Определение № 5025 от 01.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5025 гр. София, 01.02.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в закрито заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БОРЯНА В. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело № 20231110159508 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. К. Р., ЕГН **********, чрез адв. Ч. П. В. – САК, против “************” ЕАД, ЕИК *******, с която е предявен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск.

Следва да се приемат като допустими, относими и необходими представените от страните писмени доказателства.

Следва да се изиска справка от мобилен оператор “********” ЕАД, която да съдържа подробна информация /час на осъществяване и продължителност/ на всички входящи и изходящи повиквания от, съответно към телефонен номер *** за периода 22.06.2023 г. – 26.09.2023 г.

Следва да се остави без уважение искането на ищеца за изискване на справка от трите мобилни оператора, действащи на територията на Република България – “***********” ЕАД, „А1 България” ЕАД и “********” ЕАД, съдържаща информация относно лицата, на чието име са регистрирани следните телефонни номера: ******** и ********, доколкото ответникът не оспорва, че посочените телефонни номера са регистрирани на негово име.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата, касаещи проведените разговори, отправените заплахи и преживените вследствие на тях негативни емоции. Разпит на други двама свидетели за същите обстоятелства, не е необходим.

Следва да се допусне изготвяне на съдебно-психологична експертиза, която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба, тъй като същите са свързани с предмета на делото.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

1

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства с исковата молба и отговора на исковата молба.

ДА СЕ ИЗИСКА от „********” ЕАД справка, която да съдържа подробна информация /час на осъществяване и продължителност/ на всички входящи и изходящи повиквания от, съответно към телефонен номер *** за периода 22.06.2023 г. – 26.09.2023 г.

ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за изискване на справка от трите мобилни оператора, действащи на територията на Република България – “***********” ЕАД, „А1 България” ЕАД и “********” ЕАД, съдържаща информация относно лицата, на чието име са регистрирани следните телефонни номера: ******** и ********, като неоснователно.

ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане по искането на ищеца за установяване на обстоятелствата, касаещи проведените разговори, отправените заплахи и преживените вследствие на тях негативни емоции, като УКАЗВА същият да бъде доведен в първото съдебно заседание.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ищцовото искане за разпит на друго двама свидетели за същите обстоятелства, като неоснователно.

ДОПУСКА изслушване на съдебно-психологична експертиза, по която вещото лице след запознаване с материалите по делото и извършен личен преглед на ищеца да даде заключение по поставените в исковата молба и отговора на исковата молба въпроси.

НАЗНАЧАВА за вещо лице ********, като вещото лице да се уведоми за възложената задача и да се призове за о.с.з. след представяне на доказателства за внесен депозит.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-психологична експертиза в размер на 450 лева, вносим както следва: по 225 лева от страна на ищеца и ответника, като за внасянето на определените депозити следва да бъдат представени доказателства в едноседмичен срок от съобщението.

НАСРОЧВА о.с.з. за 11.04.2024 г. от 10.20 часа , за когато да се призоват страните.

Вещото лице да се призове след депозит.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от писмения отговор и доказателствата към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО , както следва:

Предявен е осъдителен иск от Б. К. Р., ЕГН ********** против “************” ЕАД, ЕИК ******* с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл.

2

45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв и срам.

Ищецът твърди, че на 22.06.2023 г. е получил първото обаждане по телефона от лице, представящо се за служител на ответното дружество.

Твърди, че служителят се държал агресивно и арогантно, като заявил на ищеца, че дължи сумата от 2 000,00 лева и го заплашил, че ако не върне парите, ще стане страшно и ще му вземат всичко. Въпреки, че поискал информация за основанието, на което дължи парите, така и не получил такава.

Твърди още, че на 21.07.2023 г. получил СМС от ответното дружество, с което бил уведомен, че срещу него ще бъдат предприети съдебни действия. В съобщението бил посочен телефонен номер за обратна връзка, на който ищецът позвънил, но не получил отговор. Впоследствие с него се свързал служител на ответника, който му обяснил, че трябва да плати за две дела, в противен случай - да очаква посещение на адреса. Посочва, че не знае да дължи пари на ответника. Ищецът твърди, че служителите така и не му отговорили на въпроса от къде разполагат с личния му телефонен номер.

Твърди, че бил шокиран от случващото се и от чутото по телефона, започнал да се притеснява както за себе си, така и за близките си, като посочва, че още след първото обаждане уведомил родителите си, които живеят на адреса, да не отварят на непознати. Твърди, че и двата разговора били проведени на високоговорител, в присъствието на негови приятели. Навежда твърдения, че в продължение на над два месеца му бил създаван дискомфорт, причинен от звънене и съобщения на служители на ответното дружество, които се държали с него изключително грубо и арогантно. Твърди, че се е почувствал унизен и подтиснат, изпитал е силен гняв и същевременно срам от приятелите си, които са станали свидетели на проведените разговори. Допълва, че е изпитвал страх за живота и здравето си и за това на своите близки, като посочва, че постоянно бил напрегнат и изнервен. Твърди, че в живота си се опитва да не се конфронтира с хората и да не пречи на никого. Всеки път щом телефонът звъннел усещал как пулсът му се учестява. Излага твърдения, че вследствие на преживяното качеството му на живот се влошило. Твърди нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в страх, напрегнатост, нервност, притеснение, гняв, срам и други негативни емоции, причинени вследствие на действията на служителите на ответника /телефонен тормоз, заплахи за живота и здравето, арогантно поведение и вменяване на вина/.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сума в размер на 5 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди във връзка с противоправното поведение на служителите на ответника, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2023 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.

След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил отговор от ответника, с който изразява становище за 3 неоснователност и недоказаност на предявения иск. Навежда доводи, че ответното дружество притежава качеството кредитор по отношение на ищеца за вземания, които са прехвърлени на ответника с договори за цесия от 08.07.2014 г. и 01.09.2014 г. Посочва, че в негова полза, в качеството му на цесионер, са издадени изпълнителен лист № ****/27.09.2016 г. по ч.гр.д. № ****/2016 г. по описа на РС – Варна, ГО, 8 състав и изпълнителен лист № ****/18.05.2016 г. по ч.гр.д. № 16580/2015 г. по описа на РС – Варна, като въз основа на тях са образувани изпълнителни дела, по които по искане на ответника, в качеството му на взискател, са извършвани редица изпълнителни действия. Твърди, че всички опити ищецът да бъде уведомен за задълженията си и за промяната на кредитора са останали безуспешни. Към отговора на исковата молба ответникът прилага уведомления по чл. 99 ЗЗД, с връчването на които при размяната на книжата ищецът да бъде уведомен за извършените цесии. Навежда доводи, че в случая не е изпълнен фактическият състав на чл.

45 от ЗЗД. Оспорва служителите да са отправяли заплахи за саморазправа и/или посегателство над личността на ищеца или неговите близки. По отношение “заплахите” относно имуществото на ищеца ответникът посочва, че същото подлежи на принудително изпълнение. Признава, че регулярно, в качеството си на взискател, изисква предприемане на изпълнителни действия спрямо вземанията и имуществото на ищеца, което счита, че не е противоправно. Като гаранция за законосъобразност и високи стандарти на работата на служителите си изтъква членството на дружеството в редица браншови организации, като посочва, че в синхрон с установените национални, европейски и световни рамки, ответното дружество има утвърден етичен кодекс, хармонизиран с етичния кодекс на ACA International – най-голямото световно сдружение на компании и професионалисти в сферата на събирането на вземания. Твърди, че в разговора, проведен на 22.06.2023 г. ищецът е уведомен, че има две задължения към ответника, като е посочен и техния източник. При разговора, проведен на 21.07.2023 г., твърди да са отправени заплахи от страна на ищеца, че ще съди ответника. Навежда твърдения за липса на поведение от страна на неговите служителите, което да може да се квалифицира като “системен тормоз” или “постоянни позвънявания”, като уточнява, че между страните са проведени само два разговора, които са инициирани от самия ищец. Не на последно място, оспорва емоциите, които ищецът твърди да е изпитал, да са в пряка причинна връзка с поведението на служителите на ответното дружество, като счита, че същите са в резултат на поведението на самия ищец, който сам се е поставил в невъзможност да узнае за наличието на задължения към ответника, съответно за водените изпълнителни производства. Заключава, че изпитаните от ищеца негативни чувства не могат да бъдат квалифицирани като вреди по смисъла на ЗЗД. Посочва, че основен принцип в правото е, че никой не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като твърди нарушение от страна на ищеца на разпоредбите на чл. 99, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Моли съда да отхвърли предявения иск.

4

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за да бъде ангажирана отговорността на възложителя, е да докаже наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа ; 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние – в случая действие, неимуществени вреди, причинна връзка между деянието и вредите, противоправност и вина); 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява извършването на възложената работа, чрез бездействие за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД). В случай на доказване на фактическия състав на предявеното от ищеца право, на основание чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/ установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина или да докаже положителния факт на погасяване на дълга.