Определение № 3879 от 04.12.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3879 гр. София, 04.12.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20238002100247 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

С оглед влязлото в сила Определение № 76 от 19.01.2023 г., постановено по настоящото дело, предмет на разглеждане в настоящото производство е касационната жалба с вх.№ 310065 от 07.11.2022 г., подадена от М. М. Д., чрез адвокат С. К. от САК, срещу частите на въззивно Решение № 262939 от 13.09.2022 г. по в.гр.д.№ 11159/2020 г. на Софийски градски съд, г.о., ІV „г” състав, с които е потвърдено Решение № 150754 от 15.07.2020 г. по гр.д.№ 72480/2015 г. на Софийски районен съд, Първо г.о., 173 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от М. М. Д. срещу М. С. Г. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за осъждането й да му заплати сумата 7 200 лева – обезщетение за лишаването му от възможността да ползва собствената му 1/2 ид.част от съсобствен недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 9 за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2015 г., както и в частта, с която М. М. Д. е осъден да заплати на М. С. Г. на основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата 7 944 лева – обезщетение за лишаването й от възможността да ползва собствената й 1/2 ид.част от съсобствен недвижим имот – вилно място в [населено място], [община], УПИ **, кв.17 по плана на [населено място], м. „К.-П.-Г.”, целият с площ от 845 кв.м., заедно с построените в него вилна сграда със застроена площ от 31,20 кв.м. (разгъната застроена площ 88 кв.м.) и две складови постройки, за периода 28.10.2011 г. – 27.10.2015 г.

В посочената част жалбата, като подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, отговаряща на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК, придружена от изложение по чл.

280, ал. 1 ГПК и насочена срещу решение, подлежащо на касационно обжалване, е процесуално допустима.

Ответницата по касация М. С. Г. е подала отговор на жалбата чрез адвокат Н. Л. от САК.

1

Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

За да постанови своето решение, въззивният съд е приел за установено, че М. С. Г. е била въведена във владение на бившето семейно жилище на страните - апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, на основание изпълнителен лист издаден от Софийски районен съд, 86 състав по гр.д.№ 2474/2006 г. срещу длъжника М. М. Д.. С нотариална покана № 20790 от 05.12.2008 г. М. М. Д. е поканил М. С. Г. да му заплаща наем за ползване на неговата 1/2 идеална част от апартамента. Поканата е връчена лично на ответницата на 15.12.2008 г. С нотариална покана с рег.№ 2126 от 15.05.2009 г., връчена на 19.05.2009 г. при отказ, М. С. Г. е уведомила М. М. Д., че не ползва апартамента и не му дължи обезщетение, тъй като при извършване на въвода се е установило, че той е нанесъл повреди на имота и го е довел до състояние, в което не може да бъде използван, както и че в жилището, още отпреди въвода, живее дъщеря им А.. Със същата покана М. С. Г. е уведомила М. М. Д., че й дължи месечно обезщетение за лишаване от ползването на дворното място в [населено място] с площ от 845 кв.м. с всички постройки върху него.

С решение от 23.12.2009 г. на Софийски районен съд ,72 състав по гр.д.№ 15663/2008 г. е допуснато извършването на съдебна делба между страните досежно апартамента и вилното място в [населено място] с построените в него двуетажна жилищна вилна сграда и два склада при квоти от по 1/2 ид.част. С решение от 15.09.2015 г. по в.гр.д.№ 2499/2014 г. на Софийски градски съд, ІІ-В състав, на основание чл. 353 ГПК в дял на М. С. Г. е поставен новообразуван апартамент № 9, находящ се в [населено място], [улица], ет. 3, състоящ се от дневна с трапезария, кухненски бокс, две спални, тоалетна и входно антре, коридори, два балкона и складово помещение, разположено в апартамента с полезна площ от 2,80 кв.м., целият апартамент с площ от 90,40 кв.м., а в дял на М. М. Д. е поставен апартамент № 9А на същия адрес, състоящ се от дневна с кухненски бокс, спалня, баня-тоалетна, входно антре и коридор със застроена площ от 41,70 кв.м., заедно с мазе № 14 с полезна площ от 4,32 кв.м., както и вилното място в [населено място] със сградите в него. Решението е влязло в сила на 27.10.2015 г. в частта относно разпределението по чл. 353 ГПК.

Представено е удостоверение за настоящ адрес № 37 от 06.01.2014 г. на Столична Община, район К. с., от което е установено, че М. С. Г. има регистриран настоящ адрес на [улица] от 06.01.2014 г.

Разпитаната по делото свидетелка В. М. твърди, че през лятото на 2009 г. е придружила М. до вилата й в [населено място] на оглед в присъствие на вещо лице. Вратата на дворното място е била заключена и М. не е имала ключ. Вътре вече са били М. Д. и вещото лице. М.

Д. им отворил малката врата, не и голямата за вкарване на коли. На излизане от вилата М. поискала от М. ключове, но не получила отговор от него, отказал да й отвори вратата към дворното място, за да обърне колата. Д. излязъл с колата си от двора, заключил и двете врати на вилата и потеглил с колата си с вещото лице. Свидетелката не знае М. да е имала ключове от вилата преди развода. Свидетелката не е ходила друг път с М. на вилата.

2

Свидетелката А. Д. - дъщеря на страните по делото твърди, че в края на 2008 г., когато баща й се изнесъл от апартамента, взел всички останали ключове и оттогава майка й няма достъп до вилата в [населено място]. Твърди, че на майка й не са давани нито ключове, нито достъп до вилата. През лятото на 2012 г. с майка й правили опит за контакт с баща й и отишли до вилата. Когато стигнали до там колата е била вътре, имало е отворен прозорец, викали са, но никой не е излязъл. Не са правили опит да влязат, защото портата - голямата входна врата за коли, е била с катинар, малката врата също е била заключена. През периода 2014-2015 г. предимно свидетелката е ползвала апартамента на [улица]. След развода майка й се регистрирала на друг адрес и отишла да живее на друго място, тъй като не искала да има контакт с баща й. През 2013 г. и приятелят на свидетелката се нанесъл в апартамента.

Майката на ищцата не й е дала ключовете от апартамента и е била против това тя да живее там, защото са се водили дела за него. Свидетелката сама е взела ключа от апартамента на майка си и тя вече не е имала достъп до него. Ответницата я е посъветвала да изпрати покана на баща си, че му е осигурена възможност да ползва 1/2 от апартамента.

Свидетелката твърди, че е ползвала една стая с баня, а останалата част от апартамента е била неизползваема - изпразнена и без никакво оборудване и кухненски електроуреди.

Свидетелката М.П. заявява, че ищцата й е споделила, че в края на 2008 г. - началото на 2009 г. ищецът Д. е разбил апартамента, взел е всички ключове на дъщеря си, неговите и ключовете от вилата в [населено място]. М. й е казала, че от този момент няма ключ от вилата. През 2012 г. по инициатива на свидетелката с М. са ходили на вилата. Когато са отишли до вилата вратите са били заключени, но джипът му е бил там, прозорецът е бил отворен, но никой не е отговорил на повикванията им. Срещнали са една съседка и тя е казала, че сутринта е видяла Д. и че той много често ходи там. След развода жилището на [улица], което дотогава е било обзаведено с много средства и труд е било само с под и дограма, вратите и осветителните тела са били свалени, контактите са били изкъртени, не е имало мебели, щори, не е имало ток и вода. М. е напуснала семейното жилище непосредствено след развода и първоначално е живяла при приятелка в[жк], а през м. януари 2014 г. й е казала, че се е преместила в апартамента на [улица]. А. е живеела на [улица], като е ползвала само своята стая и банята, всичко останало е било разрушено и неизползваемо. М. не е имала ключ от жилището на [улица], имало е конфликт между нея и дъщеря й по повод това, че дъщеря й е взела ключа й от апартамента, за да живее там със свой приятел. През 2014-2015 г. в апартамент № 9 на [улица] живяла А. Д. със своя приятел.

По делото е разпитана и свидетелката А. Г., която твърди, че след развода на страните жилището им е било неизползваемо, отвсякъде са висели кабели, вратите на кухненските шкафове са били махнати, вратата на стаята на дъщеря им е липсвала. След развода М. не е живяла в този апартамент. До 2014 г. е живяла в[жк]при приятелка, след това се е преместила в друго жилище. Тя е правила ремонт само на една стая и банята, за да може да живее там дъщеря й. Когато са се срещнали през 2013 г. М. й е казала, че в апартамента живее дъщеря й с приятеля си.

Според заключението на вещото лице Е. Т. пазарната наемна стойност на процесното вилно 3 място в [населено място] за периода 28.10.2011 г. - 27.10.2015 г. е 26 256 лв.

Съгласно заключението на повторната техническата експертиза, изготвена от вещото лице Б.

Т., размерът на средната пазарна наемна цена за процесните имоти - дворно място УПИ *-* от кв. 17 по плана на [населено място] и вилна сграда (сглобяема къща тип „К. 3”) е 9 417,75 лв. за 1/2 от имота.

От заключението на тройната техническа експертиза, изготвена от вещите лица С. Н., С. С. и Д. Б. е установено, че общият размер на обезщетението за процесния недвижимия имот, находящ се в [населено място], представляващ земя и сграда по средни наемни пазарни цени за периода 28.10.2011 г. - 27.10.2015 г. за 1/2 ид.част е 7 944 лв.

Прието е за установено, от събраните по делото доказателства, че през процесния период страните по делото са били съсобственици на процесните имоти. Установено е и изпращането на писмени покани от всеки от съсобствениците. От свидетелските показания е прието за установено, че през периода 2014-2015 г. процесният апартамент не е ползван от ответницата по първоначалните искове, и че дъщерята на страните и нейния приятел са ползвали една стая с баня, останалата част е била свободна и неизползваема. По делото не е установено ответницата да е предоставила доброволно ползването му на дъщеря си, нито да е възпрепятствала ищеца да ползва частта от имота, съответстваща на размера на неговата идеална част. Напротив, дъщерята на страните е изпратила покана до ищеца (за която същият не е възразил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, че я е получил) да ползва част от процесния апартамент. От показанията й е установено, че при изнасянето си от апартамента баща й е взел всички ключове, поради което е направен извод, че същият е имал достъп до апартамента. Не е установено твърдението на ищеца, че бравите на входната врата са били сменени.

Прието е, че не са налице предпоставките за уважаване на иска за обезщетение за ползване срещу ответницата. Несъстоятелно е позоваването на ответника на приетото пред въззивната инстанция решение, с което ответницата е осъдена да му заплаща обезщетение, тъй като то касае предходен период и е постановено при различна фактическа обстановка.

Прието е, че са налице предпоставките за уважаване на насрещния иск по чл. 31, ал. 2 ЗС, тъй като от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е установено, че ответникът е ползвал вилното място, и че ищцата по тези искове не е разполагала с ключ от имота. Не е установено ответникът да е предприел активни действия за предоставяне ползването на вещта. За пораждане на задължението за заплащане на обезщетение от ползващия собственик не е необходимо неползващият собственик да е изразил желание за реално ползване и да доказва, че не е допускан до нея. Причина за разместване на блага в имуществената сфера на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Ползващият вещта съсобственик следва да предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да приеме, каквато хипотеза в случая не е налице. Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на писмено поискване от лишения от възможността да ползва общата вещ съсобственик. Веднъж отправено, писменото 4 поискване се разпростира неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Възражението за давност е заявено извън срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и е преклудирано. Отбелязано е и че същото е неоснователно, тъй като давностният срок за предявяване на иска по чл. 31, ал. 2 ЗС е общият петгодишен срок по чл. 110 ЗЗД, а не краткия 3-годишен срок по чл. 111 ЗЗД. Не са установени пречки за кредитиране на показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като те не противоречат на останалия доказателствен материал и възпроизвеждат лични впечатления.