Решение № 139 от 02.10.2023, Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 139

Ямбол, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол в съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА и с участието на прокурора ДИМИТРИНКА ТОДОРОВА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА административно дело № 9 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ЕТ „Е. – Д. А.“, гр. Ямбол против

Държавен фонд „Земеделие“ –

Разплащателна агенция, гр. София, с която се иска заплащане на обезщетение за вреди в размер на общо 59 412.39 лева, от които 56 212.38 лева главница и 3 200.01 лихва, настъпили в резултат на отменен по надлежния ред Акт за установяване на публично държавно вземане №

**/***/*****/*/**/**/** с изх. № 01-6500/8607 от 26.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на ДФ

„Земеделие“. Твърди се, че вредите са в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения административен акт. Претендира се и законната лихва върху посочената обща сума, считано от датата на предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и заплащане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалните си представители поддържа исковата молба изцяло така, както е депозирана.

Последните изразяват становище, че са налице всички предпоставки за уважаване на иска, както и че прихващане на сумите по постановеното впоследствие решение за финансова корекция не може да бъде извършвано, доколкото става дума за актове, издавани по различен ред и на различно основание.

Ответната страна, редовно призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. В постъпилото писмено становище с вх. № 1472/23.06.2023 г. иска се оспорва изцяло, като се изразява становище за неоснователност на същия. Претендира се и заплащане на направените по делото разноски.

След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Между ищеца ЕТ

„Е. – Д. А.“ и ДФ „Земеделие“ е сключен Договор

№ 24/312

/02723 от 09.10.2012 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013., подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Видно от приложение № 1 към договора, одобрените разходи по проекта в размер на 535

527.90 лева, като е предоставена безвъзмездна финансова помощ с първоначално одобрен размер от 374

749.18 лева, представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени разходи. Безвъзмездната помощ е предоставена за осъществяването на проект с ИД № 24/312/02723 от 23.05.2013 г. за изграждане на къща за гости в с. Тъжа, общ. Павел баня, област Стара Загора.

С

АУПДВ №

**/***/*****/*/**/**/** с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на ЕТ „Е.-Д.А.“ е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 56 212.38 лева, представляващо част от полученото плащане по Договор № 24/312/02723 от 09.10.2004 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ по ПРСР 2007 – 2013. В акта е посочено, че дължимата сума подлежи на доброволно плащане в 14 – дневен срок от връчването му, чрез превеждане на дължимите суми по банковата сметка на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както и че лихвата се начислява от датата, следваща датата на изтичане на срока за доброволно възстановяване.

Към делото са приложени осем броя платежни нареждания, от които се установява, че ищецът е превел общо 59412.39 лева по сметката на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция, в които като основание за плащане е посочен АУПДВ 24/312/02723/3/01/04/01. Плащанията са извършени, както следва:

- на 09.11.2020 г. – 25 000 лева;

- на 17.11.2020 г. – 2 800 лева;

- на 12.08.2021 г. – 1 200 лева;

- на 19.08.2021 г. – 1 095 лева;

- на 24.08.2021 г. – 20 980 лева;

- на 26.08.2021 г. – 7 073.39 лева;

- на 31.08.2021 г. – 599 лева и

- на 01.09.2021 г – 665 лева.

С Решение

№ 119/23.03.2021 г. по адм. д. № 729/2020 г. Административен съд – Стара Загора е отхвърлил жалбата на ЕТ „Е. – Д. А.“ против АУПДВ № **/***/*****/*/**/**/** с изх. № 01-6500/8607 от 26.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Впоследствие, с Решение № 12299/01.12.2021 г. по адм. д. № 5465/2021 г., ВАС е отменил Решение № 119/23.03.2021 г. по адм. д. № 729/2020 г. по описа на Административен съд – Стара Загора и е постановил ново решение по същество, с което е отменил оспорения АУПДВ.

Предвид обстоятелството, че АУПДВ №

**/***/*****/*/**/**/** с изх. № 01-6500/8607 от 26.09.2020 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отменен с влязло в сила решение, ищецът отправил искане до ДФ „Земеделие“ за възстановяване на недължимо платената сума в размер на 56 212.38 лева, представляваща главницата по публичното държавно вземане, установено с акта, както и сумата от 3

200.01 лева, представляваща начислената лихва върху тази сума.

Видно от

Уведомително писмо по чл. 26 от АПК с изх. № 01-6500/8607/27.01.2022 г., ищецът е уведомен от ДФ „Земеделие“ че ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция в размер на 56 212.38 лева, представляваща 15 % от получената субсидия, но с оглед факта, че към 25.01.2022 г. са налице данни за погасяване на сума в размер на 59 412.39 лева във връзка с издадения АУПДВ № **/***/*****/*/**/**/** по сключен договор № 24/312/02723 от 09.10.2014 г. по повод посочените в писмото нарушения, дължимостта на средствата към ДФ „Земеделие“ е в размер на 0 лева.

С Решение

№ 24/312/02723/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. №

01-6500/8607#20/26.04.2022 г. на

Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е определена окончателна финансова корекция в размер на 56 212.38 лева по Договор за подпомагане № 24/312/02723 от 09.10.2014 г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване на микропредприятия“ от ПРСР 2007 – 2013. В решението е посочено, че в съответствие с допуснатото предварително изпълнение на отменения от съда АУПДВ № 24/312/02723

/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/8607/26.08.2020 г., издаден за същите нарушения, дължимата сума е била събрана, поради което същата е отнесена за погасяване на задължението, обективирано в това решение, като дължимата сума за възстановяване вследствие на това съотнасяне е 0.00 лева.

Към настоящото дело е приложено и адм. д. № 152/2022 г. по описа на Административен съд

Ямбол, от което е видно, че с Решение

№ 150/08.09.2022 г., съдът е отменил Решение

№ 24/312/02723

/3/01/04/02 с изх. № 001-6500/860#20 от 26.054.222 г. за налагане на финансова корекция, издадено от Изпълнителния директор на ДФ

„Земеделие“. Впоследствие обаче, с Решение № 5262/17.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10039/2022 г., Решение № 150/08.09.2022 г. по адм. д. № 152/2022 г. на Административен съд - Ямбол е отменено, като жалбата на ЕТ „Е. – Д. А.“ срещу Решение

№ 24/312/02723

/3/01/04/02 с изх. № 01-6500/8607#20 от 26.04.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е отхвърлена.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Исковата молба е допустима, но разгледана по същество, тя се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съображенията за това са следните:

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съобразно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Видно от разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ, на обезщетяване подлежат всички имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена последица от увреждането.

Отговорността не се презюмира от закона, а в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно наличието на незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на които и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В настоящия казус не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата по чл. 1 от ЗОДОВ.

Става въпрос за следното: