Решение № 14742 от 16.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14742 гр. София, 16.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско дело № 20211110170343 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на „Е М З“ АД (с предишно наименование „Ч Р Б“ АД) срещу Д. А. Е..

Ищецът твърди, че между страните съществува облигационно отношение, по силата на което предоставя на ответната страна електрическа енергия в обект, находящ се в гр. София, у....... Твърди, че на 04.09.2019г. в присъствието на двама свидетели била извършена проверка в процесния обект, при която е установена промяна на схемата на свързване, при което консумираната ел. енергия не се измерва. За извършената проверка имало съставен протокол № 1023312 от 04.09.2019г., въз основа на които и на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия и е преизчислена сметката на клиента. Поддържа, че при извършване на корекцията е спазена процедурата по ЗЕ, ПИКЕЕ и ОУ на ищеца, като ответникът бил уведомен за извършената корекция, поради което дължи да заплати сумите за коригираната цена, за която е издал фактури № 0003244964 от 21.10.2019г. за сумата от 999,36 лв. Моли да бъде признато за установено по отношение на ответната страна, че дължи следните суми, за които твърди, че имало издадена в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК: 999,36 лв. - стойността на преизчислени количества електрическа енергия, начислена по фактура № 0003244964 от 21.10.2019г. съгласно едностранно извършена корекция на сметка по констативен протокол № 1023312 от 04.09.2019г., ведно със законната лихва от 13.05.2021г. до окончателното плащане и 139,91 лв. – мораторна лихва за периода от 02.11.2019г. до 21.04.2021г.

Ответната страна е получила препис от исковата молба, по която е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който признава наличието на облигационно отношение между 1 страните, както и количеството и стойността на начислената ел. енергия. Възразява да е заплатил претендираните суми въз основа плащане извършено на 18.05.2021г., поради което моли за отхвърляне на предявените искове..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно отношение между страните (в т.ч. че ответникът е потребител, респ. клиент на електрическа енергия като собственик или носител на ограничено вещно право на ползване върху електроснабдения имот), както и че в хода на извършени технически проверка на СТИ, при спазване реда, предвиден в ПИКЕЕ, надлежно е установена промяна в схемата на свързване на СТИ, която е довела до неизмерване изцяло или отчасти на потребяваната електрическа енергия, респ. че стойността на корекцията е изчислена правилно. По иска за мораторна лихва е в тежест на ищеца да докаже изпадане на ответника в забава и наличието на непогасен главен дълг.

В тежест ответната страна е да докаже погасяване на възникналите задължения.

С изрично определение на съда от 07.09.2022г. са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства включени във фактическия състав на претендираните вземания. Между страните не е налице спор и относно това, че на 18.05.2021г. ответникът е заплатил сумата от 1139,27 лв. (вж. признание на ответника на л. 56), като единственото разногласие се свежда до това кои задължения на ответника следва да се смятат погасени с това плащане, по който въпрос съдът намира следното:

От съдържанието на приложената към отговора на исковата молба разписка (л. 56) е видно, че изрично са посочени задълженията, които се погасяват (главница в размер на 999,36 лв., дължима по фактура № 0003244964 от 21.10.2019г. и обезщетение за забава в размер на 139,91 лв.), поради което не е налице основание да се приеме, че същото е довело до погасяване на разноските по процесната заповед за изпълнение, която към този момент дори не е била издадена. При това положение следва да се приеме, че с процесното плащане са погасени вземанията на ищеца за главница в размер на 999,36 лв. и за мораторна лихва в размер на 139,91 лв., което обуславя и извода за неоснователност на тези искове, които подлежат на отхвърляне.

Ответникът не е ангажирал доказателства да е платил и законната лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021г. до датата на плащане на главницата – 18.05.2021г., в размер на 1,67 лв. (определен от съда при усл. на чл. 162 ГПК), поради което посочената претенция се явява основателна и като такава следва да се уважи.

При този изход на спора, ищецът има право на разноски, определени съобразно частта от исковете за завеждането, на които повод е дал ответникът, а в останалата част – право на разноски има ответникът. Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. При преценката коя от страните е дала повод за завеждане на делото следва да 2 се приеме, че повод за завеждане на заповедното производство е дал изцяло ответникът, тъй като плащането е извършено на 18.05.2021г., т.е. след завеждане на заявлението по чл. 410 ГПК на 14.05.2021г. По отношение на исковото производство, повод за завеждане на делото за главница и мораторна лихва е дал ищецът, тъй като погасяването на задълженията е извършено преди подаване на исковата молба, а в частта относно уважената законна лихва повод е дал ответникът. По изложените съображения, в полза на ищеца следва да се присъдят следните разноски: 25 лв. – държавна такса за заповедното производство, 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 0,14 лв. - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство (държавна такса за исковото производство не се дължи на ищеца, тъй като такава не е внасяна върху размера на уважената законна лихва). В полза на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за исковото производство в размер на 449,34 лв., съобразно отхвърлените претенции за главница и мораторна лихва.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ответникът Д. А. Е., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, у......, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДЪЛЖИ на „Е М З“ АД (с предишно наименование „Ч Р Б“ АД), с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, .........“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център сумата от 1,67 ЛЕВА, представляваща законна лихва за периода от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.05.2021г. до датата на заплащане на главницата – 18.05.2021г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за сумата от 999,36 ЛЕВА, представляваща стойност на преизчислени количества електрическа енергия, предоставена в обект, находящ се в гр.

София, у......, начислена по фактура № 0003244964 от 21.10.2019г., съгласно едностранно извършена корекция на сметка по констативен протокол № 1023312 от 04.09.2019г. и 139,91 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 02.11.2019г. до 21.04.2021г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 26410/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.

ОСЪЖДА Д. А. Е., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, у......, вх. А, ет. 2, ап. 3 ДА ЗАПЛАТИ на „Е М З“ АД (с предишно наименование „Ч Р Б“ АД), с ЕИК ............, със седалище и адрес на управление в гр. София, .........“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център сторените по делото разноски, както следва: 25 ЛЕВА – държавна такса за заповедното производство, 50 ЛЕВА – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство и 0,14 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.

ОСЪЖДА „Е М З“ АД (с предишно наименование „Ч Р Б“ АД), с ЕИК ............, със седалище 3 и адрес на управление в гр. София, .........“ № 159, бл. БенчМарк Бизнес Център ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Е., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, у......, вх. А, ет. 2, ап. 3 сторените по делото разноски, както следва: 449,34 ЛЕВА – адвокатско възнаграждение за исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4