Решение № 260019 от 15.02.2021, Районен съд - Свиленград

Р Е Ш Е Н И Е № град Свиленград, 15.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА при секретар: Цвета

Данаилова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно дело (АНД) № 787 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000947 от 29.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на С.А.К. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат А.Г., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) са наложени административни наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС)” за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят С.А.К. чрез процесуалния си представител – адвокат А.Г., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, необоснован и незаконосъобразен – издаден при допуснати съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, липсвали субективния и обективния елементи от състава на нарушението, наложените наказания били несправедливи, сочи се, че жалбоподателят не бил извършил нарушението.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят С.А.К., се явява. За него се явява адвокат А.Г., който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като не било доказано извършването на нарушението, липсвал субективният елемент от състава на нарушението (деянието можело да се извърши само при форма на вина пряк умисъл, а доверителят му не бил официално уведомен за прекратяването на регистрацията на автомобила), деянието било извършена на територията на Община – Харманли и Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково не бил компетентен да издаде процесното НП, не било посочено ЕГН на свидетеля по Акта и т.н. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират гласни доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не взема становище.

Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 20.10.2020 година около 10.00 часа свидетелят

Г.Р.Д. (служител на Зонално жандармерийско управление (ЗЖУ) - Кърджали), при изпълнение на служебните си задължения се намира, заедно със свои колеги, на третокласен път № 809 - пътя Любимец – Йерусалимово – Изворово, при км. 10+000, на разклона за село Оряхово и село Изворово, на територията на община Харманли, област Хасково, когато спират движещия се в посока град

Любимец товарен автомобил марка „Форд”, модел „Транзит” с държавен регистрационен номер Х 08 30 АС, управляван от жалбоподателя К.. Служителите на ЗЖУ – Кърджали констатират, че проверяваният товарен автомобил няма валидна застраховка „Гражданска отговорност”, поради което уведомяват ОДЧ при РУ – Свиленград.

На место пристига свидетелят

Д., който в качеството си на контролен орган извършва справки в масивите на МВР и чрез оперативния дежурен при РУ – Свиленград, и установява, че МПС е регистрирано на територията на Република България и е собственост на жалбоподателя (в същия смисъл е Справка от АИС-КАТ, приложена в кориците на делото) и че регистрацията на проверявания товарен автомобил е прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 11.02.2019 година – поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (в същия смисъл е Справка от АИС-КАТ, приложена в кориците на делото).

На посочената дата и предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, свидетелят Д.Н.Д. – Младши автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково (длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против жалбоподателя К. и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) със серия GA и с бланков № 271956. След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от актосъставителя Д., от свидетеля Д. и от нарушителя К.. В изготвения

АУАН актосъставителят излага подробно описание на фактическото нарушение, свързано с управление на МПС (товарен автомобил) с прекратена регистрация (т.е. не е регистрирано по надлежния ред), както и на обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на жалбоподателя - нарушителя С.К., който сочи, че няма възражения против констатациите в Акта.

Срещу

Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.

Сезиран с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното

НП № 20-0351-000947 от 29.10.2020 година.

В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и налага на жалбоподателя К. административни наказания „Глоба” в размер на 250 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 05.12.2020 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, става ясно, че полицейските органи, заемащите длъжността „Младши автоконтрольор, ІІ-І степен в ОДМВР” имат право да осъществяват контролна дейност по ЗДвП и да съставят АУАН по ЗДвП и че Началниците на Групи „Охранителна полиция” при РУ към ОДМВР имат право да издават НП по ЗДвП за нарушения, извършена на обслужваната територия. От Писмо с рег.№ 351000-7403 от 16.12.2020 година е видно, Бончо

Цветанов Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”.

Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е отбелязано че К. има налагани санкции с НП и Фишове за различни административни нарушения по ЗДвП и че няма налагани принудителни административни мерки.

По делото са изслушани обясненията на жалбоподателя, който заявява, че не е знаел, че е прекратена регистрацията на автомобила и че той се използва само за работа по лозята.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.

1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в

Регистратурата на АНО, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.

Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.

Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни съображения:

Основателно е отправеното възражение от страна на процесуалния представител на жалбоподателя относно липсата на компетентност на АНО.

Въпросът за компетентността на АНО е от основно значение за установяването на законосъобразността на НП. По тази причина на служебно установяване от страна на Съда подлежат всички форми на компетентността на АНО - Материална или предметна компетентност (органът да може да издава валидни административни и други юридически актове само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия), - Териториална компетентност, свързана с пространствените граници, в които органът може да действа редовно; - Времева компетентност, която гарантира, че административният акт ще бъде валиден единствено в рамките от време, когато органът е овластен да упражнява властническите си правомощия, - Персонална компетентност, която е свързана с определянето на точното длъжностно лице, което може да направи волеизявление, въплъщаващо се в административния или друг юридически акт. В случая правно валидно ще действа единствено онова длъжностно лице, на което са делегирани властнически правомощия към датата на издаването на акта. Тези четири вида компетентност трябва да съществуват едновременно, кумулативно. Отсъствието само на една от тях води до недействителност на акта, поради което тя трябва да се обследва в четирите й измерения служебно от Съда и без да е бил повдигнат изрично въпросът за нейното наличие от страна по спора.

В конкретния случай не е доказана териториалната компетентност на АНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 от ЗАНН, Административнонаказателната преписка (АНП) се разглежда от АНО, в чийто район е било извършено нарушението.

Неспазването на териториалната компетентност прави всички действия и актове на органа нищожни, в т.ч. и издаденото НП. Действително, съгласно цитираната по-горе Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, на Началниците на

Групи „Охранителна полиция” при РУ към ОДМВР, са предоставени правомощия по силата на чл. 189, ал. 12 от ЗДвП, но издалият на атакуваното НП е с териториална компетентност Община – Свиленград и Община – Харманли, тъй като РУ – Свиленград обслужва именно тези две Община; но от описанието в обстоятелствената част на АУАН и НП и от разпита на свидетелите се установява, че вмененото на жалбоподателя нарушение е извършено на територията на Община – Харманли – видно от справките в картите, находящи се в официалните интернет страници на Агенция „Пътна инфраструктура” и на Обшина – Любимец става ясно, че третокласен път № 809 и по-точно км.

10+000, т.е. разклонът за село

Оряхово и село Изворово, попада в територията на

Община – Харманли, тъй като от км. 10 до км. 22.3 посоченият път се намира на територията на Община – Харманли. Нарушението, във връзка с което е издадено процесното НП е извършено на територията на Община - Харманли, което е в териториалния обхват на дейност на РУ - Харманли и определя териториалната компетентност на нейните служители да издадат НП за процесното нарушение.

При това положение се споделя изцяло доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че АНО не е компетентен да реализира административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Констатираната липса на териториална компетентност по отношение на АНО съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП като незаконосъобразно, т.е. опорочено е цялото административнонаказателно производство, което според съдебната практика е съществено процесуално нарушение и се явява достатъчно основание за отмяна на НП. Предвид изложеното Съдът не намира за необходимо да обсъжда другите три вида компетентност по отношение на АНО.