Решение № 21 от 17.03.2022, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. гр. Добрич, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20213200900046 по описа за 2021 година

Търговско дело № 46/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № */30.03.2021 г., подадена от Й. СТ. ИВ. ЕГН **********, В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** и СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** всички със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич, с която срещу ЗКЛИ гр. София, бул. „С. Ш“ № *, ЕИК ** при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск от Й. СТ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния съпруг И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск от В. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на нейния баща И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск от СТ. ИВ. ИВ. ЕГН ********** със съд. адрес гр. Г. Т., ул. „Ц. С.“ № 12, общ. Г. Т., област Добрич за сумата от 200 000.00 лв., представляваща 1 обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на неговия баща И И. И., поч. ** г., настъпила в резултат на ПТП, виновно причинено от водач на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите при **, ведно с лихва за забава, считано от 04.02.2021 г. ( датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по предявената застрахователна претенция ) до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът ЗКЛИ гр. София оспорва иска по основание и размер, като поддържа искане за отхвърлянето му и присъждане на сторените по делото разноски. Изложени са възражения относно наличието на застрахователно събитие и относно вида, характера и степента на уврежданията на пострадалия. Инвокирани са твърдения за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия с принос в размер на 80 % .

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от инж. Е.Ж., на ** г., около 06.40 ч., по път **, в посока към гр. Б и в лентата за движение в посока към гр. Б се е движел лек автомобил „Ф. П.“ с рег. № **, със скорост около 40.61 км/ч. Автомобилът е управляван от И И. И., като на предната седалка е пътувала съпругата му Й. СТ. ИВ.. Съгласно техническата спецификация за съответната марка и модел МПС от модификацията „Ф. П.“ е оборудван с триточкови автоматични предпазни колани за водача, пътника до него на предна дясна седалка и пътуващите на трите места на задната седалка. Пътната настилка била асфалтова, мокра, без неравности и повреди по нея, прав участък. Платното за движение в района на местопроизшествието е било със широчина 6.00 м., разделено с единична прекъсната линия М3 на две равни части с широчина по 3.00 м.

Метеорологичните условия – тъмна част на денонощието, облачно време и добра видимост. В същото време, по същия път но в противоположна посока от с. Дропла към с. Змеево, в лентата за движение в посока с. Змеево се е движел лекият автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, със скорост около 67.39 км/ч. управляван от М Д.а Г, която е пътувала само в автомобила.

Наближавайки мястото на произшествието, водачът на л.а. „Х. Д.“ е възприела насрещно движещият се л. а. „Ф. П.“ и след като е превключила фаровете си на къси светлини е видяла паднал голям клон от дърво на пътя в нейната лента на движение. Водачът на л.а. „Х. Д.“ е преценил, че не може да спре автомобила си преди достигането на до падналия клон от дървото и е решил да заобиколи препятствието, поради което е навлязъл в лентата за насрещното движение. При създалата се ситуация, в резултат на взаимното пресичане на траекториите на движение на двата автомобила е настъпил удар между предната лява част на л. а. „Ф. П.“ и предната лява част на л.а. „Х. Д.“.

В резултат на удара водачът на л. а. „Ф. П.“ И И. И. починал на място.

Мястото на произшествието се намира на около 260.00 м. след полезащитен пояс № 2543. След произшествието двата автомобила са се установили в състояние на покой. При извършеният оглед на кормилните механизми, окачвания на предните и задните мостове, ходовите части и спирачните системи на леките автомобили не са установени повреди и неизправности, които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за неговото настъпване. Според експертното мнение на вещото лице 2 по съдебно-автотехническата експертиза, водачът на л. а. „Ф. П.“ е имал техническа възможност да възприеме светещите фарове на движещия се срещу него л.а. „Х. Д.“ от разстояние не по-малко от 300.00 м. между двата автомобила, но не е имал техническа възможност да предотврати удара с л.а.

„Х. Д.“, респ. настъпването на произшествието, от което следва, че поведението на водача на л.а. „Х. Д.“ не е било съобразено с конкретната пътна обстановка. Водачът на л.а. „Х. Д.“ е имал техническата възможност да предотврати удара с л. а. „Ф. П.“, респ. настъпването на произшествието, ако не бе навлизал в лентата за насрещно движение в момента, в който в противоположната посока се е движел л. а. „Ф. П.“.

Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Д.Д., вследствие на ПТП, водачът на л. а. „Ф. П.“ И И. И. е получил следните травматични увреждания: счупване на множество ребра двустранно, контузия на белите дробове, кръвонасядане на органите на средостението, ожулвания на гръдния кош, разкъсване на черния дроб и слезката, наличие на кръв в коремната кухина, счупване на лява бедрена кост и открито счупване на двете кости на лявата подбедрица. Разкъсванията на черния дроб и слезката, както и острата кръвозагуба, са причинили смъртта на пострадалия. Установените увреждания са резултат на много силен удар с или върху твърди, тъпи предмети, с направление отпред назад и отляво надясно. Получените от пострадалия травми са в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие. При огледа и аутопсията на тялото на пострадалия не са установени характерните лентовидни кръвонасядания при поставен обезопасителен колан, а са установени счупвания на ребра в лява гръдна половина и коремна травма – разкъсване на черния дроб и слезката. Според експертното мнение на вещото лице д-р Д., отчитайки механизма на настъпването на произшествието, пострадалият не е бил с поставен обезопасителен колан. Видно от становището на вещото лице, ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не биха настъпили разкъсванията на коремните органи и последвалия кръвоизлив в коремната кухина, като би могъл да се избегне смъртния изход.

По повод на настъпилото ПТП е образувано ДП № 170/2020 г. по описа на РУ-МВР-Б, пр. пр. № 741/2020 г. по описа на ОП-Добрич.

С влязла в законна сила на 04.12.2021 г. Присъда № 13/18.11.2021 г. по НОХД № 341/2021 г. по описа на Окръжен съд – Добрич, М Д.а Г е призната за виновна в това, че на **г. около 06.40 ч. по път № 9002, на около два километра след с. Дропла, общ.Б в посока с. Змеево, общ.Б, при управление на МПС – лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, нарушила правилата за движение, регламентирани в Закона за движение по пътищата, а именно: чл.

5, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 2, изр. второ и чл. 44, ал. 2 ЗДвП и причинила по непредпазливост смъртта на И И. И., поради което и на основание чл.3 43 ал.

1, б. ”в” във вр. с чл.342, ал. 1 НК и чл.58а, ал. 1 във вр. с чл. 54, ал. 1 НК й налага наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 4 месеца, изтърпяването на което на основание чл.66, ал. 1 НК се отлага с изпитателен срок от 3 години.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. Н. Д. и Г. П. Т. се установи, че загиналият е бил изключително близък с всички членове на семейството си, като той е им осигурявал издръжка. Ищцата Й.И. изключително трудно е понесла смъртта на съпруга си, като на погребението му е припаднала и се е наложило да й бъде 3 поставена инжекция с успокоително лекарство. След смъртта на съпруга си Й.И. е станала по-затворена в общуването си, като според свидетеля Г.Т. постоянно говорила за своя съпруг. Ищецът С.И. – син на пострадалия се е наложило да стане глава на семейството и да осигурява грижи за издръжката на болната си майка. Ищцата В.И. – дъщеря на пострадалия, от няколко години живее със семейството си в Пловдив, но имала изградена силна емоционална връзка с баща си.

По делото не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на лек автомобил „Х. Д.“ с рег. № ****, към трети лица при застрахователя ЗКЛИ АД, по силата на застрахователна полица № ****, валидна от 06.07.2020 г. до 06.07.2021 г.

Съгласно установеното задължение в чл. 380, ал. 1 КЗ пострадалите са отправили претенция вх. № 14367/03.11.2020 г. до застрахователя за изплащане на обезщетение за причинените в резултат на ПТП неимуществени вреди, като по този повод застрахователят е образувал щета № **.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковите претенции:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното упражняване на правото на иск.

Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледаТ по същество.

С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или 4 използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.