Решение № 602 от 10.06.2022, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 602 гр. Бургас, 10.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З.М. като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20212120205731 по описа за 2021 година

Производството е образувано по повод жалба на Д. Н. Д. ЕГН ********** против наказателно постановление № НП-3713/15.10.2021г. на Заместник Кмет на Община Бургас, с което за нарушение на чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас на основание чл. 35, ал. 2 и чл. 34, ал. 3, т. 1, предл. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление /НП/. Било описано, че носи хладно оръжие с дължина на острието 12см., но счита, че в закона липсва забрана за носене на джобно ножче. Не бил в обществена сграда или на друго обществено място, а вървял към дома си и не бил демонстрирал притежанието му и не го бил вадил от джоба си. Счита, че чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на Община Бургас противоречи на акт от по-висок ранг – Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Моли за отмяна на наказателното постановление, да му бъде върнат ножа и да му бъдат присъдени разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, намира същото за незаконосъобразно. Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок - НП е връчено на 19.11.2021г. като жалбата е подадена на 24.11.2021г., срещу акт, който подлежи на обжалване и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, намира следното:

На 14.09.2021г. св. Д.Н. и св. М.В. изпълнявали служебни задължения и спрели за проверка в 01.05часа в гр. Бургас, к-с *** Д. Н. Д. като му поискали документи за самоличност и извършили проверка. Попитали го дали в себе си носи някакви предмети и той посочил, че има нож и го извадил от джоб и го предал.

Свидетелят Д.Н. съставил срещу Д.Н. Н. АУАН за това, че носи в себе си хладно 1 оръжие – нож с дължина на острието около 12см. С надпис *** и черна дръжка на обществено място когато не се касае за културни и спортни нужди или военни цели, с което нарушил чл. 3, т. 1 от Наредба за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас. Бил иззет ножа. Лицето вписало възражения, които не са били обсъдени от наказващия орган и той въз основа на фактическите положения на АУАН издал наказателно постановление НП-3713/15.10.2021г., с което на жалбоподателя ве наложена глоба в размер на 500 лева.

Иззетият нож е приобщен като веществено доказателство по делото и на същия е извършен оглед като се установи дължина на острието по-малка от тази, посочена в АУАН, но доколкото в него е посочено, че дължината е около 12 см, то и съдебният състав приема, че не е било извършвано на място измерване на острието с линия или ролетка, а размерът е определен визуално и субективно от проверяващите и че това е същият нож, който е бил намерен у жалбоподателя.

Тези факти се установяват от събраните писмени и гласни доказателства и доказателствени средства като следва да се посочи, че се констатираха разминавания в показанията на свидетелите относно мястото на проверката и това как е изглеждал предмета, но съдът намира, че това се дължи на изминалия период от време и следва да се даде вяра на обстоятелствата изложени в АУАН.

Постановлението и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове. Посочени са приложимите законови разпоредби, като са вменени всички съставомерни признаци от обективна и субективна страна.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на основание Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община - гр.Бургас, издадена на основание чл.22 от ЗМСМА. В чл.3, т. 1 от Наредбата е описан съставът на административното нарушение. Той е: „Забранява се носенето или ползването на хладни оръжия на обществени места, освен когато се касае за културни и спортни нужди или за военни цели”.

За да бъде ангажирана административно – наказателната отговорност на жалбоподателя по чл.3, т.1 от Наредбата за опазване на обществения ред на територията на Община Бургас трябва да са налице четири кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1/ установения у лицето предмет да има характера на хладно оръжие по смисъла на допълнителните разпоредби на наредбата; 2/ той да се носи или ползва от него, 3/ това да се случва на обществено място и 4/ да не се касае за културни и спортни нужди или за военни цели.

В т.2 ДР на Наредбата се съдържа легално определение, според което „хладни оръжия“ са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение. Налага се извода, че за да се квалифицира един предмет като хладно оръжие той следва да е пригоден за лесно физическо разкъсване на твърди тела и едновременно с това да е предназначен за лична отбрана или нападение.

Чл.8 от Закона за нормативните актове е очертал правомощията на общинските съвети като е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Следователно на общинските съвети е предоставено правото да издават наредби, с които да уреждат обществени отношения с местно значение, които имат законова регламентация, но в закона съществуват празноти, които следва да се уредят съобразно местните условия в общината. Това означава, че е необходимо да има законова регламентация на обществените отношения, принципно решаване на обществен въпрос, който да бъде детайлно уреден с наредба на общинския съвет. В конкретния до действието на Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) е съществувало правно регулиране на производството търговията и носенето на хладно оръжие като е дадено и определение за хладно оръжие в 2 чл. 2 Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) - хладните оръжия са предмети, пригодени за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела и предназначени за лична отбрана или нападение, като например боксове, ятагани, ками, саби, копия, шпаги, щикове и други подобни. В чл. 11 Закона за контрол над взривните вещества, оръжията и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 128 от 1.06.1950 г., отменен 14.11.1998 г.) забранява се производството, търговията и притежаването на хладни оръжия, като: боксове, ятагани, ками и други подобни.

Тази регламентация е изоставена с последвалите закони - Закон за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (обн., ДВ, бр. 133 от 11.11.1998 г.,отменен 17.09.2010 г.) и Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (обн., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г.). С отмяната на закона тази регулация е престанала да съществува, т.е. липсва правна рамка на тези обществени отношения, липсва правно предвидена забрана за производство, търговия и притежание на хладни оръжия като не е предвиден разрешителен режим за тяхното притежание.

Нормативните актове от по-висока степен определят правната рамка, в която се ограничават правомощията на общинските съвети да приемат наредби. ЗНА предвижда уреждането на обществени отношения от местно значение, но същото трябва да става съобразно нормативните актове от по-висока степен, т.е. в кръга очертан от нормативния акт. При липсата на такъв акт формулирането на състав на административно нарушение се явява незаконосъобразно.

Този извод следва и от систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.2 от ЗАНН. Тя предвижда деянията, които съставляват административни нарушения, и съответните за тях наказания да се определят със закон или нормативен указ, т.е. ЗАНН, предвижда законоустановеност на административното нарушение. Поради по-ниската обществена опасност на тези прояви, законодателят е предвидил изключения от правилото като е дал възможност и на други държавни органи, освен парламента, да определя съставите на административните нарушения. Изключение е предвидено за Министерския съвет и министрите в ал.2 на чл.2 от ЗАНН, но само, когато нарушението на закон или указ е обявено общо за наказуемо с определено по вид и размер административно наказание и ако са овластени със съответния закон или указ, могат да определят съставите на конкретните нарушения. Ал.3 на същия текст предвижда още едно изключение и за общинските съвети то е: „Общинските съвети при издаване на наредби определят съставите на административните нарушения и съответствуващите на тях наказания, предвидени в Закона за местното самоуправление и местната администрация”.

Правната логика и систематичното тълкуване на тази разпоредба сочи, че местните общински съвети не могат да имат повече правомощия при определянето на съставите на административните нарушения от органите на централното държавно управление. След като Министерския съвет и министрите са ограничени от закона в правомощията си да определят съставите на административните нарушения, още повече това ще важи за общинските съвети на регионално ниво. Общинските съвети не могат да регулират отношения, които не са уредени преди това със закон, който да определя деянията, съставляващи административни нарушения. Както се посочи възможността в чл.8 от ЗНА е „Всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение”.

Следователно след като законодателят е изоставил регламентацията на носенето, производството и търговията с хладни оръжия и е отменил нормите, които забраняват това, следва извода, че забраната е отменена и тази дейност не подлежи на забрана. Отмяната на забраната е мълчаливо, а не изрично със съответна законова разпоредба. При положение, че на държавно ниво е разрешено носенето на хладно оръжие, недопустимо е на ниво община 3 да бъде наложена такава забрана.

Съдът водейки се от императивната разпоредба на чл.15 от Закона за нормативните актове следва да приложи нормативния акт от по висока степен и да отмени наказателното постановление. Следователно издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Дори и да се приеме валидността на нарушената разпоредба, то съдът отново би отменил НП.

От една страна свидетелите не си спомнят конкретните обстоятелства. От друга, за да се квалифицира един предмет като хладно оръжие той следва да е пригоден не само за лесно физическо разкъсване на твърди тела, но и да е предназначен за лична отбрана или нападение. В случая нож с острие от около 10 см. макар и безспорно пригоден за лесно извършване на физическо разкъсване на твърди тела, няма предназначение за лична отбрана или нападение. Предназначението на един такъв инструмент е да подпомага ползвателя му при извършване на дребни ежедневни технически дейности, но не и за отбрана или нападение. Именно с оглед определението, дадено от Наредбата като „хладно оръжие“ може да бъде определен само предмет, който е създаден, за да служи за отбрана или нападение ( така Решение № 1704 от 03.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 1802 / 2021 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас), а в случая това не е така следователно и деянието не е съставомерно.

На следващо място в Наредбата няма легално определение на „обществено място“, като закон, който съдържа такова е Законът за здравето пар. 1а от ДР на ЗЗдр, според който „обществени места“ по смисъла на чл. 56 от същия закон са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп като са изброени тези обекти и въз основа на текста е приета и Наредба за условията и реда, при които се допуска тютюнопушене в закрити обществени места и в сградите с обособени работни места. В подзаконов нормативен акт Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места, също е дадена дефиниция на „обществено място“ - общодостъпни за всяко лице места, като обществен транспорт, заведения за хранене, търговски, спортни или развлекателни обекти, кина, театри, стадиони, зали и други. Очевидно е от така дадената дефиниция, че се касае до неизчерпателно, а до примерно изброяване.