Определение № 337 от 25.01.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 337 гр. София, 25.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Боян Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20238002101441 по описа за 2023 година

Производство по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците по делото Л. Д. А., М. В. П. и А. Н. И., подадена чрез процесуалния им пълномощник адв. И. Н. срещу решение № 170/26.10.2022 г., постановено по въззивно гр. дело № 291/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260030/01.03.2022 г., поправено с решение № 260069/29.04.2022 г., постановени по гр. дело № 25/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, са отхвърлени изцяло, предявените от жалбоподателките срещу „Българстрой“ ЕООД осъдителни искове по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за пропуснати ползи от неточно изпълнение на договор за строителство, сключен със споразумение от 18.03.2016 г., нотариален акт № ../... г., том ... рег. № .., н.д. № 1084/2015 г. и нотариален акт № ../... г., том ..., рег. № .., н.д. № ../..г. на нотариус с рег. № 001, като последица от което неизпълнение жалбоподателките-ищци не са могли да събират наем за недвижими имоти през периода 01.01.2017 г. – 31.10.2017 г., за следните размери на исковите претенции за обезщетения и за следните имоти: на ищцата Л.

А. – за обезщетение в общ размер 79 954 лв. за 13 апартамента с идентификатори № ...., № ..., № ..; № ...; № .., № .., № ..., № .., № .., № .., №.., № .., № .. и 3 гаража с идентификатори № .., № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; .. апартамента с идентификатори № .., № ... и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-“ № .., блок „..“; .. апартамента с идентификатори № .., № .., № .., № .. и 3 гаража с идентификатори № .., № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-.“ № ..сграда .; гараж с идентификатор № .., находящ се в подземен паркинг, съставляващ самостоятелна сграда в [населено място], местност „О.-.“, и 5 паркоместа, всяко с площ 14.05 кв.м.; на ищцата М. П. – за обезщетение 1 в общ размер 5 627.50 лв. за апартамент с идентификатор № .. и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-.“ № .., сграда ..; и на ищцата А. И. – за обезщетение в общ размер 30 339 лв. за 6 апартамента с идентификатори № .., № .., № ***, № ..., № ,... № ... и гараж с идентификатор № ..., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; 2 апартамента с идентификатори № ...., № ... и 2 гаража с идентификатори № .., № .., находящи се в сграда в [населено място], местност „О.-..“ № .., блок „..“; в тежест на жалбоподателките-ищци са възложени разноските по делото.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирани за това лица срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.

В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателките-ищци се поддържа, че касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Формулиран е следният материалноправен въпрос: „има ли необходимост кредиторът непременно да е създал предшестващи неизпълнението на длъжника правоотношения с трети лица, с предмет обещаната от длъжника престация, за да се приеме, че неизпълнението е причинило на кредитора вреда във формата на пропусната полза; може ли такава вреда да настъпи, макар и кредиторът да не е създал правоотношения с трети лица по повод очакваното от длъжника изпълнение“. Предлага се и следната формулировка на същия въпрос: „следва ли неизпълнението на длъжника да е осуетило само реално съществуващи/подготвени правоотношения на кредитора с трети лица, за да се стигне до вреди за последния – пропуснати ползи“. Поддържа се, че въззивният съд е разрешил този материалноправен въпрос в противоречие с тълкувателно решение (ТР) № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 67/22.04.2013 г. по търг. д. № 28/2012 г. на II-ро търг. отд. на ВКС и решение № 282/27.10.2015 г. по гр. д. № 1506/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В изложението е формулиран и следният процесуалноправен въпрос: „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните, да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност (при наличие на противоречиви доказателства – да обоснове изрично кои приема и кои – не), като отрази фактическите си и правни изводи за съществуване на спорното право в мотивите на своя акт по същество“. Жалбоподателките поддържат, че по този процесуалноправен въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с т. 19 от ТР № 1/2000 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 и т. 3 от ТР № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60155/16.08.2021 г. по гр. д. № 3441/2020 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по търг. д. № 1106/2010 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, решение № 4/08.02.2016 г. по гр. д. № 3322/2015 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, решение № 18/09.03.2018 г. по търг. д. № 1512/2017 г. на I-во търг. отд. на ВКС и др.

Ответникът „Българстрой“ ЕООД в отговора си на касационната жалба излага доводи, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, а при условията на 2 евентуалност – съображения за неоснователност на жалбата.

За да постанови обжалваното въззивно решение, апелативният съд е възпроизвел мотивите към първоинстанционното решение, след което е приел, че същото е валидно и допустимо; посочил е и че първоинстанционният съд изяснил обстойно фактите по делото, както и че изложил своите аргументи при обосноваване на крайните си изводи. След това въззивният съд е изложил следните мотиви:

За да установи твърдяна пропусната полза, а именно неосъществено увеличаване на имуществото си въззивничките (ищците) е следвало да докажат реална възможност за сигурно увеличаване на имуществото, т.е. вредата да не бъде хипотетична. Логическото допускане за закономерно настъпване на увеличаването е недостатъчно. В мотивите на ТР № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, каквито не са установени в настоящия процес. Всички приложени от ищците договори за наем са с дати през календарните 2018 и 2019 г., а единствения приложен наемен договор от 2017 г. е след процесния период – на 23.11.2017 г., с посочване на административен адрес, преди общината да издаде удостоверения за административните адреси на 18.12.2017 г. Не е установено нито от експертизите по делото, нито от събраните гласни доказателства, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност и за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Видно от разпитаните свидетели и писмените доказателства, става въпрос за затворен жилищен комплекс, изграждан върху бивши земеделски земи с променено предназначение, непосредствено преди застрояването, чиято инфраструктура се създава именно в процеса на строителство. Съгласно ТР 3/12, сигурността за увеличаване имуществото на кредитора не може да е предполагаема. Не се установява въззивниците да са апортирали или отчуждили собствени обекти, описани в исковата молба, с изключение на два гаража с идентификатори *** и *** в „М.“ ООД, в което съдружници са въззивничките (ищците) П. и И., както и съпругът `и – свидетелят Д. И., което води до неоснователност на това възражение в отговора на въззивната жалба.

На следващо място въззивният е приел, че според него не е доказано по безспорен начин неточно изпълнение от въззиваемото (ответното) дружество, като в тази връзка е посочено, че договорките на страните са за предаване на обектите в степен на завършеност „замазка и шпакловка“, според употребените изрази от свидетелите, което означава невъзможност за реална експлоатация след предаването им от ответното дружество, преди да бъдат довършени от ищците, което изисква време. Апелативният съд е приел още, че са налице твърдения и събрани гласни доказателства за забава на кредиторите, чрез несвоевременно подписване на констативни актове – образец 15 за трите сгради, в които се намират жилищните процесни обекти, и което подписване се е случило на 02.08.2017 г., като при 3 съставянето му без подписите на възложителите – първоначалните ищци и настоящи въззивнички, съгласно чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Нар. № 3/15.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не може, а тези актове са необходимо условие за издаване на посочените в т. 6 от споразумението от 18.03.2016 г. между страните удостоверения за въвеждане в експлоатация от Община Пловдив. Съдът е посочил и че не се констатират отразени възражения на ищците за некачествено изпълнение на строителството при съставянето на актовете, както и че няма и сключени между страните споразумения с констатирано некачествено строителство и за действия по отстраняването му по отношение на процесните сгради, така както е приложено подобно доказателство, но за друга сграда с идентификатор ***. В заключение въззивният съд е посочил, че обсъденото обосновава извод за неоснователност на въззивната жалба и потвърджаване на първоинстанционното решение като правилно.

Настоящият съдебен състав намира, че правните въпроси, поставени в изложението към касационната жалба, са обуславящи правните изводи и съображения на въззивния съд в обжалваното решение и са от значение за изхода на правния спор по делото, поради което е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Въпросите обаче са непрецизно формулирани, като по отношение на материалноправния въпрос са предложени и две формулировки, което налага (съгласно т. 1, изреч. 3 - in fine от ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) съдът да уточни и конкретизира двата правни въпроса, както следва: 1) материалноправния въпрос – за да настъпи вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в пропускане на възможност за събиране на наем от недвижим имот през периода на забавеното му изграждане, трябва ли забавата да е осуетила единствено вече съществуващи или преддоговорни правоотношения за отдаване на имота под наем, или такава вреда е възможно да настъпи, и без да са създадени и осуетени такива правоотношения; и 2) процесуалноправния въпрос – длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения и доводи на страните и да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи по съществото на правния спор относно съществуването или не на спорното по делото субективно право.

Материалноправният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с разясненията, дадени в мотивите към ТР № 3/2012 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а именно:

Неизпълнението на поето задължение за изграждане на обект в уговорения от страните срок лишава кредитора за периода на забавата от възможността да придобие собствеността върху изградения обект и да упражни по отношение на него присъщите на правото на собственост правомощия – владение, ползване и разпореждане. Не във всички случаи, обаче, упражняването на изброените правомощия би довело до увеличаване на имуществото на кредитора. Увеличаване не би настъпило в хипотезата на ползване на обекта от самия кредитор и поради това лишаването му от тази възможност не може да има за последица пропускането на полза в посочения по-горе смисъл. Невъзможност за увеличаване на имуществото на кредитора и съответно пропусната полза ще е налице, например, когато в резултат от забавата кредиторът е пропуснал възможността да получи граждански плодове 4 от обекта чрез предоставянето му за възмездно ползване на друго лице, да получи доходи чрез използването на обекта за осъществяване на търговска дейност или е пропуснал възможността да се разпореди с обекта при изгодни условия. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, че страните са длъжни да докажат твърденията, на които основават своите искания и възражения, кредиторът-възложител следва да докаже, че при точно изпълнение на задължението за изграждане на обекта със сигурност би получил увеличаване на имуществото си, като установи факта на създадени между него и трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или разпореждането с него, които са били осуетени именно в резултат от забавата на длъжника, или като установи, че при конкретните пазарни условия в периода на забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска дейност или за изгодно разпореждане с него. Относимите и допустими доказателства са в зависимост от вида на претендираните пропуснати ползи и подлежащите на установяване факти.