Определение № 1697 от 03.04.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1697 гр. Варна, 03.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Гинка Т. И. при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20253100500302 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Постъпило е възражение от М. Т. С. от гр.Девня, действаща чрез адв.И.В., срещу заповед №474/04.10.2013год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №835/2013год. на РС-Девня. В обстоятелствената част на възражението се сочи наличието на предпоставките по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. Наведени са твърдения, че заповедта не му била връчена надлежно, тъй като длъжникът бил търсен на ***** – адрес, който бил различен от настоящия и постоянния му адрес в ******. Твърди, че заповедта не му била връчена и не е достигнала до неговото знание.

Евентуално твърди, че връчителят не е спазил нормите на чл.47 и чл.44 ГПК.

Моли да бъде прието възражението и да бъде спряно изпълнението на заповедта.

Ответникът по подаденото възражение ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ–ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, е депозирал писмен отговор в дадения му срок, с който счита възражението за неоснователно.

Съставът на въззивния съд намира, че възражението е подадено от легитимирана страна и в законовия срок за това, поради което и същото се явява процесуално допустимо.

Видно от приложеното заверено копие от изп.дело №

20227180401267 на ЧСИ С.Данова се установява узнаването на заповедта за изпълнение от молителя на дата 03.06.24г., а възражението е депозирано на 26.06.24г., поради което и настоящият състав приема, че възражението на страната е подадено в срока по чл.423 ГПК. Неоснователни са доводите на насрещната страна за просрочие на възражението, тъй като по изп.дело 1 липсват данни длъжникът да е уведомен за заповедта на по-ранна дата, а удостовереното от ЧСИ уведомяване по телефон на 14.03.24г. касае единствено призоваването му в кантората за връчване на книжа.

От запазените материали по приложеното ч.гр.д.№835/2013г. по описа на Районен съд Девня /унищожено след изтекъл срок на съхранение/ се установява, че е издадена заповед №474/04.10.13г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу М. Т. С. от *****, за сумата от 681,33лв, от която 624,37лв – главница по фактури за ВИК услуги за периода 27.07.11г. 20.09.13г. и 56,96лв-лихва за забава за периода 27.07.11г. -20.09.13г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -02.10.13г. до оконч.изплащане, както и сумата от 125лв разноски, от които 25лв платена д.т. и 100лв – юриск.възнаграждение.

Разпоредбата на чл.423, ал.1 ГПК предвижда възможност за длъжник, който е бил лишен от възможност да оспори по реда на чл.414 ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1) заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2) заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, 3) длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, или 4) длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, като в тежест на възразилия е да установи твърдяното от него основание.

Съгласно изложените във възражението факти длъжникът обосновава наличие на предпоставките, визирани в чл.423, ал.1, т.1 ГПК – заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно.

В настоящия случай, видно от заповедта, като адрес на длъжникът е посочен *****. Доколкото по делото не са ангажирани други доказателства, съдът приема, че съобщението за връчване на заповедта, изпратено до длъжника, е адресирано до този именно адрес. Същевременно от извършената в изпълн.производство справка за адреси на длъжника се установява, че М. Т.

С. е постоянен и настоящ адрес от 14.09.10г. в гр.Девня, ул.Припек №8, вх.Б, ет.5, ап.29. При тези данни за разлика в адреса, на който е изпратена заповедта, и регистрирания такъв на длъжника в НБД, и при липсата на други, които да установяват реда, по който е извършено връчването, настоящият състав прави извода за нередовно връчване на заповедта на длъжника. Този извод не се променя от приложеното удостоверение от Община Девня, установяващо, че блок 8 граничи от север с *****, още повече, че самият блок 8 е регистриран на ул.Припек, а наличните данни по делото сочат връчване, предприето на *****.

С оглед на гореизложеното е видно, че заповедта за изпълнение не е била връчена редовно на длъжника, което съставлява основание по чл.423, ал.1, т.1 ГПК за приемане на възражението. Предвид нередовното връчване не следва да се счита, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. (2) В уведомлението се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен 2 изпълнител, съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител, както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението.

Въз основа на горното, съдът приема, че са налице хипотезите на чл.423, ал.1, т.1 от ГПК и подаденото от длъжника възражение следва да се приеме като действително, годно да породи правните последици, предвидени в чл.415, ал.1 от ГПК.

Доколкото е налице приемане на възражението, то съгласно чл.423, ал.3, изр.3 ГПК следва да се разгледа и подадената, ведно с възражението, частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК, инкорпорирана в последното.

Съгласно приетото с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, в т.12 разрешение допустимостта на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските зависи от действията по подаването на възражение по чл.414, ал.2 ГПК и развитието на производството по установителния иск. Така частната жалба се администрира и разглежда от въззивния съд само ако не е подадено в срок възражение по чл.414, ал.2 ГПК или подаденото такова е оттеглено. В случай, че е подадено възражение и е образувано исково производство по реда на чл.422 ГПК, то администрирането и разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния иск. Последната ще се администрира и разгледа от въззивния съд само ако производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на производството по иска в хипотезите, при които заповедта за изпълнение влиза в сила. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение, при което е налице произнасяне от съда в исковото производство по разноските, направени в запов.производство, или с определение за прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на изпълнителния лист частната жалба подлежи на връщане.

Доколкото в настоящия случай е налице приемане на възражението на длъжника, което налага на заявителя да бъдат дадени указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК, то въззивният съд намира, че към момента не може да се извърши преценка за наличието на основания за администриране на жалбата съгласно посоченото по – горе тълкувателно решение, респ. за наличието на предмет на обжалване. Това налага образуваното пред ВОС производство в тази част да бъде прекратено като се върне частната жалба на ДРС за извършване на преценка от заповедния съд като администриращ орган за наличието на предпоставките, обуславящи администрирането и разглеждането на частната жалба от въззивния съд, в съответствие с разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Във връзка с направеното от длъжника искане за присъждане на разноски за производството по чл.423 ГПК, съдът като съобрази, че в това производство ВОС не действа като редовна инстанция и не разрешава окончателно въпроса за основателността на заявеното вземане, намира, че чл.81 от ГПК е неприложим и не може да се произнесе по въпроса за дължимостта на разноските. Сторените от длъжника разноски се дължат при 3 окончателно разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед, предмет на последващото исково производство по чл.422 ГПК.

По изложените съображения, съставът на Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение на длъжника М. Т. С., ЕГН **********, с адрес *********, срещу заповед № 474/04.10.13год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №835/2013 год. на РС Девня, в полза на кредитор ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ–ВАРНА ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.Прилеп №33, на основание чл.423, ал.3, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 от ГПК.

СПИРА изпълнението на Заповед № 474/04.10.13год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№835/2013 год. на ДРС, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Районен съд Девня за даване на указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. №302 по описа за 2025год. на ВОС, в частта на инкорпорираната във възражението частна жалба по чл.413, ал.1 ГПК като ВРЪЩА ч.гр.дело №835/2013г. на РС Девня, за преценка и предприемане на съответните действия по администрирането и разглеждането на частната жалба от въззивния съд съобразно мотивите на определението.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4