Решение № 1605 от 11.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1605 гр. София, 11.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20241100513679 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по:

1. въззивна жалба подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД въззивната срещу решение № 57/03.01.2024г. постановено по гр.д. № 1756/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, в частта, с което са отхвърлени предявените по реда на чл.422 от ГПК искове срещу И. Г. П. с правно основание чл.240 вр. чл.9 ЗПК за сумата от 714,88 лв. – неплатена главница по договор за потребителски кредит № 3031460981/11.05.2018г. и чл.240 ал.2 от ЗЗД за сумата, представляваща разликата над 428,61 лв. до предявения размер от 1396,00 лв. - договорна лихва за периода 13.08.2020г. - 03.09.2021г.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на изводите на първоинстанционният съд. Посочва, че въпреки правилния извод за действителност на договорното правоотношение, първоинстанционният съд недопустимо е изменил договорни клаузи, подменил е волята на страните и е определил размер на договорна лихва несъответна нито на волята на страните, нито на интереса на кредитора и икономическите условия.

Твърди, че уговорения размер на договорна лихва от 41,17 % не е прекомерна, не представлява неравноправна или нищожна клауза, поради което и подлежи на присъждане в пълен размер.

Счита, че съдът неправилно е направил изчисления, като от общо платената сума от ответника е следвало да се приспадне договорено възнаграждение за допълнителни услуги, след което начислените такси, като остатъка не покрива в пълен размер главницата и възнаградителната лихва, която остава непогасена в претендираните размери.

Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважи исковете до претендираните размери.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – И. Г. П. чрез процесуалния му представител, в която изразява становище за правилност и 1 обоснованост на първоинстанционното решение, съответно несъстоятелност на доводите за порок на решението изложени в жалбата. Посочва, че съдът може да приложи императивна правна норма и в този смисъл е недопустимо незачитане на уговорения лихвен процент по кредита и определяне на съответен с нормативната уредба такъв.

2. насрещна въззивна жалба подадена от – И. Г. П. срещу решение № 57/03.01.2024г. постановено по гр.д. № 1756/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 82 състав, в частта, с което е уважен частично предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД иск по реда на чл.422 от ГПК иск с правно основание чл.240 ал.2 от ЗЗД вр. чл.9 от ЗПК за сумата от 428,61 лв., представляваща договорна лихва за периода 13.08.2020г. - 03.09.2021г. по договор за потребителски кредит № 3031460981/11.05.2018г.

В жалбата се посочва, че ищецът не е установил наличието на действително облигационно правоотношение между страните, респективно – същото е недействително, поради наличието на множество неравноправни клаузи, противоречащи на ЗЗП и ЗПК, каквато се явява и клаузата за договорна лихва по кредита. Твърди, че ГПК и ГЛП са прекомерни и уговорени в противоречие с императивни разпоредби, поради което и не е налице валидно възникнало задължение за заплащането на договорна възнаградителна лихва.

Моли решението в обжалваната му част да бъде отменено и иска отхвърлен като неоснователен.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивните жалби № 2 И № от насрещната страна – „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД, в който изразява подробни мотиви, с които обосновава становището си за действителност на договорното правоотношение и неговите клаузи. Моли решението в обжалваната от ответника част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ищецът в първинстанционното производство е сзирал въззивния съд и с частна жалба срещу определение № 38545/25.09.2024г. постановено по реда на чл.248 от ГПК, в частта, с което се оставя без уважение подадената от него молба за изменение на горецитираното съдебно решение в частта за разноските. В същата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон при определяне дължимия размер на адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на ответника с оглед заявеното своевременно възражение за прекомерност и фактическата и правна сложност на делото.

В срока по чл.276 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна по нея – И. Г. П., в който посочва, че правилно съдът е преценил дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната на ответника безплатна правна помощ като е съобразил цената на исковете, фактическата и правна сложност на делото, проведените заседания и извършените процесуални действия.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Решението като необжалвано от страните е влязло в сила в частта:

-с което са отхвърлени предявените от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД по реда на чл.422 от ГПК иск за признаване за установено, че И. Г. П. дължи-на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 597,11 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.06.2018 г. - 03.09.2021 г., за сумата от 84,94 лева, представляваща законна лихва за периода 03.09.2021 г. - 27.10.2021 г., които суми са предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61663/2021 г. на СРС, 82 състав, както и в частта, с която е отхвърлен осъдителния иск на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД срещу И. Г. П. с правно основание основание чл.240 ал.1 от ЗЗД вр. чл.9 ал.1 от 2

ЗПК сумата от 1967,36 лв. – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по договор за потребителски кредит № 3031460981/11.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 28.10.2021г. до окончателното й изплащане;

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността на решението - само по наведените оплаквания в жалбата.

Първоинстанционно решение е валидно,допустимо в обжалваната му част.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

За да бъдe уважен предявеният иск с правно основание чл.240 ал.2 от ЗЗД вр.чл.9 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже възникването и съществуването между страните по делото на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит при посочените условия, по който е предоставил процесната сума на кредитополучателя и наличието на валидно постигната договорка за заплащане на възнаградителна лихва, както и нейната дължимост и размер.

Безспорно се установява от представения и приет като доказателство по делото писмен договор– л.7-16 делото на СРС, двустранно подписан /от кредитополучателя на всяка страниците/ и при неоспорена и неустановена неавтентичност на подписа на ответника, че на 11.05.2018г. е сключен договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ СТАНДАРТ“ между "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ"ЕООД – като кредитодател, и И. Г. П. – като кредитополучател, по силата на който заемодателят е предоставил на заемополучателя сума в размер на 3700 лв., със срок за връщане -36 месеца, размер на месечна погасителна вноска – 180,54 лв., годишен лихвен процент от 41,11% и годишен процент на разходите от 49,89%., лихвен процент на ден от 0, 11 % и дължима сума по кредита от 6499,44 лв.. Уговорена е и клауза за закупен пакет допълнителни услуги срещу сумата от 3534,48 лв. лв., платими на вноски от по 98,18 лв., като по този начин общото задължение по договора възлиза на 10033,92 при общ размер на погасителната вноска от 278,72 лв.

Доколкото сумите, предмет на исковете, се претендират въз основа на договор за потребителски кредит сключен с физическо лице при действието на ЗПК, то длъжника има качеството на „потребител“ по смисъла на §13 т.1 вр.т.12 от ДР на ЗЗП, което по силата на чл. 7 ал.

3 ГПК задължава съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а и такива са наведени от ответника в отговора на исковата молба и поддържани в насрещната въззивната жалба.

Приложима към казуса е редакцията на ЗПК изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г. , като според разпоредбата на чл.22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на на чл. 10 ал. 1 , чл. 11 ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12 ал. 1, т. 7 - 9 , договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно разпоредбата на чл. 24 от ЗПК з а договора за потребителски кредит се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.

За да е налице нищожност на клаузи от процесния договор за кредит, дължаща се на неравноправния им характер, съгласно разпоредбите на чл.143 вр. чл.146 ал.1 ЗЗП, следва да са налице кумулативно следните предпоставки – клаузите да не са индивидуално уговорени, да е нарушен принципа за добросъвестност в договарянето и/или да е налице значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните по сделката и/или последната да е сключена в ущърб на потребителя.

Въведената със ЗЗП, респ. с Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или доставчика, както от гледна точка на преговорните си възможности, така и на степента си на информираност, като това го принуждава да приема предварително установените от продавача или доставчика условия, без да може да се повлияе на съдържанието им /решение от 14.06.2012 година по дело С-618/10 на СЕС/.

Клаузите не са индивидуално определени, когато са типизирани и се сключват еднообразно с неограничен брой потребители на кредитни услуги. В този случай те са предварително изготвени 3 от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. чл.146 ал.2 ЗЗП. В тежест на търговеца е да докаже, че са индивидуално уговорени клаузите – обстоятелство, което не е устасновено в настоящото производство, поради което и съдът приема, че същите не са индивидуално уговорени.

От ЗЗП се извежда изискването към търговците при формулиране на отделните уговорки да е използван ясен и разбираем език – от формална и граматическа страна. Въз основа на ясни и разбираеми критерии средният потребителят следва да може да предвиди произтичащите за него икономически последици от сключване на договора.

От посоченото до тук настоящият състав счита, че процесния договор като сключен в писмена форма отговаря от външна страна на императивните изисквания на чл. 10 ал. 1 , чл. 11 ал.

1, т. 7, 9, 11 и 20 ЗПК.

Посочени са датата и мястото на сключване, вид на предоставения кредит, индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният лихвен процент по кредита, условия за издължаване на кредита- периодичността и датите на плащането вноските, срока на договора за кредит, както и останалото се изискуемо съдържание според цитираните разпоредби, а именно:

Процесният договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените в разпоредбата на чл. 10 ал. 1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем начин – всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт.

В съответствие с чл. 11 ал. 1 т. 7 ЗПК в процесния договор е посочен общият размер на кредита, сборуван от отделните стойности на предоставената заемна сума и дължимата за периода на договора възнаградителна лихва. Отделно е посочено и общото задължение по договора, ведно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги. В чл. 3 от Общите условия, неразделна част от договора, са посочени и условията за усвояване на заемната сума.

Процесният договор за кредит не е сключен при условията на разсрочено плащане за стока или услуга, поради което разпоредбата на чл. 11 ал. 1 т. 8 ЗПК е неприложима.