Решение № 228 от 19.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Пловдив, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев при участието на секретаря Бояна Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир Василев Въззивно гражданско дело № 20265300500006 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Ф. Я. М., Р. Щ. М. и Г. Г. М. , чрез пълномощника им адвокат Е. П. от САК срещу решение № 4734/03.11.2025г. по гр.д. № 8353/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените субективно кумулативно съединени искове на Ф. Я.

М., ЕГН: **********, Р. Щ. М., ЕГН: **********, и Г. Г. М., ЕГН: **********, срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ****, с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на всеки един от ищците сума от по 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на техния внук – Ф. А. М., причинена на *****г. при настъпило ПТП с ППС марка и модел „*****“, с рег.

№ ******, теглещ полуремарке „*****“, с рег. № *****, управляван от В. Д.

Х., по отношение на който е сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с ответника, ведно със законната лихва от 13.05.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

1

Решението се обжалва изцяло като неправилно, необосновано, противоречащо на процесуалния закон. Сочи се, че по делото безспорно е доказано, че смъртта на Ф. М. е била изключителен шок за ищците, те и понастоящем не могат да преживеят загубата му. Също така е доказано, че освен формалната връзка на родство между ищците и починалия, е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което за тях настъпват неимуществени вреди. Иска се отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Сочи се, че обезщетение от 5 000 лв. за всеки би било справедливо, като върху така определената като обезщетение сума да се присъди и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл.86 ал.1 от ЗЗД. Претендират се разноските по делото. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско или юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на въззивата жалба от „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с който решението се намира за правилно и законосъобразно. Иска се неговото потвърждаване. Претендират се разноските по делото.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Разгледан е иск по чл.432 от КЗ предявен срещу застраховател по застраховка «Гражданска отговорност» от баба и дядо /Ф. и Р. М./ на лице починало в ПТП, както и от лице което се твърди да е особено близко на пострадалия /Г. М./.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че между тях и починалия, е била изградена трайна и дълбока емоционална връзка, поради което за тях настъпват неимуществени вреди. В ТР №1/2016 от 21 юни 2018 год. по т.д. № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС е посочено, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена 2 смърт на техен близък са и по изключение - всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. ВКС изрично сочи, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

В тази връзка РС Пловдив правилно приема, че въпреки, че Г. М., се е грижела за Ф. М., доколкото са живели в едно домакинство, не се установява да е заела майчинската роля в живота му. РС Пловдив приема, че полаганите от ищцата грижи за своя внук са в рамките на традиционните, обичайни отношения, при които в общо домакинство живеят възрастните родители, заедно със семейството на своя син/дъщеря. Въззивният съд тук не може да се съгласи само с виждането на първата инстанция, че Г. М. е баба на пострадалия по бащина линия. Видно от удостоверение за родствени връзки /л.116/ пострадалия от ПТП Ф. А. М. няма баща има само майка. Няма данни по делото да е установен биологичния баща на Ф. А. М. по единствено допустимите законови начини предвидени в глава шеста на СК, ето защо в казуса не може да съществува правната фигура на баба по бащина линия. При тези факти неправилно РС Пловдив е приел, че Г. М. е баба на пострадалия по бащина линия само на база свидетелски показания по настоящото дело.

РС Пловдив правилно приема, че от показанията на разпитаните по делото свидетели не може да обоснове извод за изключителност на връзката между баба, дядо и внук, нито установява понасянето на морални вреди и страдания, надхвърлящи болките и страданията, които традиционно, обичайно би изпитала всяка баба и дядо от внезапната, преждевременна и неочаквана смърт на внука си.

РС Пловдив правилно приема, че съобразно посоченото в решение №147/06.03.2024г. по гр. д. №1231/2023 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр.о. в съдебната практика е прието, че житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно, но като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между баби/дядовци и внуци са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или 3 работа на родителя/родителите в чужбина. Приема се, че тази особена близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от поинтензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство. Горните хипотези, нито са твърдени, нито са доказвани по това дело. На база на това тълкуване на закона обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. На въззиваемото дружество ЗК „Лев Инс“ АД за зашита от упълномощен юрисконсулт, следва да се присъдят разноски в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25 ал.1 Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.78 ал.8 от ГПК.

Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4734/03.11.2025г. по гр.д. № 8353/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА Ф. Я. М., ЕГН: **********, Р. Щ. М., ЕГН: **********, и Г. Г.

М., ЕГН: **********, всички от ***** да заплатят солидарно на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ****, седалище **** сумата от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение по въззивното дело.

Решението може да се обжалва, при условията на чл.280 ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4