Решение № 16927 от 31.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16927 гр. София, 31.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20261110100912 по описа за 2026 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи на ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ГЗ“ ЕАД срещу „ЗК ЛИ“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 10 евро, предявен като частичен иск от 7347,24 евро, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 05.12.2024 г. ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 05.12.2024 г. в гр. София, на бул. „Тодор Александров“ е реализирано пътно-транспортно произшествие, при което паркиран лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ЕА2266АВ, застрахован при ищеца, е бил ударен от л.а. „БМВ“ с рег. № А4972РА. За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 05.12.2024 г., в който е описан механизмът на ПТП. Посочено е, че събитието се е реализирало по вина на водача на л.а. „БМВ“. Сочи, че увреденото МПС притежавало застраховка „Каско Престиж“, валидна към датата на застрахователното събитие, като на основание уведомление за щета е образувана застрахователна претенция. Поддържа, че е заплатена стойност за ремонт на автомобила в размер на 7339,58 евро, изплатена на официален сервиз. В исковата молба е посочено, че виновният за произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, към когото е предявена регресна покана, но възстановяването на сумата е отказано. Искането към съда е да уважи предявените искове и да присъди разноски.

В срока за отговор „ЗК ЛИ“ АД оспорва предявения иск като неоснователен, както по основание, така и по размер. Оспорва механизма на ПТП, наличието на причинно- 1 следствена връзка със същото и настъпилите вреди, сочени от ищеца, вината на застрахования при него водач на автомобил, както и размера на претендираното обезщетение за вреди. Направено е възражение, че изключителна причина за настъпване на произшествието са действията на водача на застрахования при ищеца л.а. „Мерцедес“, който в нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП е отворил внезапно вратата си при преминаването на л.а. „БМВ“, без да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението. Възразява срещу пълния размер на претенцията, като сочи, че обезщетението не може да надвишава действителната стойност и следва да се определи по средни пазарни цени. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411 КЗ е да докаже по делото следните обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия причинител на процесното ПТП, за което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния водач.

Ответникът следва да докаже изключителна вина на застрахованото лице при ищеца, което е направило птп непредотвартимо за застраховния водач при него.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи елементите от фактическия състав на регресното право, а именно, че вредите са причинени виновно и противоправно от водача, застрахован при ответника. Основният спорен въпрос по делото е свързан с установяване на механизма на ПТП, конкретния причинител на вредата и причинно-следствената връзка.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 05.12.2024 г. в гр. София е реализирано ПТП между л.а. „Мерцедес“ с рег. № ЕА2266АВ, управляван от Н.

М., и л.а. „БМВ“ с рег. № А4972РА, управляван от И. Г.. За събитието е съставен двустранен констативен протокол за ПТП.

В проведеното открито съдебно заседание са разпитани като свидетели двамата водачи, като 2 техните показания съдържат съществени противоречия относно това дали вратата на паркирания автомобил е била отворена предварително (според св. М.) или е отворена внезапно в момента на преминаване (според св. Г.).

За изясняване на тези противоречия и установяване на обективния механизъм на произшествието, съдът кредитира изцяло приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), изготвена от инж. Й., както и дадените от него подробни разяснения в съдебното заседание, от което се установява следното:

Първо, отговаряйки на осма задача от експертизата, вещото лице установява чрез анализ на физическите увреждания, че инициалният удар е настъпил в задния вертикален ръб на предната лява врата на лекия автомобил „Мерцедес“. Този факт води експерта до категоричния извод, че ако вратата е била затворена, съприкосновение с преминаващия от лявата страна лек автомобил „БМВ“ изобщо не би настъпило.

Второ, в отговор на седма задача, експертът констатира, че водачът на л.а. „Мерцедес“ е имал пълна видимост в огледалото за обратно виждане към преминаващите автомобили, тъй като по делото няма данни за препятствия, които да я ограничават. Според техническото заключение, този водач е имал обективната възможност да предотврати ПТП, ако е престоявал в автомобила, без да отваря лявата му врата.

Трето, пред съда вещото лице разяснява, че макар свидетелите да се разминават в детайлите, показанията са технически еднозначни – вратата се отваря и точно тогава настъпва ударът.

Експертът изрично посочва, че по делото липсват каквито и да било данни за водач, който да е престоявал на отворена врата преди преминаването на другото МПС. Заключението на инж. Й. в откритата зала е категорично: вратата е била неоткрехната, инцидентът е настъпил с внезапен характер и именно внезапното отваряне на вратата се намира в пряка причинноследствена връзка с произшествието.

Съгласно императивната разпоредба на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП, Водачът и пътниците могат да отварят врата, да я оставят отворена, да се качват и да слизат от превозното средство, спряно за престой или паркирано, след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението.

При съвкупната преценка на доказателствата, съдът прави извод, че изключителна причина за процесното ПТП е противоправното поведение на водача на застрахования при ищеца лек автомобил „Мерцедес“. Внезапното отваряне на вратата в траекторията на движещия се л.а.

„БМВ“, установено чрез инициалния удар в ръба и експертните изводи за динамиката на събитието, съставлява пряко нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗДвП. За преминаващия водач отворената врата не е представлявала статично препятствие, което да може да бъде възприето и заобиколено безопасно. Следователно птп за водача застрахован при ответника е непредотвартимо. Отварянето на врата е станало при преминаване на автомобила на водача застрахован при ответника, с което пряко и противоправно е причинло птп и вредите от него. В този смисъл константната практика Решение № 5370 от 10.08.2026 г. по в. гр. д. № 7966/2025 г. на СГС.

3

Следователно, не се доказва наличието на виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. „БМВ“, което да ангажира отговорността на неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

С оглед недоказването на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане спрямо застрахования при ответника водач, регресното право на застрахователя по имуществено застраховане не е възникнало. Предявеният главен иск по чл. 411 от КЗ се явява изцяло неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо съдът да обсъжда размера на претендираните вреди.

По отношение на акцесорния иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава, същият следва съдбата на главния иск и поради неговата неоснователност, следва също да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски, съгласно представения списък в размер на 350 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ГЗ“ ЕАД, ЕИК ***, срещу „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК ***, осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 евро, предявена като частичен иск от обща сума 7347,24 евро, представляваща изплатено застрахователно обезщетение вследствие на настъпило на 05.12.2024 г. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА „ГЗ“ ЕАД, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЗК ЛИ“ АД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 350 евро.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4