Решение № 2739 от 16.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2739 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110202642 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НO, 13-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2642 по описа на съда за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Е. А. К. срещу наказателно постановление №24-4332020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 6 1 месеца“ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че не се налице процесуалните и материални предпоставки за издаване на НП, поради което иска отмяна на НП.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпрашща представител, депозирано е становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

Н а 04.08.2024 г. И.Д., заемащ длъжност „младши автоконтрольор“ при ОПП – СДВР съставил срещу жалбоподателя АУАН з а нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП. АУАН бил подписан без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения АУАН на 27.08.2024 г., Г. В.Б. – Началник група в ОПП – СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал.

1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им обаче частично не съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, касателно второто посочено нарушение. В АУАН то е квалифицирано като такова по чл. 123, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗДвП, а в НП като нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП. В третата точка на тази разпоредба обаче има три отделни букви с три отделни задължения за участника в ПТП, като не става ясно кое точно се твърди, че не е изпълнено от нарушителя. Тази неяснота е потвърдена и от словесната квалификация на нарушението в НП - „повторно нарушава задълженията си като участник в ПТП“, което описание не съответства на описанието в АУАН и не попада сред хипотезите на чл. 123 от ЗДвП. Неяснотата се засилва и от описанието на фактическата обстановка, в която е посочено, че водачът напуска мястото на ПТП, което обаче би било нарушение единствено при наличие на разногласие между участниците във въпросното ПТП, а в случая не се твърди присъствие на друг участник в процесното ПТП. Липсват и фактически твърдения за повторност.

Ангажирането на административно-наказателната отговорност е строго формален процес, като посочените протИ.речия при описание на нарушението 2 безспорно възпрепятстват жалбоподателя да разбере в какво се състои вмененото му нарушение и да организира адекватно защитата си по фактите и правото. Касае се за допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила, което е и самостоятелно основание за отмяна на НП в частта относно посоченото нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Нарушението, квалифицирано като такова по чл. 20, ал.2 от ЗДвП е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация, поради което съдът следва да извърши преценка за правилното приложение на материалния закон.

По отношение на релевантната фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 04.08.2024 г около 20:20 ч жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „,,***''“, с рег.№ ,,***'' по ул. „Пловдивско поле“ с посока на движение от ул.

„Дъбница“ към ул. „Равногор“, като срещу блок 33, поради скорост, несъобразена с интензивността на движението, реализирал ПТП в пластмасова кофа за отпадъци, в резултат на което тя се изместила и ударила паркирания до нея л.а. „,,***''“ с № ,,***'', което довело до одрасквания по бронята му.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на обясненията показанията на свидетелите Г.В. и Г. Б., както и от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН.

По същество липсват протИ.речия в доказателствените материали, поради което съдът не дължи по-детайлното им обсъждане по аргумент от чл. 305, ал. 3 от НПК. В основа на фактическите си изводи за настъпилото ПТП съдът поставя показанията на св. В., като същите са логични и непротИ.речиви, не се установяват обстоятелства, поради които свидетелката да се счита за предубедена или заинтересована от изхода на делото, поради което съдът кредитира показания й. Изложеното от нея се потвърждава в съставомерните обстоятелства от изложеното от св.Б., който не е присъствал на ПТП, но е констатирал настъпилите от него последици, включително уврежданията на паркираното МПС.

Следва да се посочи, че съдът остави без уважение доказателствените искания на жалбоподателя, депозирани с нарочна молба и касаещи увреждания по кофа за боклук, както и наличието на застрахователна претенция, доколкото същите не са относими и необходими за изясняване предмета на делото. Описаното ПТП касае увреждания по паркирания лек автомобил, а не по кофа за отпадъци, като същевременно е без значение за изхода на делото дали е наличие на предявена застрахователна претенция във връзка с тези повреди от страна на собственика на МПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата водачът на ППС е длъжен да избере скоростта си на движение, като се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдe в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. За неизпълнение на това 3 задължение, ако вследствие на това е настъпило ПТП, в санкционната норма на чл.

179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП е предвидено административно наказание глоба в размер от 200 лева.

Съгласно § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

По делото се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС със скорост, която не е била съобразена с интензивността на движението и със собствените му умения, поради което управляваното от нея МПС се е отклонило и е блъснало кофа за боклук, която отместена от удара е блъснала паркиран лек автомобил, с което е предизвикано ПТП по смисъла на закона, изразяващо се в щети по паркирания л.а., като има пряка причинна връзка между поведението на жалбоподателя и настъпилото ПТП. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушението е извършено от жалбоподателя при форма на вината непредпазлИ.ст, от вида небрежност – с оглед на мястото и обстановката на инцидента, жалбоподателят е бил длъжен и е имал субективната и обективна възможност да предвиди възможните последици от управляването на МПС с избраната от него скорост, но не го е сторил.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание "глоба" е с фиксиран в закона размер /200 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

По така изложените съображения съдът намира, че НП в тази част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В частта относно твърдяното нарушение на чл. 123, ал.1, т.3 от ЗДвП наказателното постановление следва да бъде отменено поради гореизложените съществени нарушения на процесуалните правила.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №24-4332-020093 от 27.08.2024 г., издадено от началник група в ОПП – СДВР, в частта, с която на Е. А. К. на основание чл. 179, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и ОТМЕНЯ Наказателното постановление, в частта, с която на Е. А. К. на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДвП са наложени 4 административни наказания „Глоба“ в размер на 300 лева и „Лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“ за нарушение на чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5