Решение № 186 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело № 20255001000198 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение №503/30.12.2024г., постановено по т.д. №752/2023г. по описа на окръжен съд Пловдив, Д. П. Х., ЕГН **********, е осъден да заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 38 568,64лв., представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неточно измерване на количеството електроенергия за период 07.10.2020г.-05.04.2021г., за което е била издадена фактура

№**********/21.06.2021г., на осн. чл. 83, ал. 6 ЗЕ, вр. с чл. 56 ПИКЕЕ, сумата от 10 432,88лв., представляваща стойност на обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, начислена за периода 02.07.2021г. - 14.12.2023г., както и законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. 86 ЗЗД, както и сумата от 2 260,06лв., направени разноски в производството.

1

Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Д. П. Х.. Въведено е оплакване, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на процесуалния и материалния закон. Изложени са подробни съображения. На първо място се възразява, че първоинстанционният съд е мотивирал акта си, позовавайки се изцяло на решение №514/28.11.2022г., постановено по в.т.д. №481/2022г. по описа на ПАС и решение №292/16.05.2024г., постановено по к..гр.д. №840/2024г. по описа на ВКС и неправилно е възприел формирана сила на пресъдено нещо с горецитираните съдебни актова. В тази връзка се поддържа оплакване, че първостепенният съд не се е произнесъл по възраженията на ответника по основателността на осъдителната претенция, като във въззивната жалба са възпроизведени изцяло възраженията, съдържащи се в депозирания отговор на исковата молба /относно надлежното провеждане на корекционната процедура, стойността на количеството ел.енергия - както единичната цена, така и общата стойност, както и, че начислената стойност е за реално доставено количество ел.енергия; че нормата на чл.83, ал. 1, т.6 от ЗЕ е нищожна, в каквато връзка в ОИМ е направено искане за упражняване на инцидентен контрол за законосъобразност, тъй като със законовата делегация се дава възможност ПИКЕЕ да уреди начина, по който да се измери реално неизмереното, но доставено количество енергия, като в същите правила - чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ не се урежда такъв начин, а се предвижда своеобразна санкция за потребителя, като се изчислява силно завишено хипотетично количество, което води по несъмнен начин до неоснователно обогатяване на доставчика в нарушение на принципите за равенството и на правовата държава, залегнали в Конституцията на РБ; относно характера на договорите за покупко-продажба на електрическа енергия; относно спазване на разпоредбата на чл.49, ал.4 от ПИКЕЕ /. На самостоятелно основание е изразено несъгласие с изводите на окръжния съд за основателност на акцесорната осъдителна претенция – за законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на фактурата, до датата на предявяване на исковата молба. Въведено е и оплакване, че неправилно първоинстанционният съд не е приел за разглеждане своевременно заявено от страната възражение за прихващане. Като процесуално нарушение на първоинстанционния съд се сочи неуважаване на доказателствено искане за допускане на съдебнотехническа експертиза, 2 каквото искане се поддържа с въззивната жалба, като са формулирани въпроси към поисканата СТЕ /което доказателствено искане е оставено без уважение, поради липсата на предпоставките по чл.266 от ГПК/. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.

В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от въззиваемата страна – „Е.Ю.“ ЕАД, въззивната жалба се оспорва. Възразява се по допускане на доказателственото искане на въззивника, с доводи, че същото противоречи на разпоредбата на чл.299 от ГПК и е недопустимо.

Страните претендират сторените по делото разноски.

Подадената въззивна жалба е допустима, като депозирана в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.

Апелативният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното:

Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение. Същото е постановено по осъдителна искова претенция, с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. с чл. 56 от ПИКЕЕ и чл.86 от ЗЗД.

Предявената искова молба от Е.Ю. ЕАД срещу Д. П. Х. се основава на следните фактическо твърдения: При извършена проверка служители на ищеца са установили нерегламентирано присъединяване на обект с ИТН ******, представляващ жилищна сграда с адрес: с Б., общ. Р., обл. П., с титуляр на партидата Д. П. Х., с кл. №***********, който бил потърсен в дома му, но не бил намерен, поради което уведомили I РУ - П., от където изпратили представител, който е подписал като свидетел съставения за извършената проверката констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №******/05.04.2021г. Така издаденият констативен протокол, ведно с издадената фактура за стойността на допълнително начислена ел. енергия за 180 дни /38 568,64лв., начислена за периода 07.10.2020г. - 05.04.2021г./, съгласно разпоредбата на чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ и чл.56, ал.3 от ПИКЕЕ, били връчени на ответника с писмо 3

№9226374/21.06.2021г. и получени, съгласно известие за доставяне. Ищецът твърди, че, поради забава на плащането му се дължи и законната лихва върху главницата в размер на 10 432, 88лв, начислена за периода 02.07.2021г. 14.12.2023г. Ищецът се позовава на влязло в сила решение по т.д №481/2022г. по описа на АС – Пловдив, постановено по спор между същите страни, за същото вземане. Искането, с което е сезиран съдът е да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 38 568,64лв., представляващи стойността на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неточно измерване на количеството електроенергия за период 07.10.2020г.

- 05.04.2021г., за което е издадена фактура №**********/21.06.2021г., както и сумата от 10 432,88лв. обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на законната лихва, начислена за периода 02.07.2021г. - 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба в съда 15.12.2023г. до окончателното изплащане на задължението.

В постъпилия в срока по чл.367 ал.1 от ГПК – /на 04.04.2024г./ писмен отговор от ответника Д. П. Х. се оспорва исковата молба, като се въвеждат насрещни твърдения и доводи, поддържани под формата на оплаквания срещу постановеното решение във въззивната жалба.

С определение №478/10.04.2024г. първоинстанционният съд, на основание чл.369 от ГПК, е постановил разглеждане на спора по общия исков ред.

На 07.05.2024г. е депозиран писмен отговор, „допълване писмен отговор на искова молба“. В това писмено изявление на страната се съдържа „възражение за прихващане за сумата в размер на 9 984лв., представляваща „обезщетение за имуществени вреди“, претърпени от ответника „на 06.01.2023г., вследствие некоректно захранване от страна на собственика на електроразпределителната мрежа – „ЕР – Юг“ ЕАД. С определение, посочено, като акт по чл.374 от ГПК /разпоредително заседание по търговски спор/ на ответника е указано да конкретизира възражението за прихващане, с подробни указания. В проведеното на 07.10.2024г. ОСЗ възражението за прихващане е оставено без уважение, с мотиви, че указанията не са изпълнени, въпреки депозираната в същото ОСЗ писмена молба.

След като съобрази оплакванията, изложени в подадената въззивна жалба и изразените от страните защитни тези, както с въззивната жалба и постъпилия по нея отговор, така и с исковата молба и отговора на същата, съдът прие за установено следното:

4

Безспорна е фактическата обстановка по делото, изведена и от представен като доказателство по делото констативен протокол

№******/05.04.2021г. Съгласно обективираните в същия констатации, на посочената дата служители на „Е.Ю.“ ЕАД са извършили проверка на измервателната система на клиент Д. Х. - жилищна сграда в с.Б., обл.П., при която е констатирано, че е „присъединен кабел нерегламентирано, който влиза в имота на абоната от МТТ Слънчоглед под земя“. Протоколът е съставен в отсъствие на абоната, съответно в присъствие на представител на 1-во РУП в качеството му на свидетел. Въз основа на констатациите от горния протокол, въззиваемият /и ищец в първоинстанционното производство/ „Е.Ю.“ ЕАД е извършил едностранна корекция на сметката на абоната за минал период 07.10.2020г. - 05.04.2021г., като за същия период е начислил допълнително 191 964 квч електроенергия, на стойност 38 568,64лв. В тази насока са и приетите по делото справка за коригиране на сметката за електроенергия, фактура №**********/21.06.2021г. за клиентски номер ********** и уведомително писмо до жалбоподателя /ответник в първоинстанционното производство/.

Според констатациите в горецитирания констативен протокол и съдържанието на уведомителното писмо, в имота на ищеца е „присъединен един брой кабел преди мерене, вследствие на което ползваната от него ел.енергия е неизмерена, съответно незаплатена“.

При тази фактическа обстановка няма спор относно специфичния характер на създадените между страните отношения, намиращи законовата си регламентация на първо място в Закона за енергетиката. Касае се за правоотношения със специален предмет от сферата на обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа, доставяне на електрическа енергия, уредени, освен със специален закон – Закона за енергетиката и в редица подзаконови нормативни актове, тези регламентирани в чл.83 ал.1 от ЗЕ, като в случая спорът е свързан с прилагането на подзаконовия нормативен акт, визиран в чл.83 ал.1, т.6 от ЗЕ - Правилата за измерване на количеството електрическа енергия – издадени от председателя на КЕВР, обн. ДВ бр.35/30.04.2019г. Легалното определение относно субектите на така създаденото специфично правоотношение е дадено в ДР ЗЕ. По смисъла на пар.28а, б. „а“ от ДР ЗЕ субект на елекроенергийната система е „краен снабдител“ - енергийно предприятие, снабдяващо с електрическа енергия обекти на битови клиенти, присъединени към електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, в съответната лицензионна територия, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик – какъвто е Е.Б.Е“ ЕАД, за когото се твърди от жалбоподателя, че помежду им съществуват отношения между краен клиент и краен снабдител по доставяне и получаване на ел. енергия.

Жалбоподателят е „краен клиент“ по смисъла на пар.1, т.27г от ДР ЗЕ клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Въззиваемият е „оператор на разпределителна мрежа“ – по смисъла на пар.1, т.34б, б.А от ДР ЗЕ - лице, оператор на електроразпределителна 5 мрежа, включително и на затворена електроразпределителна мрежа, което осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа и отговаря за функционирането на електроразпределителна мрежа, за нейната поддръжка, развитието й на дадена територия и за взаимовръзките й с други мрежи, както и за осигуряването в дългосрочен план на способността на мрежата да покрива разумни искания за разпределяне на електрическа енергия.