Решение № 266924 от 13.12.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

В ИМЕТО НА НАРОДА

№ / 2021г., гр.София

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА гражданско дело № 10117 по описа за 2018г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 ГПК.

Образувано е по иск на Я.Т.В. срещу ЗД „Л.И.” АД, за присъждане на сумата 200000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП настъпило на 17,07,2016г., на път II-99, в посока от гр.Созопол за гр.Бургас, на разстояние от около един километър след надлеза за „Ченгене скеле, причинено виновно от Г.Т.Б., при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движел с несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, сътоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние при всяко видимо препятствие да спре или намали, при което по непредпазливост блъснал и причинил смъртта на Т.Я.В. – пешеходец, син на ищеца, и избягал от местопроизшествието, за което е постановена Присъда по НОХД № 1253/2017 на Бургаският ОС, влязла в сила на 02.02.2018г., чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗД „Л.И.” АД, със застрахователна полица № 221160006555022, валидна от 23.02.2016г. до 22.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 12.04.2018г. – 15 дни след като са представени всички доказаетлства на застрахователя, до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че починалият е негов син. Смъртта настъпила в резултат на получената от сблъсъка с автомобила тежка политравма, конкретно комбинираната черепно-мозъчна и гръдна травма. Твърди, че между двамата имало изградена трайна и дълбока емоционална връзка, изпълнена с доверие, привързаност, обич и подкрепа. Контактували често и съвместно работели в семейният бизнес. Внезапната загуба му причинила болки и страдания с голям интензитет, които не са отшумели и до момента. Със смъртта му изгубил най близкият си човек – своят син, подкрепа в настоящето и надежда за бъдещето.

Твърди, че на 31,08,2017г. подал искане до ответника за изплащане на застрахователно обезщетение, по което плащане не е извършено.

Ответникът ЗД „Л.И.” АД в отговора на исковата молба не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* управляван от Г.Т.Б., Г.Т.Б., факта на ПТП, виновно причинено от последния, както и настъпилата в резултат на същото смърт на Т.Я.В. – пешеходец, син на ищеца.

Оспорва активната материалноправна легитимация на ищеца с възражението, че не е от кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Т.Я.В., т.к. между тях не са съществували твърдяните отношения на общност, привързаност, обич и доверие, които да са били прекъснати единствено във връзка с ПТП. В евентуалност оспорва тврърдяните неимуществени вреди по продължителност и интензитет.

Навежда довод за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалият Т.Я.В., който нарушил правилото на чл. 108, ал. 1 от ЗДвП, да се движи по тротоара или банкета на пътя – в случая затревен банкет, чието използване е било възможно, с което поставил сам себе си в опасност.

В евентуалност оспорва претенцията по размер.

Претендира искът да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

Третото лице помагач на страната на ответника Г.Т.Б. оспорва иска по съображения идентични с наведените от ответника.

Възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и т.к. се е движил по средата на дясната лента на пътното платно, под въздействието на значително количество алкохол – 2.87 промила, с което е поставил сам себе си в опасност.

В допълнителната искова молба постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва възражението за съпричиняване с довода, че пострадалият е спазил изискванията на ЗДвП и ППЗДвП, като е поставил предупредителен, светлоотразителен триъгълник, чрез който се сигнализира на останалите участници в движението за настъпила авария на пътя, а единствена причина за ПТП е поведението на водача на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, който преминал през светлоотразителният триъгълник и предизвикал ПТП. Възразява и, че употребеният от пострадалия алхол няма отношение към настъпване на ПТП.

В допълнителният отговор депозиран в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът не е навел нови възражения.

Претендира искът да бъде отхвърлен, а в отношение на евентуалност желаното обезщетение да бъде намалено.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

От Присъда по НОХД № 1253/2017 на Бургаският ОС, влязла в сила на 02.02.2018г. се установява, че ПТП е настъпило на 17,07,2016г., на път II-99, в посока от гр.Созопол за гр.Бургас, на разстояние от около един километър след надлеза за „Ченгене скеле, причинено виновно от Г.Т.Б., при управление на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № *******, който нарушил чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движел с несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, сътоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние при всяко видимо препятствие да спре или намали, при което по непредпазливост блъснал и причинил смъртта на Т.Я.В. – пешеходец, син на ищеца, и избягал от местопроизшествието.

От заключението по приетата САТЕ се установява, че на мястото на настъпване на ПТП пътният участък е двупосочен, с по две ленти за движение във всяка осока, с двойна мантинела между двете платна. Лентите за движение в една посока са разделени с единична пркъсната осева линия.

ПТП е настъпило при следният механизъм: л.а. „Субару“ аварирал и спрял. Л.а. „Пежо“ също спрял непосредствено зад него. Пострадалият и св. Б.Х. се върнали назад и поставили светлоотразителен триъгълник на около 70м зад авариралите автомобили, около средата на дясната лента. След като поставили триъгълника тръгнали обратно към колите. Св. Б.Х. се вдижел в дясната част на платното, а пострадалият до него отляво. Л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******* се движел в дясната лента със скорост 89-90км/ч. Водачът му прегазил триъгълника и веднага след това ударил пострадалия пешеходец.

Съгласно заключението по местонастъпване на ПТП има банкет на пътя, откъм дясна лента, на който са спрели с десните си части л.а. „Субару“ и. Л.а. „Пежо“, с ширина 1.20м.

Съгласно закючението пострадалият пешеходец не е имал възможност да възприеме визуално приближаващият се към него автомобил, т.к. се е движел с гръб към него. Не е могъл да го възприеме и слухово, т.к. движението е било интензивно. Могъл е да избегне удара в случай, че се е движел извън пътното платно.

От заключението по първоначалната и допълнителна СМЕ се установява, че съгласно взетата венозна кръв от пострадалия при извършената аутопсия и след извършената химическа проба, е установена концентрация на алкохол в кръвта на починалия Т.Я.В. - 2.87 промила, което отговаря на „тежка степен на алкохолно опиянение“. От заключенията се установява и, че действието на алкохола при различните индивиди е различно.

Зависи от възраст, телосложение, придружаващи заболявания и др., както и от количеството, концентрацията на приетия алкохол, бързината, с която еп риет, дали преди или след ядене и др. Установява се и, че настъпилата смърт и процеса на разлагане на трупа, както и наличието на трупна течност, доколкото венозната кръв е взета след смъртта, влияят на концентрацията на алкохол в кръвта, която може в да бъде повишена.

От заключенията по СМЕ се установява и, че предвид механизма на ПТП и настъпилият удар „в гръб“ на пострадалия при наличие на обезопасена с „триъгълен авариен знак“ дясна пътна лента, по която се е движил, той не е могъл да предотврати удара дори и ако не е употребил алкохол, защото движейки се в тази обезопасена лента с гръб към посоката на движение, не е очаквал приближаващ автомобил, а дори да го е усетил е бил в невъзможност да реагира поради високата скорост на движение на последния.

От показанията на св. Ц.В.К.се установява, че живее на семейни начала с ищеца. Била заедно с него, когато узнал новината за смъртта на синът си. Не искал да приеме факта и до ден днешен не искал. Работата станала неговото спасение. Вкопчил се в нея. Не общувал почти с приятели. Т. учел фармация докато живеели заедно. Баща му го насочил към тази специалност. Били много близки, много си помагали. Развивали съвместен бизнес заедно. Я. се надявал, че синът му ще продължи родът му и един ден неговият внук ще носи името му, както Т. носел името на дядо си. След смъртта му всеки ден до четирдесения ходел на гробищата. И до сега все ходел. Имал и здравословни проблеми.

От показанията на св. Н.Н.С. се установява, че се возел като пътник в автомобил, който се движел успоредно с причинилият ПТП л.а. марка „Ауди“, към момента на настъпване на ПТП. Слънцето светело ниско и заслепявало, поради което явно шофьорът на последния не видял поставения предупредителен триъгълник на пътя, преминал през него и блъснал единият от двамата движещи се между триъгълника и авариралият автомобил по напред мъже. Те се движели с гръб към приближаващия автомобил. Не тичали, ходели нормално. Не помни да са криволичели. Нямало банкет. Шофюрът на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“ спрял за момент след удара и после тръгнал.

Съгласно показанията не разбрал за какво става въпрос.

От показанията на св. Б.Г.Х. се установява, че бил заедно сТ.в денят на ПТП. Единият от автомобилите закъсал и сТ.слезли да сложат триъгълника. Поставили знака в дясна лента, при две ленти на движение, на няколко метра от автомобила, обърнали се, направили няколко крачки и в следващият момент връхлетял автомобил. УдарилТ.в гръб. Движели се плътно вдясно, един до друг, на около една крачка, със спокоен, нормален ход.Т.не криволичел и не падал на пътното платно. Имало банкет на мястото на ПТП, който представлявал зелена площ около 1-1.5м. Свидетелят се движел по нея, по тревната площ, а Т. вляво от него, плътно вдясно на платното. Нещата се случили много бързо и свидетеля видял само задницата на автомобила след удара. Чул само някакъв звук отзад, който бил от преминаването на автомобила през триъгълника.Т.отхвърчал вдясно, а автомобилът си заминал. Преди инцидента свидетелят пил бира.Т.изпил две три, бири.

При така установеното съдът намира следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, в сила от 01.01.2016г., вр. с чл. 45 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, която е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяния вредоносен резултат.

В тежест на ответника е да установи главно и пълно възраженията си по исковете, респ. да установи възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат.

Съдът цени показанията на свидетеля Ц.В.К.при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра изцяло, т.к. са дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления и са в съответствие с останалите доказателства по делото. Въз основа тях приема за установено, че между ищеца и починалият, са се развили особено близки, топли, изпълнени с обич, привързаност и взаимна подкрепа отношения.

Разпечатката съдържа 41 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36756ef2-041f-434f-8762-8f790f65137d