Решение № 16972 от 19.09.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16972 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20211110167546 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Предявени са от и щ е ц а “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу ответника Д. С. П.-В. обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания, а именно: сумата 20 157,57 лева, представляваща дължима главница за периода от 05.01.2021г. до 05.01.2025г. по Договор за потребителски кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2021г. до изплащане на вземането, сумата 666,33 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 30.12.2020г. до 05.05.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25084/2021г. по описа на СРС, 81 състав.

Ищецът “Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответницата Д. С. П.-В. е сключен Договор за потребителски кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер 51 000 лева, с краен срок на погасяване 05.06.2028г., срещу насрещното задължение ответника да върне заетата сума заедно с надбавка, покриваща разноските по подготовка и обслужване на кредита и добавка, представляваща печалба на кредитора. Общата дължима от ответника сума по 1 договора за кредит е в размер на 70 742,40 лв. и следвало да се заплати на 120 равни месечни вноски, съгласно погасителен план – по 589,52 лв. всяка. В договора е предвидено също, че при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски, заемателят дължи и обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка просрочена вноска. Ищецът поддържа, че доколкото ответникът не изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като изявлението на ищеца в този смисъл достигнало до ответника на 30.12.2020г. На длъжника е начислена и лихва за забава за периода от датата на уведомяване за предсрочната изискуемост – 30.12.2020г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда в размер на 666,33 лева. По силата на Приложение № 1 от 10.02.2020г. към Рамков договор за цесия от 19.08.2019г. вземанията по договора се прехвърлени на ищеца, за което ответникът бил уведомен с писмо от ЧСИ Й.И.Ц., рег. № 784. Моли за установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 25084/2021г. по описа на СРС, 81 състав. При условията на евентуалност предявява осъдителни искове за същите суми.

Претендира сторените в производството разноски.

Ответницата Д. С. П.-В. е депозирала отговор на исковата молба в срока по чл.

131 ГПК, с който оспорва исковите претенции. Навежда твърдения за недопустимост на производството, доколкото за същите суми и период е образувано гр.д. № 23554/2022г. по описа на СРС, 138 с-в, по което е насрочено осз. По същество на спора излага съображения за неоснователност на исковете. Не оспорва наличието на облигационно отношение по сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД Договор за потребителски кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г., подписан от ответника. Поддържа, че е извършвала плащания на вноските по кредита. Оспорва обстоятелството, че е надлежно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост, както и за извършената цесия. Релевира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Претендира сторените в производството разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1, чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните предпоставки: възникнало валидно правоотношение по договор за заем, сключен между цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“ – клон България и ответника, по което заемодателят е предоставил на ответника посочената сума, а 2 последният се е задължил да я върне в посочения срок; забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за заплащане на главница; размера на дължимата мораторна лихва; настъпване на предпоставките за предсрочна изискуемост; както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

Безспорно между страните по делото е обстоятелството, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България и ответника е сключен Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г., по силата на който кредитодателят е предал на ответника сумата от 51 000 лв., срещу задължението на заемателя да върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва. Уговорено е връщането да се извърши на 120 равни месечни вноски в размер на 589,52 лв., при ГПР 7,81 % и лихвен процент от 6,91 %, с краен срок на издължаване 05.06.2028г. В допълнение към това заемателят заплаща при усвояване на кредита и такса ангажимент в размер на 1400 лева, срещу задължението на кредитора да сключи договора при фиксиран лихвен процент, която сума се удържа от общия размер на кредита.

В чл. 3 от договора е посочено, че погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно уговореното в чл. 5 от договора при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

Посочените обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства – Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г., както и от констатациите на вещото лице по допуснатата по делото ССчЕ, чието заключение, преценено по реда на чл. 202 ГПК, съдът кредитира като обективно, ясно и компетентно изготвено. Не се оспорва и обстоятелството, че сумата 49 600 лева, главницата по заема от 51 000 лв., намалена с дължима по договора такса ангажимент от 1400 л е в а , реално е получена от ответника.

Ищецът се легитимира като кредитор по договора за потребителски кредит № PLUS-16095952 от 08.06.2018г. въз основа на извършенa цесия от първоначалния 3 кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ – клон България в негова полза. От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 19.08.2019г. между кредитора и ищеца в настоящото производство е сключен валиден рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който кредиторът се е задължил да прехвърля и продава всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с неизправни длъжници, посочени в Приложение №1, като последното има характер на допълнително споразумение към договора за цесия. В пар. 5, ал.2 от договора е определен и конкретният момент на прехвърляне на вземанията, а именно датата на подписване на Приложение №1. В рамките на действие на същия – на 10.02.2020г., с подписване на Приложение №1, съгласно изискванията на рамковия договор за цесия, кредиторът е прехвърлил на ищеца, вземанията си, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит, възлизащи към горепосочената дата на сумата от общо 64 102,55 лв., формирана като сбор от непогасена главница в размер на 46 668,85 лв., 15 819,79 лв. – непогасена възнаградителна лихва, и 1613,91 лв. – просрочена лихва. Цесията е изрично потвърдена от цедента, като в така даденото потвърждение № Д-20-00062-1/10.02.2020г. към Д-19-00276-1 е обективирано и упълномощаване на цесионера да съобщи извършеното прехвърляне на цедираните длъжници. В тази насока по делото е представено и изрично пълномощно № 3370/2019.

Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и цедента, напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор. От друга страна, няма пречка това правно действие да бъде извършено от новия кредитор по силата на изрично упълномощаване от цедента (чл. 36, ал. 1 ЗЗД). След като длъжникът бъде уведомен за учредената в полза на цесионера представителна власт, съобщението, изпратено от новия кредитор, е достатъчно, за да обвърже длъжника с последиците на прехвърлянето. Получаването на уведомлението по чл. 99, ал. 4 ЗЗД е факт от значение за спорното право (завършва фактическия състав на придобИ.ето на вземането от страна на цесионера срещу длъжника), поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.

Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск с предмет прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, като в този смисъл е и постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна 4 практика – Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о.

От представеното по делото пълномощно (л. 22 от делото) е видно, че цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците на вземанията, предмет на извършеното прехвърляне, като по делото се установява, че е направен опит за връчване на уведомлението за извършеното прехвърляне на 30.12.2020г.

(видно от разписката на ЧСИ Йордан Ценов на л. 13 и 14 от делото), като същото, заедно с договора за цесия, приложението към него и писменото пълномощно, са връчени редовно Д. С. П.-В. като приложения към исковата молба в хода на настоящото производство. Ето защо, сключеният договор за цесия има действие спрямо длъжника и надлежен кредитор на вземанията по процесния договор за потребителски кредит към настоящия момент е ищцовото дружество, съответно възраженията на ответника в противна насока са неоснователни.

Съобразно клаузата на чл. 5, изр. 2 от договора, в случай на просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората месечна вноска вземането по договора става предсрочно изискуемо в целия му размер, като не е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. От заключението на ССЕ (таблица № 1 на стр. 3 от него) е видно, че ответникът е платила първите 14 погасителни вноски по договора. Предсрочната изискуемост на кредита обаче не е настъпила автоматично съобразно уговорката на чл.

5, изр. 2 от договора. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 18, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Правото да се обяви кредита за предсрочно изискуем представлява потестативно право на кредитора за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление, което следва да достигне до длъжника. С достигане на това волеизявление на кредитора до длъжника и ако обективно са настъпили предвидените в закона или в договора условия, договорът се трансформира от срочен в безсрочен и стават изискуеми и вноските, чиито падежи все още не са настъпили. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства 5 целият заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост като преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или предвидените в закона. В този смисъл – Решение № 200/18.01.2019 г. по търг. д.