Решение № 1254 от 08.11.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. ***, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Виолета Гр. Николова при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА като разгледа докладваното от Виолета Гр. Николова Гражданско дело № 20214430103005 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***“ против В. Б. С. с ЕГН **********, адрес: ***. Посочва се в исковата молба, че дружеството има вземане към ответника за следните суми:

***. за отопление без индивидуален разпределителен уред (ИРУ) за периода ***.; сумата от ***. за отопление с ИРУ; сумата от ***. за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация за периода ***., сумата от ***. – услуга дялово разпределение. Твърди се, че задълженията на ответника произтичат от договор за доставка на топлинна енергия до недвижим имот, находящ се в ***, регистриран под абонатен номер *** на името на ответника. Иска се от съда да признае за установено, че в полза на „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***“ против В. Б. С. с ЕГН **********, адрес: *** съществуват вземания за следните суми: сумата от *** представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***., сумата от *** за периода *** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до 1 окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № *** по описа на РС ***.

С определение *** е назначен особен представител на ответника- адв. И.Ц. – АК-***.

На основание чл.131 ГПК препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на представителя на ответника. В законоустановения месечен срок е постъпил отговор от ответника с вх.№***.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от *** С.*** която поддържа исковата молба и моли съда да я уважи изцяло.

Ответникът се представлява от адв.И.Ц. – АК-***, който взема становище за основателност на предявените искове.

От твърдяното в исковата молба и приложените по делото писмени доказателства се установява активната и пасивната легитимация на страните в процеса. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен пред Районен съд гр. *** като същия е родово, местно и функционално подсъден на този съд, по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.

Съдът, след като повторна проверка за редовност на исковата молба и с оглед приобщените доказателства по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно по делото е и се установява от материалите по ч.гр.д.№*** описа на РС-***, че на *** „***“ ЕАД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против В. Б. С., както и че в хода на производството по ч.гр.д.№*** по описа на РС *** била издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която РС – *** разпоредил „Длъжникът В. Б. С. с ЕГН **********, адрес: *** да заплати на кредитора „***“ ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор ***, сумата от *** представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***., сумата от *** за периода *** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на ***.държавна такса и ***-***ско възнаграждение." Заповедта била връчена при 2 условията на чл.47, ал.5 ГПК. С разпореждане №*** заявителят бил уведомен за възможността в едномесечен срок да предяви иск за установяване на правото си. Съобщението било получено на *** С искова молба вх.№*** в законовия месечен срок е инициирано настоящото гражданско дело *** по описа на ПлРС.

Безспорно по делото е и се установява представеното от ищцовото дружество заверено копие на молба от ***г., че *** С. подал заявление за откриване на партида в „***“ ЕАД и присъединяване на имот, находящ се в *** към мрежата на дружеството.

Не се спори и се установява от заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ 1***., че законен наследник на *** С., починал на ***, е ответникът по делото.

Безспорно е по делото, че В. Б. С. е приел наследството, оставено от своя баща, като приемането е вписано под № ***г. в книгите на РС-***. В тази насока е представеното от ищеца заверено копие на удостоверение по ч.гр.д.

№ *** по описа на РС-***, неоспорено от ответника по делото.

Видно от заверено копие на заявление от *** от делото, В. Б. С. поискал от „***“ ЕАД откриване на партида, като декларирал, че е съгласен с Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови потребители в *** Съдът, като съобрази наведените в исковата молба твърдения приема, че е сезиран с обективно съединени искове по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 вр. чл.124, ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземания в полза на ищеца за сумата от *** представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от ***., сумата от *** за периода *** ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК (***) до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр. д. № *** по описа на РС ***.

При установената по-горе фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 27 от Директива 211/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2011г. относно правата на потребителите „потребителят е освободен от задължението за насрещна престация в случай на непоръчана доставка на стоки , вода, газ, електрическа енергия, централно отопление или 3 цифрово съдържание или предоставяне на услуга, която не е поръчана, в нарушение на чл. 5, пар.5 и т.29 от приложение I към директива 2005/29. В тези случаи липсата на отговор на потребителя след такава непоръчана доставка или предоставяне на услуга не представлява израз на съгласие.Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост са потребители на топлинна енергия, а нормата на чл.150 от същия нормативен акт предвижда възникването на договорни отношения по продажба на топлинната енергия по силата на публикувани общи правила, без да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите.

Съгласно чл. 133, ал.2 от Закона за енергетиката присъединяването на инсталациите на клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва с писмено съгласие на собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост. Съгласно чл. 140, ал.3 от същия нормативен акт сградните инсталации за отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост.

Чл.38, ал.1 от Закона за собствеността гласи, че при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по предназначение служи за общо ползуване.

През процесния период е действала Наредба №16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, а от 20.03.2020г. последната е отменена с действащата понастоящем Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването (обн.Д.В бр.25 от 20.03.2020г.). Съгласно чл. 70, ал.1 от Наредба №16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно 4 приложението. Т.6.1 от приложението към наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия за отопление включва количествата топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в общите части, и топлинната енергия, отдадена от отоплителните тела в отделните имоти Освен това в т.6.3 от приложението се посочва, че количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, се разпределя пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект.Съгласно чл. 66 от Наредба № Е-РД-04-21/12.03.2020г. за топлоснабдяването, количеството топлинна енергия, доставено в сградата, се разпределя според различните видове потребление – за битово горещо водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация. Чл. 70,ал.1 от наредбата предвижда, че количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението.

В конкретният случай се доказа по безспорен и категоричен начин, че ответника е собственик на недвижим имот в сграда етажна собственост, както и че имотът има открита партида при ищцовото дружество.В този смисъл са и писмените доказателства – заверено копие на молба от ***г., заверено копие на удостоверение за наследници изх.№ ***, заверено копие на удостоверение №***г. по ч.гр.д.***., заверено копие на заявление от ***. от В. Б. С. до „*** – ***.По делото няма доказателства ответникът да е упражнил правата си по чл. 150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът приема, че между ищцовото дружество и ответника съществуват валидни облигационни правоотношения, които се уреждат от Общите условия на „***“ ЕАД за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди в град ***, в сила от 2007г.

Ето защо съдът приема, че ответника е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката (ЗЕ) и между нея и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение по доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от действащите в тази област нормативни актове – Закон за енергетиката и от приетите въз основа на него Общи условия, които са приложени по частно гражданско дело №*** по описа на РС-***.

5

В конкретният случай не се оспорва обстоятелството, че сумите за отопление в конкретния случай са начислени от топлинния счетоводител съгласно правилата и методиката, определени в наредбите за топлоснабдяването, както и размерът на начислените суми, както и не са въведени правопогасяващи вкл. лични възражения. От изложеното дотук се налага извода, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот, който е част от етажна собственост на посочения по-горе административен адрес и който поради съществуващото валидно облигационно правоотношение с „***“ ЕАД относно жилищния имот в топлофицирана сграда – етажна собственост, дължи заплащане на доставената и консумирана в имота му топлинна енергия. Доказан е и размера на вземанията на ищцовото дружество към ответника. В тази насока са множеството писмени доказателства по делото.

Ето защо исковете на „***“ ЕАД следва да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани.

На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените по делото: разноски в исковото производство - сумата от *** платена държавна такса, сумата от ***. ***ско възнаграждение, сумата от *** за особен представител, както и деловодни разноски в заповедното производство – сумата от ***. платена държавна такса и *** ***ско възнаграждение или общо *** По отношение на разноските, направени в заповедното производство, същите съставляват акцесорно вземане, което е пряко обвързано от изхода на настоящето производство. Разноските нямат характер на самостоятелно съдебно предявено притезание, а представляват правна последица. Въпреки обстоятелството, че не се включват в спорното право по делото, съдът в мотивите си дължи произнасяне в тази част с оглед направеното искане от страна на ищеца. Ето защо и предвид факта, че установителните искове са явно основателни и доказани, то отговорността за разноските и в заповедното производства следва да остане върху длъжника – ответник по настоящето производство. В този смисъл са Определение №290/01.04.2010г. на ВКС по ч.т.д.№ 244/2010г.; Определение №

Разпечатката съдържа 30 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/366b37da-14e2-446d-bc50-fd94240a8289