Решение № 4926 от 23.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4926 гр. София, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Мария М. Запрянова като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Въззивно гражданско дело № 20241100506459 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 3590/07.05.2024г. на Ц. Д. Й., конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, срещу Постановление с което съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху жилището на длъжника - АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к. „******* с площ от 202 кв.м., което той счита за несеквестируемо.

Предмет на делото е и последваща жалба с вх. № 4064/30.05.2024г. на Ц. Д. Й., конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, срещу Постановление № 4113 от 16.05.2024г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство.

Жалбоподателят поддържа твърдение за незаконосъобразност на изпълнителните действия по насочване на принудителното изпълнение срещу собственото му жилище, АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к. „******* с площ от 202 кв.м., доколкото счита, че апартаментът е единсвено жилище на него и семейството му, поради което бил несеквестируем в хипотезата на чл. 444, т.7 от ГПК. При това, насочвайки изпълнението за принудително събиране на парично задължение, чиито размер от 15 983, 95 лева е несъразмерно малко спрямо значителната обща пазарна стойност на целия имот, съдебният изпълнител не бил съобразил, че този недвижим имот се намира в режим на СИО 1 между длъжника и съпругата му.

Жалбоподателят поддържа твърдение и за незаконосъобразност на обжалваното Постановление № 4113 от 16.05.2024г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство. Моли това постановление да бъде отменено, мотивирайки тезата си с твърдение за незаконосъобразност на образуваното срещу него изпълнително производство. Сочи, че избраният изпълнителен способ разкрива несъразмерност на стойността на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение от една страна и от друга страна – размера на паричното задължение, което е обект на притезанието. Поддържа тезата, че ако принудителното изпълнение бъде реализирано чрез принудителна публична продан на апартамента, ще му бъдат наседени значителни вреди.

В законоустановения срок е постъпило възражение от насрещната страна по жалбата – УС на ЕС на бл*******“ гр. София. В качеството на взискател в изпълнителния процес, чрез процесуалния представител адв. Т.Ш., етажната собственост поддържа тезата, че образуването на изпълнителното производство е допустимо, а жалбите са неоснователни неоснователни. Сочи, че несеквестируемостта, на която жалбоподателя основава правата си отпада, в хипотезата на чл. 445, ал.2 т.1 от ГПК, какъвто бил процесния случай, доколкото притезателното право било основано на отговорност за деликт. Длъжникът имал достатъчен срок, за да изпълни задължението си или да предложи неговото отсрочване или да упражни други предвидени в негова полза процесуални права, но не сторил това в рамките на предоставените му възможности. Оспорена е тезата за несъразмерност между стойността на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение и размера на паричното притезание, за чието реализиране се осъществява принудително изпълнение - понеже длъжникът на практика не притежавал други имуществени активи, върху което може да бъде насочено изпълнението. Обстоятелството, че процесния апартамент е в режим на СИО не съставлявало пречка за насочване на принедителното изпълнение върху него, след като са спазени установените в закона особени правила за изпълнение върху имоти в режим на СИО.

В писмено становище, което е адресирано до съда, съдебният изпълнител релевира доводи за частична допустимостта на подадената жалба, но поддържа тезата за нейната неоснователност. Сочи, че е бил надлежно сезиран с молба за образуване на изпълнително дело, към която е приложен изпълнителен лист, а от съдържанието на споменатия изпълнителен титул може да се установи несъмнено, че притезателното право се основава на деликт, поради което и на основание чл. 445, ал. 2, т.1 от ГПК, длъжникът не може да се ползва от регламентираната в чл. 444, т.7 от ГПК несеквестируемост на имуществото.

Съдебния изпълнител поддържа становище, че обективирания в Постановление № 4113 от 16.05.2024г. негов отказ за прекратяване на изпълнителното производство също бил законосъобразен, доколкото релевираните от жалбоподателя доводи не попадали в хипотезата на изрично предвидените от ГПК основания за прекратяване на изпълнението.

Според становището на съдебния изпълнител, жалбите били недопустими в само в 2 частта, по отношение релевираните в тях доводи за несъразмерност между стойността на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение от една страна и от друга страна – размера на паричното задължение, което е обект на притезанието, понеже тази преценка била оставена на съдебния изпълнител и не би могла да бъде обект на съдебен контрол.

Настоящият състав на съда, като взе предвид доводите на страните и съобрази данните за извършените процесуални действия по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, установи от фактическа страна следното:

Изпълнителното производство е образувано по молба на УС на ЕС на бл*******“ гр.

София срещу Ц. Д. Й.. Предмет на изпълнителното производство е парично притезание, което е обективирано в съдържанието на приложен към същата молба Изпълнителен лист от 19.09.2022г., издаден от Софийски районен съд по гр.д.№ 66825/2019г. по описа на 176 състав на СРС, за сумата от 15983, 95 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, заедно със законната лихва, считано от 20.11.2019г. и за сумата от 1670 лева, представляваща съдебни разноски.

С протокол за опис от 27.03.2024г. в рамките на изпълнителното дело е бил извършен опис на АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к. „******* с площ от 202 кв.м.

На 14.04.2024г. съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 1449, адресирана до длъжника по изпълнението Ц. Д. Й.. Съдържанието на документа посочва, че принудителното изпълнение е насочено върху жилището на длъжника, представляващо АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к.

„******* с площ от 202 кв.м.

При това съдът установи, че съдебният изпълнител е изпратил и съобщение с изх. № 1484/15.02.2024г., адресирано до М.А. Й.а, в качеството й на съпруг- недлъжник и собственик в режим на СИО върху посочения по- горе недвижим имот.

С Постановление № 4113 от 16.05.2024г. (обективирано в Разпореждане от същата дата) - съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника Ц. Д. Й. за прекратяване на изпълнителното производство.

Всяко от посочените по- горе постановления е обжалвано от длъжника по изпълнението и е предмет на настоящото частно гражданско дело.

Жалбите, с които съдът е сезиран са ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ, тъй като предметния им обхват попада в изчерпателно установените от чл. 435, ал.2, т.2 и т.6 от ГПК.

При това, не е налице процесуална пречка, двете жалби да бъдат разгледани в рамките на едно и също производство и по тях да бъде постановено едно общо решение.

Разгледана по същество, жалба с вх. № 3590/07.05.2024г. на Ц. Д. Й., конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ 3

И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, срещу Постановление с което съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху жилището на длъжника - АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к. „******* с площ от 202 кв.м. е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По аргумент от разпоредбата на чл. 426, ал. 1 от ГПК – изпълнителното производство се образува по молба на заинтересованата страна, на основание изрично волеизявление в този смисъл и представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение .

Представения изпълнителен лист категорично установява, че притезателното право, за чието реализиране са осъществени изпълнителните действия, се основава на деликт. Поради това и по аргумент от разпоредбата на чл. 445, ал. 2, т.1 от ГПК – длъжникът, който е жалбоподател в настоящото производство, не може да се ползва от регламентираната в чл. 444, т.7 от ГПК несеквестируемост на имуществото.

Обстоятелството, че недвижимия имот е в режим на СИО няма отношение към несеквестируемостта на имуществото. Съпругът – недлъжник впрочем, има самостоятелни права в изпълнителния процес, които права не се обсъждат в настоящото производство, доколкото не са негов предмет.

Релевираните от жалбоподателя доводи, за несъразмерност между стойността на имуществото, върху което е насочено принудителното изпълнение и размера на паричното притезание, за чието реализиране се осъществява принудително изпълнение не биха могли да бъдат взети предвид, в рамките на лимитирания от чл. 435, ал.2 от ГПК предмет на жалбите, които длъжникът е легитимиран да сезира съда срещу действията на съдебния изпълнител.

Последващата жалба с вх. № 4064/30.05.2024г. на Ц. Д. Й., конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег.

№ 839 при КЧСИ, срещу Постановление № 4113 от 16.05.2024г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, доколкото внимателният преглед на извършените изпълнителни действия не установи наличие на някое от визираните в чл. 433 от ГПК основания за прекратяване на изпълнителното производство.

В заключение, съдът намира, че жалбите следва да бъде отхвърлени, като неоснователни.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 3590/07.05.2024г. на Ц. Д. Й., със съдебен адресат- адв. К.

Й.а, гр. София, бул. „*******, конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, срещу Постановление с което съдебният изпълнител е насочил принудителното изпълнение върху жилището на длъжника - АПАРТАМЕНТ № 21, с местонахождение в гр. София, в ж.к.

4

„******* с площ от 202 кв.м.

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх. № 4064/30.05.2024г. на Ц. Д. Й., със съдебен адресат- адв. К.

Й.а, гр. София, бул. „*******, конституиран в качеството на длъжник по изпълнително дело № 20238390400134 съгласно описа на ЧСИ И.М.- К. с рег. № 839 при КЧСИ, срещу Постановление № 4113 от 16.05.2024г. с което съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата за прекратяване на изпълнителното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5