Съгласно изп.лист А. М. И. е осъдена да заплати на „Теленор България“ ЕАД посочените в изп.лист суми ,представляващи потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за посочени периоди,както и разноски по делото.С молбата за образуване на изп.дело взискателят е поискал от ЧСИ да се проучи имущественото състояние на длъжника и при наличност на банкови сметки и получавано трудово възнаграждение или пенсия,да бъдат наложени запори върху същите.

На длъжника А. М. И. е изпратена покана за доброволно изпълнение ,ведно с препис от изпълнителния лист ,връчена на 10.10.2025г.при условията на отказ за получаване на книжата.

На 27.01.2026г.от длъжника А. И. е депозирана молба до ЧСИ Ц. Н. по процесното изп.дело №1318/2025г.с искане за прекратяване на същото,поради погасяване на вземането по изпълнителния лист по давност.

За да бъде прекратено изп.дело по молба на длъжника,както е в конкретната хипотеза,следва да са налице предпоставките на чл.433,ал.1т.8 ГПК,настъпила перемция,когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия.В конкретната хипотеза не са налице предпоставките на чл.433,ал.1т.8 ГПК,тъй като изп.дело №1318/2025г.е образувано на 01.09.2025г.и до депозиране на молбата от длъжника на 27. 01.2026г. са изтекли едва няколко месеца.Към днешна дата също не е налице период от 2 години,в който взискателят да е бездействал и да не е предприемал изпълнителни действия.Не са налице предпоставките на чл.433,ал.1т.8 ГПК за прекратяване на образуваното изп.дело,поради перемция.

2

Основното възражение на жалбоподателката е,че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.Въпросът дали вземането по изпълнителния лист ,предмет на принудително изпълнение е погасено по давност не е от компетентността на ЧСИ и същият няма правомощията да извършва тази преценка.Единствено съда ,в рамките на образувано исково производство по предявен иск по чл.439 ГПК е компетентен да се произнесе дали конкретно вземане е погасено по давност,като в исковото производство съдът извършва и преценката дали са налице осъществени изпълнителни действия, прекъсващи давността.След като счита,че вземането по процесния изпълнителен лист е погасено по давност,правото на защита на жалбоподателката А. И. следва да се осъществи по друг ред,а именно чрез предявяване на иск срещу взискателя „Йеттел България“ЕАД гр.София по чл.439 ГПК,като в рамките на исковото производство същата следва да докаже твърденията си,че вземането на кредитора е погасено по давност. Едва при наличие на влязло в сила съдебно решение,с което е уважен иск по чл.439 ГПК и е признато за установено спрямо кредитора по изпълнителния лист„Йеттел България“ЕАД гр.София,че длъжникът А. И. не дължи сумите по него, поради погасяване на вземането по давност ,ще възникне законовата предпоставка на чл.433,ал.1т.7 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Няма данни жалбоподателката да е предявявала иск по чл.439 ГПК,както и за наличие на влязло в сила съдебно решение в горния смисъл .

По изложените съображения съдът намира,че депозираната молба от А.

И. до ЧСИ Ц. Н. за прекратяване на изп.дело №1318/2025г.поради погасяване вземането по давност,предмет на принудително изпълнение е неоснователна.Не са налице предпоставките на чл.433,ал.1т.7 ГПК за прекратяване производството по изп.дело .Отказът на ЧСИ да прекрати изп.производство,обективиран в разпореждане от

03.02.2026г. е законосъобразен, а подадената от А. И. жалба срещу това действие по реда на чл.435 ал.2,т.6 ГПК се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното ,Окръжният съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна жалбата на основание чл.435,ал.2,т.6 ГПК,депозирана от А. М. И.,ЕГН ********** от с.***,Пл.обл. длъжник по изп.дело №2025***0401318 ,с кратък номер №1318/2025г.по описа на Ц. Н., рег.№*** и район на действие ОС Плевен срещу разпореждане на ЧСИ Ц. Н. по посоченото изп.дело от 03.02.2026г.,с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното дело.

Заверен препис от решението с отбелязване кога същото е влязло в сила ДА СЕ ИЗПРАТИ на ЧСИ Ц. Н. по изп.дело №1318/2025г.

На основание чл.115,ал.2 от Правилника за администрацията в 3 съдилищата, приложеното копие от изп.д. №1318/2025г. ДА СЕ ВЪРНЕ на ЧСИ Ц. Н. .

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване,съгласно чл.437 ал.4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4