Определение № 1104 от 26.08.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1104 гр. Варна, 26.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело № 20243100900440 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от С. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. *, ул. „*“ * срещу „Банка ДСК“ АД, с ЕИК 121830616 със седалище в гр.София, като правоприемник на ”ОТП Факторинг България” ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи поради погасяване по давност на правото на принудително изпълнение на следните суми, присъдени в полза на ответника с влязло в сила Решение №3238/04.08.2017г. по гр.д. №453/2017г. на ВРС, допълнено в частта за разноските с Определение №10235/04.10.2017г., както следва: сумата от 11590 евро – дължима главница по договор за кредит за текущо потребление от 20.07.2011г., сключен между С. С. и „Банка ДСК” ЕАД, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца ”ОТП Факторинг България” ЕАД с Договор за цесия от 06.12.2016г., ведно със законната лихва от 13.01.2017г., до окончателното изплащане на задължението, сумата от 484.48 евро, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода 15.01.2016 г. – 15.07.2016 г., сумата от 1503.66 лева съдебно деловодни разноски.

Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК наличието на родова подсъдност е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за която съдът следи служебно. Съгласно нормата на чл.104, т.4 от ГПК на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25000 лв.

В случая са предявени няколко претенции за установяване на недължимост на парични суми на основание чл.439 ГПК, като всеки един от искове е с цена под 25000 лв. Произходът на вземането - от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл.439 от ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница, лихва и разноски.

Еднаквата правна квалификация на отделните искови претенции не обуславя 1 извод, че сборът на паричните суми е обуславящ за родовата подсъдност. (в този смисъл Определение №50063/20.03.2023г. по т.д. №716/2022г. на ВКС, I TO, Определение №385/21.09.2022г. по т.д. №1892/2022г. на ВКС, I ТО, Определение №365/18.07.2016г. по гр.д. №2442/2016г. на ВКС, IV ГО и много други).

Ето защо, във връзка с разпоредбата на чл. 118 от ГПК, Варненският окръжен съд намира, че не е родово компетентен да разгледа и разреши спора, с който е сезиран. С оглед гореизложеното съдът счита, че делото следва да бъде прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна, на основание чл. 118 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №440 по описа на Окръжен съд Варна за 2024г.

ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал.2 от ГПК делото по подсъдност на Районен съд – Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 2