Решение № 1511 от 01.04.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1511

Стара Загора, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - IV състав, в съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

При секретар ИВА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ДАРИНА ДРАГНЕВА административно дело № 20267240700205 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 от АПК вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалбата на И. Г. Т. против Заповед №26-1228-000015/06.01.2026г, издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора с наложена на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл.171 т.2 буква "м" от ЗДвП - временно спиране от движение на МПС за срок от три месаца на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, за това, че на 04.01.2026г около 02.16ч в град Стара Загора, по ул. К. П. В. в посока изток-запад собственият му лек автомобил БМВ 118Д с рег. №[рег. номер] се управлява от водача Н. А. А., който използва пътя за други цели, освен за превоз на пътници и товари като на кръговото кръстовище с [улица]умишлено форсира двигателя, в следствие на което задните задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила в ляво и в дясно, за което е редовно съставен АУАН серия GA №4750162/04.01.2026г.

Заповедта е връчена на 11.02.2026г с указания за правото да бъде обжалвана в срок от 14 дни пред АС Стара Загора или пред непосредствено по-горестоящия орган без указания кой е този орган. Жалбата е подадена на 24.02.206г, но преди това на 17.02.2026г заповедта е обжалвана като незаконосъобразна и по административен ред. Началникът на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР се е произнесъл с Решение от 25.03.2026г, което е правно невалидно по аргумент от забраната да се изземва за решаване въпрос, който вече се разглежда от съда. Единствената хипотеза, при която едновременната висящност на двете производства предопределя спиране на съдебното до приключване на административното е искане за отмяна на административния акт, издаден при условията на оперативна самостоятелност като нецелесъобразен. Във всички останали случаи, независимо дали контролиращия административен орган знае или не за образуваното съдебно производство, е недопустимо да се разглежда по същество жалбата срещу административния акт, чиято законосъобразност се решава от съда. Ето защо и като не е предвиден задължителен административен контрол на заповедите за прилагане на принудителни административни мерки, представеното решение на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора няма правно значение, нито може да допълва или изменя мотивите, въз основа на които са издадени.

С жалбата се твърди, че собственикът е предоставил автомобила си на своя внук, но с това не е допуснал управлението му от лице за други цели, освен за превоз на пътници и товари. От съда се иска да бъде отменена принудителната мярка като издадена без основание и при съществено процесуално нарушение, тъй като не е уведомен за образуваното административно производство в нарушение на чл.9, чл.35 и чл.36 от АПК, с което вън от вниманието на органа е останало неговото здравословно положение, мястото му на живеене и месторабота, до която пътува със същият автомобил.

Ответникът Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора иска от съда да приеме, че няма съществени нарушения на административно производствените правила и въз основа на редовно съставен АУАН е констатирано основанието по чл.171 т.2 б. "м" от ЗДвП за прилагане на принудителната мярка спрямо собственик, който е допуснал с неговото МПС да бъдат използвани пътищата, отворени за обществени ползване с други цели, освен с тяхното предназначение за превоз на пътници и товари. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

На 04.01.2026г с редовно съставен АУАН от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР Стара Загора в присъствието на свидетел -очевидец и на нарушителя е констатирано, че със собствения на жалбоподателя лек автомобил се извършва ползване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен за превоз на пътници и товари като в 02.16ч на същата дата, на кръговото кръстовище на [улица]и [улица]водачът Н. А. А. умишлено форсира двигателя, вследствие на което задните задвижващи колела отклоняват задната част на автомобила в ляво и дясно, с което е извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Против АУАН е представено възражение от А., в което се сочи, че причината за отклоняване на задната част на автомобила в ляво и в дясно не е форсирането на двигателя, а това, че със скорост от около 50км/ч и докато се намира в кръговото кръстовище бил подсетен от спътника си да обърне посоката на движение на запад както бил във вътрешната лента, за да остави друг спътник до дома му. Това обяснение е не правдоподобно, защото посоката на движение точно на кръгово кръстовище може да се промени като се премине траекторията му отново и няма необходимост от рязката й смяна, която не може и да се осъществи точно, защото кръстовището е кръгово. Тази теза е една от обичайните защитни при обвинение за извършване на нарушението на чл.104б т.2 от ЗДвП на същото кръгово кръстовище при идентична обстановка. Следователно доводите в жалбата, че нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП не било извършено, не отговаря на формалната и житейската логика. Предоставянето на автомобила има признаците на допускане по смисъла на чл.171 т.2 буква "м" от ЗДвП като от собственика не се изисква да знае предвиратилно, че с него, който е и от популярната сред младежите марка БМВ, използвана точно за този вид забавление, ще се извърши използване на пътя с тази цел. Достатъчно е собственикът да не изпълни задължението си да се увери, че предоставя автомобила си на лице, което ще го използва именно и само с цел превоз на пътници и товари. Когато предостави фактическата власт върху него без да се интересува за причината и целта на използването му, тогава собственикът допуска възможността да се осъществи деяние по чл.171 т.2 буква "м" от ЗДвП и понася принудителната мярка, за да се прекрати риска от извършване на друго такова нарушение. Законодателят е съобразил, че собственикът на МПС има задължението, поради упражняваната фактическа власт, да го предоставя само за целите, за чието постигане е позволено да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване и когато той не се е уверил, че ще бъде задоволена такава необходимост, той допуска ползването му за цели, за каквито реши този, на когото го е предоставил. Същото се отнася и до предоставяне на МПС на не правоспособен водач, като в случай че такъв водач причини ПТП, собственикът носи и отговорност по НК за непредпазливото му причиняване.

Сочените нарушения на АПК не могат да бъдат допуснати, защото този Кодекс не се прилага за административните актове, които по силата на специален закон, какъвто е ЗДвП, се издават и изпълняват незабавно. Мярката се прилага ведната, защото в противен случай не би могла да изпълни своята цел и по тази причина табелите и свидетелството за регистрация се отнемат още със съставяне на АУАН. Живота и здравето на другите, които мярката охранява, чрез временното спиране от движение на предмета на нарушението, какъвто е управлявния автомобил, има приоритет пред необходимостта собственика да пътува до работа с личното си МПС, вместо с обществения транспорт. Представеното ЕР на ТЕЛК не сочи на не пропорционалност на мярката, защото жалбоподателят не е лишен от възможността да се придвижва на собственост ход. ТНР не е по причина на двигателни увреждания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172 от АПК, Административен съд Стара Загора

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Г. Т. против Заповед № 26-1228-000015/06.01.2026г, издадена от Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Стара Загора.

ОСЪЖДА И. Г. Т. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 51.13 евро /петдесет и едно и тринадесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: