Решение № 1639 от 07.08.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 7491/2023
- Вид
- Решение № 1639
- Подписан
- 07.08.2024
- В сила
- 20.09.2024
- Състав
- ПАНАЙОТ СТОЯНОВ АТАНАСОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 145, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 182 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, предл. първо · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1639 гр. Бургас, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ПАНАЙОТ СТ. АТАНАСОВ Гражданско дело № 20232120107491 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище гр. ..., с която моли приемане за установено, че ответникът М. Д. Т., с настоящ и постоянен адрес в гр. ...., дължи на ищеца следните суми: 350,77 лева – главница за услуги В и К за доставена, отведена и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. ... ..., ..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...(аб. № ...), за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно фактури, издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2926/03.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС.
В исковата молба са изложени следните твърдения: ответникът М. Т. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД и е страна по валидно възникнало облигационно правоотношение, с предмет предоставяне на услуги В и К по отношение водоснабден обект с адрес гр. ..., местност „...“, ул. „..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...(аб. № ...); ответникът има качеството на потребител на услуги В и К от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; предоставянето на услугите ВиК се 1 извършва по силата на публично известни общи условия; за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, затова не съществува техническа възможност абонатът или негов представител да положи подпис; при осъществяване на електронното отчитане инкасаторът, отчитащ обекта, сканира баркод, който представлява директна връзка с базата данни на дружеството; когато инкасаторът няма достъп до имота, той набира на устройството режим „Служебно отчитане“; съществува и възможност за т. н. „самоотчет” – клиентът сам предоставя на ВиК оператора данните за водомерните си устройства и това се записва в програмния продукт на ВиК оператора; при записване „без водомер“ количеството консумирана вода е изчислена по реда на чл. 39, ал. 5, т. 1 на Наредба № 4; начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверява от представеното по делото заверено копие от справкаизвлечение, в която са отразени състоянията на измервателното устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на електронното устройство; на основание чл. 25 от общите условия, на потребителите се фактурира и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са присъединени повече от един потребител – количеството питейна вода се разпределя въз основа на отчета на централния водомер, поставен на водопроводното отклонение, и отчетите по индивидуалните водомери, в това разпределение се включва цялото количество доставено вода до централния водомер на имота; след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок ищецът е издавал данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период и единичните цени на всяка от предоставените от В и К оператора услуги – вода, канал и пречистване, одобрени от КЕВР; неизпълненото задължение по всяка фактура поставя автоматично ответника в забава след изтичането на 30 календарни дни, считано от датата на издаване на всяка фактура – чл. 44 от общите условия; за заплащане на процесните вземания е подадено заявление по чл. 410, ГПК, образувано е ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС, уважено изцяло, а за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение е дадено указание от БсРС по чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното основание на предявените обективно съединени положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 и чл. 422, ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. първо, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
В срока по чл. 131, ГПК ответникът М. Т., чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е представила писмен отговор, с който е признала допустимостта на исковете и редовността на исковата молба; не е признала или оспорила исковете по основание и/или размер. В проведеното по делото на 06.08.2024 год. открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника, на основание чл. 145, ал. 2, ГПК, е уточнил, че не оспорва правилното определяне обема на консумацията и размера на претендираните суми.
2
Ответникът не е ангажирала доказателства.
Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:
По делото не се спори, че ответникът М....Т. е клиент на ищеца, в качеството си на титуляр на партида с абонатен № ..., разкрита за водоснабден обект с адрес гр. .., местност „..“, ул. „..., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ....
Придобиването на правото на собственост от ответника върху този водоснабден имот е удостоверено с представения Нотариален акт № 57/30.06.2020 год., т. II, н. д. № 236/2020 год. на нотариус рег. № 246.
В качеството си на абонат на ищеца, ответникът Т. е легитимирана като длъжник по висящото ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС и е поканена да заплати на кредитора сумата от 350,77 – главница за ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена студена вода за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно фактури, издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и законната лихва върху главницата, начиная от 29.09.2023 год. до окончателното й изплащане.
За тези вземания, ведно с деловодните разноски, е издадена Заповед № 2926/03.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС; ищецът е предявил иск за установяване дължимостта на вземанията, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, ГПК, съгл. разпореждането на заповедния съд от 10.11.2023 год.
Месечните задължения за главници са описани в приложените към исковата молба фактури, издадени от ищеца-кредитор през периода 23.08.2021-23.06.2022 год.; според представената справка-извлечение, съставена от ищеца, показанията на водомера са реално отчетени чрез мобилно устройство и не е извършено служебно начисление.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен положителен установителен иск за доказан по основание и размер.
Представените по делото фактури са съставени от ищеца възоснова редовно водене счетоводството му – чл. 182, ГПК; отразеното в тях количество потребление, както и правилното определяне цената на потребените услуги В и К не са оспорени от ответника; не са наведени възражения за неправилно отчитане на консумацията и/или за неточност в остойностяването й, поради което съдът намира, че ищецът правилно е определил главниците по процесните фактури – възоснова реално извършен отчет.
Качеството си на длъжник на ищеца ответникът М..Т. е придобила възоснова легитимацията си на носител на правото на собственост върху водоснабдения 3 жилищен обект през процесния период, на основание чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 год. и представения нотариален акт, който титул за собственост не е оспорен, поради което тази страна дължи цената на престираните в жилището услуги В и К.
Заплащането на услугите не е възложено на субекта, който реално ги е потребил, и дължимостта им не зависи от факта дали собственикът/ползвателят в действителност е упражнявал фактическа власт върху водоснабдения обект.
Делото не съдържа данни за извършено от ответника частично или пълно плащане на процесните суми; не са наведени твърдения за друг валиден способ за погасяването им, поради което съдът намира исковете за доказани по основание и размер.
В изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013-2013-ОСГТК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодните разноски от 75 лева, направени в заповедното производство.
Уважаването на предявените искове налага, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 във вр. с чл. 80, ГПК, в полза на ищеца да бъдат присъдени направените в настоящия процес деловодни разноски в общ размер от 675 лева (сбор от 75 лева – доплатена държавна такса, 400 лева – депозит за представител на ответника, и 200 лева – юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че ответникът М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.
....дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ......следните суми: 350,77 лева – главница за услуги В и К за доставена, отведена и пречистена студена вода в обект, находящ се в гр. ...л, местност „...“, ул. „..комплекс „....., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...(аб. № ....), за периода 09.02.2021-15.06.2022 год., съгласно фактури, издадени през периода 23.08.2021-23.06.2022 год., и 64,75 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.09.2021-25.09.2023 год., както и законната лихва върху главницата от 350,77 лева, начиная от 29.09.2023 год. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на Заповед № 2926/03.10.2023 год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. ...., да 4 заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 5910/2023 год. на БсРС.
ОСЪЖДА М. Д. Т., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр. .... на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. ...., деловодни разноски в размер от 675 лева, направени по гр. д. № 7491/2023 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5