Решение № 4061 от 05.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4061 гр. Пловдив, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламена Н. Славова - Милева при участието на секретаря Гергана Хр. Семерджиева - Саръмова като разгледа докладваното от Пламена Н. Славова - Милева Гражданско дело № 20245330115500 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от „АСВ“ ЕАД срещу В. С. К. по реда на чл.

422, с която се иска признаване дължимостта на: главница в размер на 599,79 лв., договорна лихва в размер на 67,81 лв. за периода 02.02.2022 – 29.11.2023 г., обезщетение за забава в размер на 86,78 лв. за периода 30.11.2023 – 01.07.2024 г. Вземанията твърди да са възникнали въз основа на договор за кредит „Бяла карта“ от 02.02.2022 г., сключен между длъжника и „Аксес Файнанс“ ООД, които били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 30.11.2023 г. За вземанията била издадена заповед за изпълнение.

В срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът намира иска неоснователен, не оспорва сключения договор за кредит и договор за цесия.

Твърди обаче, че заемната сума е 400 лв., а не 600 лв. Твърди, че всички вземания по договора били погасени. Възразява за недействителност на договора, а също и на неговите клаузи. Счита, че не се дължат вземанията за лихви, а за главницата поради плащане искът също следва да бъде отхвърлен.

Като взе предвид становищата на страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, съдът прие следното от фактическа и от правна страна.

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за основателността на които следва да са настъпили следните юридически факти: сключването на действителен договор за кредит и договор за цесия, усвояване на заетата сума в посочения в ИМ размер, писмена уговорка за възнаградителната лихва, настъпване падежа за плащане на задължения.

Като разгледа представените писмени доказателства, съдът намира,че 1 договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Предвидената неустойка в чл.20 от Договора се дължи при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение по договора, което неизпълнение по начало не е свързано с реални вреди за кредитора, а с повишаване на кредитния риск. За носене на по-големия риск може да се предвиди възнаградителна лихва, но не и неустойка. Ето защо това вземане всъщност цели постигане на по-голяма печалба за кредитора, без да е обявено като възнаградителна лихва, но не обезщетява вреди. Поради този характер на вземането за „неустойка“ същото следва да се включи в ГПР. При тълкуване на чл.4, ал.1, т.4 от Договора, може да се направи извод, че в ГПР не е включен размерът на неустойката. ГПР следва да е посочен в реален размер, а не само формално, за да гарантира правата на потребителя да прецени иконимическите последици от сключване на договора. Поради неспазване изискванията за посочване на ГПР в договора, същият е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В този смисъл е и решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C - 714/22.

На основание чл.23 от ЗПК, не се дължи договорната лихва и обезщетение за забава.

Не се дължи и чистата стойност на кредита. Според заключението на ССЕ, което се кредитира, ответникът е усвоил реално сума в размер на 1206,29 лв., а е погасил общо 1485 лв. Поради недействителността на договора цялата платена сума следва да се отнесе за погасяване на усвоената главница.

Изводът е, че изтеглената сума от 1206,29 лв. при условията на револвиране е изцяло изплатена. Ето защо, всички искове, вкл. за главница, подлежат на отхвърляне.

При изхода на спора право на разноски има ответникът, който е поискал адвокатски хонорар по чл.38 ЗА в размер на 200 лв. за заповедното производство и 400 лв. за исковото. Не се доказаха възраженията на ищеца за липса на предпоставки по чл.38 от ЗА – ответницата няма недвижими имоти и има само едно МПС. Исканият хонорар не е прекомерен с оглед броя и цената на исковете, сложността на делото и проведените заседания.

Така мотивиран, съдът:

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, ч е В. С. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: *** , дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК: 203670940 и адрес: гр. София, бул. „Д-Р ПЕТЪР ДЕРТЛИЕВ“ № 25, ОФИС-СГРАДА ЛАБИРИНТ, ет.2, оф.4, следните вземания по Договор за кредит „Бяла карта“ от 02.02.2022 г., сключен между ответницата и „Аксес Файнанс“ ООД, които били прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 30.11.2023 г. и за които е издадена Заповед № 5790/10.07.2024г. по ч.гр.д. № № 11375/2024г. на ПРС, а именно:

2

599.79 лв. – главница;

67.81 лв. - договорна лихва за периода от 02.02.2022 г. до 29.11.2023 г.;

86.78 лв. - обезщетение за забава за периода от 30.11.2023 г. 01.07.2024г., както и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението – 01.07.2024г., до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с

ЕИК: 203670940, да плати на адвокат Д. Г. Б., с личен номер ***, от ***, разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА, както следва:

200 лв. за заповедното производство и 400 лв. за исковото производство.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3