Присъда № 101 от 15.11.2022, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 565/2022
- Вид
- Присъда № 101
- Подписан
- 15.11.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 101/15.11.2022 година, постановена по НОХД № 565/2022г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с БП №289/2022г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият Ф. Д. /F.D./, гражданин на Сирийска арабска република, е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 18.10.2022 г., в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, редовно призован и с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на БП – адв.Г. М. Г., като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор С. И. при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия Ф. Д. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна страна. Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия Ф. Д. за виновен по повдигнатото му обвинение и му наложи при условията на чл.54 от НК минимално предвидените в престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК кумулативни наказания, а именно – три месеца лишаване от свобода, което на основание чл.66 ал.1 от НК бъде отложено от изтърпяване за срок от 3 години и глоба в размер на 100 лева.
Защитникът на подсъдимия Ф. Д., адв.Г. Г. в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин въз основа на събраните доказателства. С оглед на това защитата п ледира подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като пледира за налагане на минимално предвидените в закона за това престъпление кумулативни наказания лишаване от свобода и глоба, като по отношение на наказанието лишаване от свобода се приложи института на условното осъждане, визирайки наличие на превес на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства - съдействието при разследването чрез направените самопризнания в хода на БП, причините за извършване на деянието, младата му възраст и чистото му съдебно минало.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа страна следните факти, а именно:
Видно от обясненията на подсъдимия Ф. Д., гражданин на Афганистан, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, същият напуснал в началото на м.октомври 2022 година родината си по произход и влязъл нелегално в Република Турция. Намерението му било да се придвижи до държава в Европа, но тъй като не притежавал необходимите документи и надлежно разрешение да влезе на територията на страна от Европейския съюз, каквато се явява Р.
България, подсъдимият решил да премине по незаконен път турско - българската граница. В изпълнение на намерението си, на 18.10.2022 година подсъдимият заедно с други свои спътници, с помощта на неустановено лице, което срещу възнаграждение се съгласило да помогне на подсъдимия, влезли през границата на страната ни от Република Турция в Република България, в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, преодолявайки чрез стълба възпрепятстващото съоръжение на границата.
От показанията на разпитания по делото като свидетел Л. Ц. В. – на длъжност „старши полицай“ към ЗЖУ-София, се установи, че същият на 20.10.2022г. за времето от 1
07.00 часа до 19.00 часа бил дневна смяна, назначен наряд като автопатрул по маршрут – разклона за с.Маломирово – с.Голям Дервент. На същата дата по средствата за комуникация св.В. получил сигнал от ОД при Гранична полиция за забелязани в близост до с.Оман лица, отговарящи на рисковия профил по линията на нелегалната миграция, както и тел.номер на подалия сигнала. След като свидетеля пристигнал на указаното му място се свързал с лицето подало сигнала и след като получил от него по-точни координати и информация за забелязани две лица, по-късно установил две лица от афганистански произход, отговарящи на рисковия профил, единият от които бил подсъдимият Ф. Д.. Двете лица били задържани от служители на ГПУ-Елхово и впоследствие конвоирани до помещение за задържани лица в РД“ГП“-Елхово.
От показанията на св.А. И. И. на длъжност „ст.полицай ВПА“ 03 ГОДГ при ГПУЕлхово към РД“ГП“-Елхово, се установи, че на 20.10.2022г. по време на смяната му от 05.00 часа до 17.00 часа, около обяд му е било разпоредено във връзка със задържани в района на с.Оман на същата дата лица, отговарящи на рисковия профил за нелегално преминали държавната ни граница, да извърши проверка и да установи мястото, където е била нарушена държавната ни граница. При извършената от св. И. проверка на обратната следа, били установени в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на село Странджа, община Болярово, обл.Ямбол, наличие на следи, изразяващи се в деформирано бруно в горната част на възпрепятстващото съоръжение и изрязан отвор в ниската част на мрежата, както и следи на лица по направление от Р Турция към вътрешността на страната ни.
При регистрацията на задържаните лица е било установено, че между тях е и подсъдимият Ф. Д., гражданин на Афганистан. Тъй като у подсъдимия не е бил намерен национален документ за самоличност, самоличността му е била снета от разследващия орган, по негови данни, вписани и в съставената дактилоскопна карта /л.19 от материалите по БП/. Видно от съдържанието на този документ, лицето се идентифицирало с имената: Ф. Д. /F.D./, роден на **********г., в гр.Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан .
Тази самоличност подсъдимият е заявил чрез преводача, пред разследващия орган, при привличането и разпита му като обвиняем в хода на БП. Така установената във фазата на БП самоличност се възприе и от съда в хода на съдебното производство, предвид липсата на представен и в хода на съдебното следствие документ за самоличност на подсъдимия.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост от 21.10.2022г., издадена от БС при Районен съд-Елхово въз основа на получени данни от БС при МП, се установи, че подсъдимият Ф. Д. не е осъждан.
От представеното по делото от страна на участващия по делото прокурор при РПЯмбол писмо рег.№105450-10630 от 11.11.2022г. на Дирекция „Миграция“ при МВР, се установи, че подс. Ф. Д. на 11.11.2022г. е бил изведен от СДВНЧ-Любимец поради подадена молба за международна закрила и предаден на служител на РПЦ-Военна рампа – ДАБ-МС.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия Ф. Д., приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.2-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същият след като изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, дава кратки обяснения за механизма на извършване на престъплението; от показанията на свидетелите Л. Ц. В. /старши полицай към ЗЖУ-София/ и А. И. И. / ст.полицай ВПА в 03 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“-Елхово/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.361 вр.с чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите 2 съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и такива относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели В. и И. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индициии за предубеността на свидетелите. Показанията на тези двама свидетели кореспондират с останалия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетелите факти са пряко относими както към времето, мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние, така и към мястото, времето и начина на откриване на подсъдимия и спътника му като установени в район близо до с.Оман и последвалото задържане на чуждите граждани от служители на ГПУ-Елхово.
Писмените доказателства, приложени по БП № 289/2022г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, дактилоскопна карта, Заповед за задържане на лице от 20.10.2022 г., Протокол за полицейски обиск от 20.10.2022г., декларация от подсъдимия и уведомително писмо с рег. № 105450-11630 от 11.11.2022 г. на Дирекция „Миграция“/, се прецениха за редовни от външна страна, а като кореспондиращи с останалите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна и субективна страна подсъдимият Ф. Д. /F.D./, роден на **********г., в гр.Баглан, Афганистан, гражданин на Афганистан, със средно образование, неженен, безработен, с адрес в гр.Баглан, Афганистан, неосъждан, без документи за самоличност, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 18.10.2022 г., в района на гранична пирамида № 161, находяща се в землището на с.Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна страна изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия Ф. Д. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Р Турция към Р България. Същото е осъществено като на 18.10.2022г. подсъдимият е влязъл през границата на страната, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол. Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в страната ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна страна с деянието си подсъдимият е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от граничните полицейски органи във вътрешността на страната ни – в землището на с.Оман, общ.Болярово.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на БП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че Ф. Д. е предприел пътуването си от Р.Турция, където е пребивавал след като в началото на м.10.2022г. е напуснал родината си по произход и местоживеене – Афганистан, като 3 намерението му е било да потърси по-добър живот в държава в Европа. С оглед на това поетапно придвижване на подсъдимия и ползването на услугите на „каналджия“, не са налице основанията да се приеме, че Ф. Д. е влязъл на територията на страната ни, за да търси закрила поради застрашаване на живота или свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание , в държавата му по произход – Афганистан. Поради това и съдът в настоящия си състав прие, че действията на подс. Ф. Д. са били мотивирани по причини от социално-икономически характер, които не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ и Женевската конвенция от 1951г. Тези поетапни действия на подсъдимия, навяват на извода, че Ф. Д. е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в страната ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирана представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи за държава в Европа.
Разпечатката съдържа 23 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/366d4686-3708-4a26-ba7d-b068c9c830b7