Решение № 419 от 18.05.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 419 гр. гр. Хасково, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20265640100231 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл. 72 ал. 4 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по жалба на Д. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************, против Заповед за задържане на лице с рег. № 272зз11/08.02.2026 г., издадена от Илия Илиев Чернев - „мл. полицейски инспектор“ при сектор „Пътна Полиция“ гр. Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

В жалбата се твърди, че атакуваната заповед била незаконосъобразна и неправилна. Описва се конкретният случай. Посочва се, че неправилно бил приложен материалният закон, липсвали мотиви, като заповедта била издадена и в противоречие с целта на закона. Били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като с нея се нарушавал и принципът за съразмерност. Моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание страната не се явява, но чрез пълномощника си адв. Т.Ч. поддържа жалбата. Претендират се и разноски.

Ответникът чрез пълномощника си юрк. Х.-.Б. се яви съдебно заседание, в което се излага твърдения за неоснователност на жалбата. Заповедта за задържане отговаряла на формалните изисквания на закона - чл. 74 ал. 2 от ЗМВР, като към момента на издаването й били налице данни за извършено от жалбоподателя престъпление. В случая било достатъчно само да има 1 предположение за извършено престъпление, а не същото да бъде доказано, доколкото мярката не била такава за процесуална принуда по реда на НПК.

Моли за отхвърляне на жалбата. Също претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за задържане на лице с рег. № 272зз-11/08.02.2026 г., издадена от Илия Илиев Чернев - „мл. полицейски инспектор“ при сектор „Пътна Полиция“ гр. Хасково, жалбоподателят е задържан в 10.18 часа за срок от 24 часа в помещение за РУ- Хасково, като на следващия ден в 10:15 ч. е бил освободен.

Във връзка със заповедта за задържане са съставени: протокол за личен обиск на лице.

В заповедта за задържане е посочено, че лицето е задържано на основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР – управление на МПС след употреба на ХУВ и техните аналози.

Приложени са също заверени копия на материали по НОХД №183/2026г. по описа на РС – Хасково, като същото е неприключило към момента. Видно в същите жалбоподателката е привлечена като обвиняема по БП № 96/2026г.по описа на РУ – Хасково.

Видно от представената и приета по делото Декларация по правата на задържаното лице, попълнена от Д. К. Р., същата е попълнена на дата 08.02.2026г. в 13:01 часа.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, същата се явява и основателна, предвид следните съображения.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган полицейски орган по смисъла на чл. 57 ал. 1 от ЗМВР и в кръга на предоставените му от закона правомощия.

Към момента на задържането чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР изрично изисква като елемент от съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните основания за задържането. Възприетото от ЗМВР положение изцяло кореспондира на общото правило на чл. 59 ал. 2 т. 4 от АПК, като посочването им в заповедта представлява излагане на мотиви и обосновава разпоредителната част на акта. При липса на мотиви, съдът не може да упражни контрол за законосъобразност върху обжалвания акт и същият 2 подлежи на отмяна като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146 т. 2 от АПК и издаден в нарушение на чл. 74 ал. 2 т. 2 от ЗМВР. Това е така, защото при осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност, преценката на решаващия съд е свързана именно с изследване на въпроса, доколко са налице посочените в оспорения административен акт фактически основания за издаване и доколко те могат да се свържат с посочените от издателя правни норми.

В производството по издаване на един административен акт излагането на мотиви в акта дава възможност на адресата му да узнае какви са фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган, а също и на съда да извършат проверката за законосъобразност на акта, като изключение от този принцип е предвидено единствено в случаите, когато с акта се удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни интереси на други граждани, както и когато въпросът е свързан със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за издаването на акта, но настоящата хипотеза въобще не е такава. По изложените причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения административен акт.

Отделно от това, липсва каквото и да е фактическо основание за задържане на лицето, защото не са описани никакви обстоятелства, които да го налагат. В случай обаче, че именно посоченото основание за задържане е била причината за задържане на лицето, то тогава е следвало да се опишат конкретни фактически обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, е съпричастно по някакъв начин към въпросното деяние, за да бъде правното основание за задържането чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, защото иначе хипотезата ще е различна, което пък би било съществен порок на акта.

Освен това, заповедта трябва да е издадена и в съответствие с целта на закона - да се предотвратят и разкрият престъпления, чрез временно ограничаване на правата (като правото на свободно придвижване например) на лица, за които има данни, че са извършили престъпления. Дори и да се приеме, че към момента на издаване на заповедта е имало данни лицето да е било свързано с въпросното престъпление, е било необходимо да се мотивира в акта защо се налага неговото задържане, за да се прецени именно съразмерността на мярката с ограничаването на правата. Такава обосновка отново липсва, като от административния орган дори в хода на делото не се мотивира необходимостта от задържане, точно обратното именно при повдигане на обвинение РП – Хасково взема възможно най-леката мярка по 3 отношение на обвиняемата, а именно „подписка“. Няма данни по делото (не се ангажираха такива от ответника, в чиято тежест е това обстоятелство) жалбоподателят да се е укривал, отклонявал от задълженията си към разследващите, или пък да не е указвал съдействие. При липса на мотиви за задържането и добросъвестно поведение на лицето (доколкото не е доказано обратното), съдът намира, че задържането му не е било оправдано с оглед целта на закона в нито една от неговите хипотези, посочени в чл. 72 ал. 1 от ЗМВР. Не са били и други основания, които да оправдават неговото задържане и които да са предвидени в друг закон, защото такива нито са посочени, нито пък се установиха по делото.

Също така следва да се отбележи, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 72, ал. 5 от ЗМВР /От момента на задържането си лицето има право на защитник, като на задържания се разяснява и правото на отказ от защитник и последиците от него, както и правото му да откаже да дава обяснения, когато задържането е на основание ал. 1, т. 1./, това е така, тъй като основанието заради което жалбоподателката е била задържана е именно в хипотезата на чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, а видно от представената и приета по делото Декларация по правата на задържаното лице, попълнена от Д. К. Р., е попълнена на дата 08.02.2026г. в 13:01 часа., тоест 2 часа и 42 минути покъсно, с което е налице нарушение при процедурата при издаване на процесната заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 5 вр. с ал. 1, т.1 от ЗМВР.

Според принципа на законността, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени от закона- чл. 4 ал. 2 от АПК, а съгласно принципа на съразмерността- чл. 6 ал. 2 от АПК, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая оспорената мярка не се явява приложена по отношение на жалбоподателя при спазване на принципа за съразмерност, защото задържането не може да е самоцел, а следва да е съобразно с целта на ограничението и да се явява пропорционално на засягането правото на свобода в съответствие с чл. 6 ал. 1 от АПК. Като не е спазено това изискване, задържането става акт на неоснователна принуда, който противоречи на предназначението на съответната ПАМ и по този начин заповедта се явява издадена в несъответствие с целта на закона.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че заповедта за задържане е незаконосъобразна и неоснователна, поради което тя следва да бъде отменена и без да е необходимо да се излагат повече допълнителни съображения в тази насока, доколкото горното е напълно достатъчно, за да формира категоричния извод на съда в този смисъл.

4

С оглед изхода на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, вр. чл. 143 ал. 1 от АПК, ответникът дължи на жалбоподателя направените разноски в процеса, които обаче се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Такива се претендират и са налице доказателства, че са реално платени внесена държавна такса от 5,11 евро. Следва да бъде определено и възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат по чл. 38 ЗАдв. в полза на адвокат адв. Т.Ч.. По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на адв. Т.Ч., съдът намира следното: съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА - За процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията са следните, а именно за други неоценяеми искове - 1000 лв, толкова се и претендират и от процесуалния представител на жалбоподателя.

В тази връзка, съдът не споделя направеното възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност за адвокатски хонорар, тъй като такъв не е договарян по размера си, а се определя от съда.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес:

************, Заповед за задържане на лице с рег. № 272зз-11/08.02.2026 г., издадена от Илия Илиев Чернев - „мл. полицейски инспектор“ при сектор „Пътна Полиция“ към ОД на МВР - Хасково, с която е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок от 24 часа“.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Хасково да заплати на Д. К. Р., ЕГН **********, с постоянен адрес: ************, направените разноски по делото за сумата от 5,11 евро (пет евро и единадесет евроцента) - внесена държавна такса.

ОСЪЖДА ОД на МВР- Хасково да заплати на адв. Т.Ч., АК - Хасково на основание чл.38 от ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 511 евро (петстотин и единадесет евро).

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Хасково в 14дневен срок от връчването му на страните.

/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.

Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

СЕКРЕТАР: /П.Н./

5

6