Решение № 2284 от 19.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2284 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20221100513280 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 12090 от 02.11.2022 г. постановено по гр. д. № 17944/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 157 с-в, е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване на установено, че ищцата А. И. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. "****", бл. ****, НЕ ДЪЛЖИ на "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул.“Ястребец“ №23Б сумите от 367,49 лева главница, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2016 г. до окончателното изплащане, 26,58 лева лихва за периода от 15.09.2019 г. до 04.10.2016 г. и сумата от 60,01 лева разноски по делото. Ищцата е осъдена да заплати разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК в размер на 100 лева, представляващи заплатено възнаграждение за юрисконсулт.

Съобщението за постановеното първоинстанционно решение е получено от ищцата на 07.11.2022 год., която в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК е подала въззивна жалба на 21.11.2022 год. Оспорва решението изцяло като неправилно. Основното възражение на ищцата са относно неправилното приложение на правилата относно давността по отношение на началния момент, от който тече, действията, които са годни да спрат или прекъснат давността, от кога тече новата давност и моментът, в който давността се стича за изтекла. Възразява, че прекратяването на изпълнителното производство поради настъпила перемпция прави невалидно извършени всички извършени след това изпълнителни действия, поради което и действията, с които ответникът твърди, че е прекъснал давността, не пораждат целеният правен ефект. Не оспорва приложимостта на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020 год. до отмяната на извънредното положение, който период следва да се отчете при 1 изчисляване на давностния срок по делото, но оспорва изчисленията и изводите, до които е стигнал съда при прилагането му. Моли съда да отмени обжалваното решение, като постанови друго, с което да уважи изцяло претенциите на ищцата. Претендира разноски.

Въззивната жалба е изпратена на ответника за отговор, който е получил съобщението на 08.12.2022 год. и в срока по чл.263 ГПК е подал отговор на въззивната жалба на 12.12.2022 год., с която оспорва изцяло твърденията на жалбоподателя. Поддържа заявеното в отговора на исковата молба, досежно погасителната давност за вземането, като се позовава и на тълкувателната практика по въпроса за изпълнителните действия, с чието предприемане и извършване давностният срок се счита прекъснат, респ. кои изпълнителни действия нямат тези последици. Споделя изводите на първата инстанция, че давностният срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба, съобразявайки отново правилата на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока от 13.03.2020 год.

Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение да потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира и разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 ГПК събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за удтановено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Страните не сочат и не представят нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, съдът е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършена служебна проверка, въззивната инстанция намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и процесуално допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

По отношение на правилността му, по наведените от въззивника доводи за неправилност на първоинстанционното решение, настоящият състав намира следното:

Предявен е от ищеца А. И. И., ЕГН ********** , с постоянен адрес: гр. София, ж.к.

"****", бл. ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 439 ГПК, срещу ответника "Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Ястребец" № 23Б, за признаване за установено, че ищецът А. И. И. не дължи на ответника "Топлофикация София" ЕАД сумата 367, 49 лв. главница, ведно със законната лихва за периода от 31.10.2016 г. до изплащането на вземането, сумата 26, 58 лв. лихва за периода от 15.09.2015 г. до 04.10.2016 г. и сумата 60, 01 лв. разноски по делото.

Ищецът А. И. И. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в полза на ответника е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 61814/2016 г. по описа на СРС, 151 с-в, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20177860400566 по описа на ЧСИ М.М. за събиране на сумата от 367, 49 лв. - главница, ведно със законната лихва от 31.10.2016 г. до изплащане на вземането, сумата от 26, 58 лв. - лихва за периода 15.09.2015 г.

– 04.10.2016 г. и сумата от 60, 01 лв. - разноски. Поддържа, че на 26.03.2017 г. по изпълнителното дело е наложен запор, след което за период по-дълъг от две години не са 2 извършвани валидни изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, поради което на 26.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, а погасителната давност за събиране на вземанията е изтекла най-късно на 26.03.2022 г. При тези твърдения ищецът иска да се установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение посочените по – горе суми, поради погасяването им по давност.

Ответникът "Топлофикация София" ЕАД в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск при възражения, че давността е прекъсната с подаване на молбата за образуване на изпълнителното производство, в която било обективирано и искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, като в хода на изпълнителното дело също били отправяни искания за предприемане на изпълнителни действия, поради което двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК бил многократно прекъсван и вземанията не били погасени по давност. Поддържа, че извършените от съдебния изпълнител изпълнителни действия също били пречка за перемиране на изпълнителното дело, но дори давността да е прекъсната единствено с образуване на изпълнителното производство, то към момента на завеждане на настоящото дело все още не бил изтекъл 5-годишният давностен срок. Ответникът навежда и твърдения, че давностният срок е бил спрял да тече за период от 2 месеца и 7 дни, считано от 13.03.2020 г., когато на територията на страна е обявено извънредно положение със Закона за мерките и действията по време на извънредно положение.

В настоящата хипотеза, предвид въведеното от ищцата основание за недължимост на процесните вземания, а именно – изтекла спрямо тях погасителна давност, уважаването на предявения иск се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки: 1 наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника срещу ищеца; 2 неизпълнение на задължението за заплащане на същите от страна на ищеца-длъжник; 3 изтичане на законоустановения срок за погасяване по давност на процесните задължения.

По твърденията на ищцата за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания, респ. по възраженията на ответника в тази насока и за смесването на института с този на перемпцията, въззивният съд споделя изводите на първата инстанция.

Съображенията за това са следните.

Перемпцията е юридически термин, който няма легална дефиниция в българското право. Класическото теоретично обяснение на перемпцията се представя в сравнителен аспект чрез изтъкване на различията с друг правен институт – погасителната давност.

Погасителната давност е период от време, определен в закон, в течението на който легитимираният правен субект е оправомощен да осъществи правото си. С изтичането на този период правният субект изгубва правомощието си да търси и получи съдействие от съд и съдебен изпълнител за реализиране на правото си. Погасителната давност води до блокиране на притезанието поради бездействие на носителя на правото. Погасителната давност може да бъде спирана и прекъсвана, което може да разшири календарните граници на законово предвидения срок.

За разлика от нея, перемпцията представлява законово определеният период за съществуването на едно право. Това е правото на взискателя да иска от съдебния изпълнител да предприема принудителни действия срещу длъжника. Веднъж изтекъл този времеви период, самото право на взискателя, а не само притезанието, престава да съществува. С други думи, погасителната давност определя срок, в който правният субект може да търси принудително изпълнение на свое право, а перемпцията е период, след който това право престава да съществува в конкретното изпълнително производство. Перемпцията подлежи на спиране и прекъсване.

В българското право уредба на перемпцията се съдържа единствено в нормата на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, в който текст законодателят предвижда прекратяване на изпълнителното дело поради бездействие на взискателя да иска извършването на 3 изпълнителни действия в продължение на две години от последното изпълнително действие.

Съдебната практика приема, че актът (постановление) на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело не е условие за това, а има декларативно действие в изпълнение на законовата норма. Дадената съдебна интерпретация напълно отговаря на класическата юридическа дефиниция на термина перемпция, представена по-горе.

След прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, взискателят и съдебният изпълнител нямат правото да предприемат каквито и да е действия по вече прекратеното производство. Взискателят обаче може да изтегли своя изпълнителен лист и да иска образуване на ново изпълнително производство.

Тази възможност съществува, доколкото междувременно правото му да търси принудително изпълнение не е погасено по давност. А този риск е осезаем, тъй като според съдебната практика и правната доктрина при перимиране на изпълнителното производство всички предприети изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД се обезсилват по право и се счита, че те никога не са прекъсвали погасителната давност. В този случай длъжникът може да се защити само като предяви иск срещу взискателя за настъпила погасителна давност. (Определение № 564 от 25.07.2022 г. на ОС - Шумен по в. ч. гр. д. № 307/2022 г.) Съгласно трайната практика на ВКС /решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., ІV ГО, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. д. № 2766/2020 г., ІV ГО и др. / перемпцията е без правно значение за давността. Когато изпълнителният процес е прекратен поради перемпция на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, новата давност започва да тече от последното и прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново – отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. (Решение № 3969 от 19.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 12614/2022 г.).