Решение № 1341 от 06.08.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1341 гр. Варна , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ в публично заседание на девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Деспина Г. Г.

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20203100502498 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба вх.№ 49088/22.07.2020г. от Р. М. Щ., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр.

Варна, ул. „...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 14, чрез адв. Ст.С., против решение № 2599/25.06.2020г. по гр.д. № 10249/2019г. на 9-ти състав на ВРС, с което е признато за установено, че М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ... е собственик на следния недвижим имот:

- реална част от ПИ №*** по КК и КР на гр. Варна, с.о. Горна трака, м.

Коджа тепе, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г. на ИД АГКК, който цял терен по същите КК и КР е с обща площ 758кв.м. и при граници имоти с №***;

№***; №*** и №***, и който цял терен по ПНИ съответства на НИ №52, а частта е с площ 174кв.м. и с граници имоти №***;

№***, №*** и в останалата си част е попадаща в ПИ

№***, като частта е още защрихована окомерно от ищцата на скицата на л.78 от делото, защрихована е и в син контур на комбинирана скица №3 към заключението по СТЕ на вещото лице (л.187 от първоинстанционното дело), която комбинирана скица на СТЕ, приподписана от съда, съставлява неразделна част от решението, на придобивното основание изкупуване по реда на пар.4з, ал.2, изр.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ вр. чл.28, ал.7, изр. последно от ППЗСПЗЗ, след заплащането на одобрената със Заповед №445/12.07.2013г. на кмета на район Приморски община Варна оценка на частта от ПИ №*** с площ 1

174кв.м. над надлежно трансформираните по пар.4а ПРЗ ЗСПЗЗ от ищцата и наследодателя й 600кв.м. от ПИ №*** (неспорни) и притежаваните от ответниците 600кв.м. от ПИ №*** (също неспорни), на правно основание чл.124, ал.1 ГПК и са осъдени да заплатят на М. П. АН., ЕГН********** ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ..., сумата от 1750.00лв. – разноски пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.

Молят се да бъде отменено обжалваното решение, като неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и постановено друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена, като неоснователна. Позовават се на неправилни изводи на първоинстанционния съд в обжалваното решение. Оспорват възникването на право у ищцата по § 4з, ал. 2, предл. последно от ПЗР на ЗСПЗЗ. Докладвани са в определението по чл. 140 от ГПК едни факти, а в решението са взети предвид други. Съдът не се произнесъл и по предявения в условията на евентуалност иск за придобиване на имота по давност ,приемайки, че като е налице първата предпоставка за уважаване на иска, не следва да разглежда въпроса за давността.

Излагат също така подробни съображения и за допуснатите от ВРС нарушения на материалния закон при постановяване на обжалваното решение, навеждайки доводи за неоснователност на исковата претенция.

В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от М. П. АН., ЕГН********** от гр. Варна, бул. „...“, ..., ч рез адв. Сн.Л., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски за въззивната инстанция.

ВОС взе предвид следното:

В исковата си молба М. П. АН. ЕГН ********** от гр. Варна, бул. “...”, ..., чрез адв.

Сн.Л. излага, че е единствен наследник на баща си П.И.Д., б.ж. на гр. Варна, поч.на 01.07.2007г., като майка й П.Б.Д. е починала преди това-на 04.01.2007г., а ответниците Р. М.

Щ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул.

„...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 14 са наследници на М.В.П., б.ж. на Варна, поч.на 14.10.1979г. Двете страни спорят за реална част от имот с идентификатор *** по КК на Варна, СО „Горна Трака“, предмет на възстановяване по ЗСПЗЗ.

На баща й П.И.Д. е било предоставено право на ползване върху хавра от 600.00кв.м. в м. Голямата могила“ при граници: Д.Г. и В.С., за което е било издадено удостоверение № 119/22.09.1987г. По КП 1987г. този имот бил заснет като № XXVI-53, при съседи: № XXVII-54, № XXVIII-55 и № XXV, който е отразен като общински. Границата между имота на П.Д.-№ XXVI-53 и съседния № XXV е била заснета през 1987г. и не е била променяна до момента и е материализирана на място с трайна ограда на бетонова основа и мрежа. В имота има построена сграда, съгласно разрешение за строеж № 315/16.12.1988г. на Кметство Чайка при Община Варна.

2

По силата на НА № 78, т. 19, дело № 14117/1997г. П.Д. е признат за собственик на недвижим имот по § 4а от ЗСПЗЗ-лозе, овощна градина с площ от 600.00кв.м. в м.

„Голямата могила“, представляващ имот № 53 по КП на „Горна Трака“, при граници: изток имот 55 имот 5052, юг път и север дере. През 1999г. е издадена скица на имота, видно от която западната граница към имот 52 / XXV-общински/ не е променяна.

Със Заповед РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна е бил одобрен ПНИ на СО „Горна Трака“. Имот № 53 с площ от 774кв.м. погрешно е записан на М.И.М., която не притежавала този имот с НА № 162/1997г. имо. Имот № 5052 с площ от 583кв.м. е бил записан на М.В.П. по силата на решение № 860/18.02.2002г. на ПК Варна. По жалбата на наследниците на М.В.П. е било образувано адм.д. № 10/2011г. на ВОС.

Обжалването е касаело площта на имот № 53 и № 5052 по ПНИ. Като заинтересовано лице е взела участие М.М., а не действителния собственик П.Д.. Съдът отменил Заповед РД-067706-31/03.02.2006г. на Областния управител на Варна за одобряване на ПНИ на СО „Горна Трака“ относно имоти № 53 и № 5052. Решението е влязло в сила на 28.12.2011г., но собственичката, след смъртта на баща си през 2007г.- М.А. не е узнала за него.

При одобряване на КК и КР със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на ИД на АГКК имот № *** е заснет с площ от 774кв.м. и отново записан на М.М., а имот *** с площ от 584кв.м.-на М.В.П..

Със заявление № 10-26743/27.09.2012г. М.А. е направила искане по § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което е уважено. В регистъра към ПНИ е извършена промяна, като е заличена М.М. и вписан като собственик на имот № 53 с площ от 774кв.м. П.И.Д., легитимиращ се с НА № 78/1997г.

Със Заповед № КД 14-03-3101/22.11.2012г. СГКК, на осн. § 4к, ал. 13, т. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрено изменение в КК и КР, одобрени със Заповед № РД 18-92/14.10.2008г., като ПИ с идентификатор *** с площ от 774кв.м. е записан на П.И.Д., въз основа на НА № 78/1997г. за собствените му 600.00кв.м.

Със Заповед № 445/12.07.2013г. на осн. § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Кметът на Район „Приморски“ при Община Варна одобрил оценка на имота с идентификатор № *** по ПНИ на СО „Горна Трака“ за площта от 174кв.м. в размер на 3654.00лв., която на осн. § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ е следвало да плати като обезщетение М. П. АН. на наследниците на М.В.П.. Заповедта е била съобщена на наследниците на М.В.П. и те не са я оспорили. Влязла е в сила и определената сума е била заплатена веднага след това . Със запоред № 793/27.12.2013г. на Кмета на Район „Приморски“ при Община Варна е наредено наследниците на П.И.Д., т.е. М. П. АН. да придобие правото на собственост за доплатените по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ 174кв.м., явяващи се разлика над придобитите вече 600.00кв.м. до пълния размер на имота.

3

Със Заповед №

РД 14-7706-522/19.11.2014г. Областният управител на Варна, предвид влязлото в сила на 28.12.2011г. съдебно решение № 29/30.11.2011г. по адм.д. № 10/2011г. на ВОС е одобрил ПНИ за СО „Горна Трака“ в частта относно новообразувани имоти № 53 и № 5052. ПИ № 53 е с площ от 600.00кв.м., като в регистъра бива заличена М.И.М. и като собственик е вписан П.И.Д. с НА № 78/1997т. ПИ № 5052 става с площ 758кв.м. и в регистъра като собственици са вписани наследниците на М.В.П. с решение № 860/18.02.2011г. на ПК-Варна. Тази заповед обаче не е съобразена според ищцата с извършеното плащане на 174кв.м. на осн. Заповед № 445/12.07.2012г. на Община Варна и със Заповед № 793/27.12.2013г. за придобиване на собствеността на осн. § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с което фактическият състав на придобиване на собствеността от нейна страна на разликата от 174кв.м. над изкупените вече 600.00кв.м. е завършен. Придобила е собствеността на осн. § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Без основание в заповедта си Областният управител на Варна не е съобразил извършеното от нея плащане за разликата от 174.00кв.м., което има вещноправен ефект. Към оня момент-19.11.2014г. М. П. АН. е собственик на имота с идентификатор № 53, целият с площ от 774.00кв.м., придобит от нея на законно основание. Напротив, като основание за отреждане на спорната реална част, като част от имот с идентификатор № 5052 със заповедта на Областния управител на Варна е посочено решение № 860/18.02.2011г. на ПКВарна, каквото не съществува и е издадено преди влизане в сила на решението на ВОС , което е от 27.12.2011г. Не е посочено нито решение № 860/18.02.2002г., издадено в полза на наследниците на М.В.П., нито решение № 494/1998г. на наследниците на В.П.С., на което са се позовали ответниците в производството по обжалване на ПНИ от 2006г.-адм.д. № 10/2011г. Ответниците могат да се позават само на решение № 494/1998г., с което е извършена реституция на земеделската земя и процедурата по възстановяване е приключила 1998г., т.к. е постановено преди изм. на ЗСПЗЗ с ДВ бр. 68/1999г., а последващите решения № 860/18.02.2002г. и 860/18.02.2011г. са нищожни.

Наследодателят на ищцата е упражнявал лично владение върху имот пл. № 53 от 1991г. до смъртта си на 30.09.2007г., а след това-самата тя върху имот 5052, включително върху реалната част от с площ от 174.00кв.м. до завеждане на исковата молба и към момента. В условията на евентуалност твърди, че е придобила реалната част по давност.

Иска да бъде прието за установено по отношение на ответниците, че тя М. П. АН. е собственик на реална част с площ от 174.00кв.м., при граници: от запад-имот № 5052, от север-имот № 106, от изток имот № 53 и от юг-път, на двете придобивни основания, предявени в условията на евентуалност-изкупуване по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, евентуално давност, текла, считано от 01.10.2007г. до датата на предявяване на исковата молба-01.07.2019г., към което владение присъединява това, на своя наследодател П.И.Д., начиная от 1991г. до датата на смъртта му-на 30.09.2007г.

В писмен отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК,

4 ответниците Р. М. Щ.,

ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № ..., Н. Д. В., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, № 33, К. В. Б., ЕГН********** от гр. Варна, ул. „...“, ... и Д. В. Т., ЕГН********** от гр.

Варна, ул. „...“, № 14, чрез адв. Ст.С., оспорват исковата претенция, като неоснователна.

Неоснователно е твърдението на ищцата, че като не е била конституирана като страна по адм.д. № 10/2011г., съответно адм.д. № 1538/2006г. на ВОС, не е могла да защити правата си на заинтересована страна. Самата тя твърди, че не е била конституирана по адм.д., понеже като собственик на имота й е бил записан в регистъра на ПНИ не нейния наследодател, а лицето М.М.. По адм.д., образувани по жалби срещу заповедта за одобряване на ПНИ, съдът конституира като заинтересовани страни, записаните като собственици на имотите в регистъра лица, за които се оспорва ПНИ. По адм.д. е било конституирано лицето М.М., като посочена в регистъра за собственик на съседния на имот № 53 имот-№ 5052. Ето защо М.А. не е била конституирана като заинтересована страна в процеса. Освен това Заповедта на Областния управител на Варна за одобряването на ПНИ на СО „Горна Трака“ № РД-06-7706-31/03.02.2006г. е била публикувана в ДВ бр.

26/28.03.2006г., но ищцата М. П. АН. не я е обжалвала, въпреки, че в регистъра имот № 53 е записан на друго лице. Ако е била обжалвала, би защитила правата си и в съдебния спор.