Решение № 129 от 13.10.2023, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 605/2022
- Вид
- Решение № 129
- Подписан
- 13.10.2023
- В сила
- 30.10.2025
- Състав
- Мая Павлова Кончарска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 28, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 36, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 39, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 42, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 44 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 129 гр. Кнежа, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20221430100605 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от И. Ц. К., чрез адв. В. Ч. от АК-Враца, против Г. С. К. и Б. И. Т. конститутивен иск с правно основание ч л . 28, ал.1 от ЗЗД за унищожаване на упълномощителна сделка, обективирана в нотариално заверено пълномощно с удостоверяване на подписа рег.№ 7122/ 07.04.2022 год. и с удостоверяване на съдържанието рег.
№ 7123/ 07.04.2022 год. на Д. Н. – нотариус в района на РС – Ст. З., с рег.№ 181 на Нотариалната камара, поради грешка в предмета, кумулативно обективно съединен с установителни искове по чл. 42, ал.2 от ЗЗД за обявяване недействителността на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 46, том II, рег. № 1546, дело № 184/ 2022 год. на нотариус В. Р., с рег.№ 550 и район на действие РС – Кн. и договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт № 47, том II, рег. № 1547, дело № 185/ 2022 год. на нотариус В. Р., с рег.№ 550 и район на действие РС – Кн. , сключени при липса на представителна власт у пълномощника.
С оглед твърденията на ищцата, релевирани в исковата молба, следва да се приеме, че първият иск за унищожаване на упълномощителната сделка следва да се счита предявен единствено против първия ответник – Г. С. К., 1 като лице, което черпи права от атакуваната сделка. Останалите два иска за обявяване на недействителност на договора за дарение и договора за покупкопродажба са предявени против двамата ответници.
В молбата се твърди, че ищцата притежава в съсобственост 100/200 идеални части от три недвижими имота, находящи се в землището на с. Бр., а именно:
-Поземлен имот (нива) с идентификатор ***, местн. „Расоите“, с площ 60 704 кв. м., втора категория земя, с номер по предходен план 003006;
-ПИ (нива) с идентификатор № ***, местн. „Бранчовска могила“, с площ 10 300 кв. м., трета категория земя, с номер по предходен план 049225;
-ПИ (нива) с идентификатор № ***, местн. „Ново село“, с площ 500 кв. м., трета категория земя, с номер по предходен план 025064.
Твърди се, че имотите са придобити от ищцата по наследство от наследодателя Ил. Н. Обл., поч. на **.**.1979 год. Излагат се твърдения, че през м. февруари или м. март 2022 год. с ищцата по телефона се свързало лице от женски пол, представило се с име П., която й обяснила, че е открила нейни земеделски земи в землището на с. Бр. в незначителни количества идеални части (общо няколко декара), за които има купувач, който желае да ги придобие. Твърди се, че ищцата проявила интерес и се доверила в думите на П., като приела, че действително това лице е открило и други нейни наследствени земи, които се съгласила да продаде с оглед предложената й цена. Твърди се, че убеждението на ищцата се затвърдило, т.к. племенницата й Д. М. Обл. й казала, че с нея се е свързало същото лице, което й обяснило, че вече е разговаряло и с други техни роднини от гр. Тр. за продажба на тези земеделски земи. Твърди се, че убедена в предмета на сделката, на 07.04.2022 год. ищцата отишла в кантората на нотариус Д. Н. в гр. Ст. З., където се явила и П. заедно с отв. Г. К., който представила за свой син. Твърди се, че в нотариалната кантора ищцата е подписала предварително подготвено пълномощно, което било заверено от нотариуса, без да обърне нужното внимание кои земи в действителност продава. Твърди се, че е била убедена, че продава други, различни от притежаваните от нея земеделски земи, които нямала интерес да запази. Сочи се, че съгласно съдържанието на пълномощното отв. К. е имал право да се разпорежда със собствените й имоти 2 или идеални части от тях на когото намери за добре, при условия и начин на плащане каквито прецени, както и да се снабдява с всички необходими документи за извършване на сделки. Посочва се, че в кантората на нотариуса ищцата е получила от П. сума в размер на около 5 000 лв.
Изложени са твърдения, че с полученото пълномощно отв. Г. К. на 14.04.2022 год. е извършил две разпоредителни сделки със земеделските земи на ищцата, като с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 46, т. І, рег.№ 1546, дело № 184/ 2022 год. дарил на отв. Б. И. Т. по 1/200 ид. части от процесните имоти, а с НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 47, т.
І, рег.№ 1547, дело № 185/ 2022 год. е продал на Б. Т. по 99/200 ид. части от същите имоти. Посочва се, че според втория нотариален акт имотите били продадени за общо 9 000 лв., при пазарна цена към момента на упълномощителната сделка средно 2 800 лв./дка за такъв вид и категория земеделска земя.
Твърди се още, че за допуснатата грешка ищцата е разбрала в края на лятото на 2022 година, когато местен арендатор в селото поискал да сключат договор за аренда или наем на земеделските й земи.
С оглед на така изложеното, ищцата счита, че е сключила с отв. К. упълномощителна сделка въз основа на създадена у нея невярна представа за действителните правни последици от упълномощаването, тъй като е смятала, че упълномощава ответника да дари/продаде други нейни земеделски земи, за чието съществуване не е знаела преди и за които е получила уверение, че са в незначителни количества и съответно с ниска пазарна стойност. Твърди се, че грешката в предмета на сделката, допусната от ищцата, е в резултат освен на нейната собствена небрежност и в уверенията на П., към думите на която проявила пълно доверие. Твърди се, че при извършване на упълномощителната сделка ищцата е била убедена, че продава друга земя, а не процесната, с която не е имала намерение да се разпорежда. Поради това счита, че допусната грешка в предмета е съществена и е основание за унищожаване на упълномощителната сделка.
Твърди се още, че ищцата страда от психично заболяване – параноидна шизофрения, за което е освидетелствана и притежава ТЕЛК, което се явява допълнителен фактор за допуснатата при упълномощаването грешка.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените 3 искове.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответните страни Г. С. К. и Б. И. Т. са депозирали писмени отговори на исковата молба, с който излагат съображения за нейната неоснователност.
От своя страна, отв. Г. К., чрез адв. В. П. от ПлАК, с представено по делото пълномощно, излага съображения за неоснователност на конститутивния иск, като сочи, че нотариално завереното пълномощно представлява истински, валиден и автентичен частен документ, подписан от ищцата. Твърди, че със същото пълномощно е бил упълномощен с представителна власт да се разпореди (дари/продаде) със собствени на ищцата недвижими имоти, предмет на сделката, описани по местонахождение, площ и номер на имота. Сочи, че в качеството си на упълномощител, последната е била с ясно съзнание относно предмета на сделката. Посочва, че пълномощното е било предоставено на ищцата като бланка от П. К., а личните й данни са били изписани от нейна роднина – М. Д.
Обл., присъствала на разговорите. Сочи още, че ръкописният текст в пълномощното като номера, характеристики на имоти и името на наследодателя са изписани от П. К., а подписът за упълномощител е положен пред нотариуса от ищцата. Твърди се, че след като ищцата предала пълномощното на ответника, той й платил срещу разписка сума на размер на 4 500 лв. Твърди се, че при сключването на процесните договори ищцата – прехвърлител е била надлежно представлявана от ответника К. по силата на нотариално завереното пълномощно и за него е възникнала представителна власт, т.е. субективно право, на което противостои задължението на представлявания да приеме в своята правна сфера последиците от сделките, сключени от представителя. Ответникът оспорва исковете по чл. 42, ал.2 от ЗЗД, като счита, че сделките са действителни и са породили правни последици с изричното упълномощаване от ищцата, в рамките на дадената му представителна власт за сключването им. Твърди се още, че в землището на с.
Бр. ищцата не притежава други земеделски земи, оставени й в наследство от Ил. Н. Обл., поради което не е налице грешка в предмета. Сочи се, че П. К. е установила в ПК – Кн., че наследниците на Ил. Н. Об. притежават именно описаните в исковата молба земеделски земи и се е свързала с М. Д. Т. от гр.
Тр., която информирала, че има лице, което желае да ги придобие. Посочва се, че чрез тази наследници е била установена и ищцата, с която К.а е 4 разговаряла по телефона и се уговорила да осъществят среща на 07.04.2022 год. в гр. Ст. З.. Твърди се, че там К.а е обяснила на ищцата за откритите идеални части от наследствените й земеделски земи, както и че ще й заплати сума от 4 500 лв., представляваща цена на ид. части от собствените й земи. От своя страна ищцата следвало да даде пълномощно на отв. Г. К. за разпореждане с имотите. Твърди се още, че заедно с пълномощното ищцата е подписала, а нотариусът заверил, и декларации по чл. 264 от ДОПК и чл. 25 от ЗННД. Твърди се, че П. К. е получила от ищцата нотариално заверените пълномощно и декларации, за които й заплатила сума в размер на 4 500 лв., а после ги предала на отв. К.. Твърди се, че в пределите на делегираните правомощия ответникът Г. К. се е разпоредил с описаните по-горе недвижими имоти, като е дарил на отв. Б. Т. по 1/200 ид. части от тях и е продал на същата по 99/200 ид. части. Така отв. Т. е придобила в собственост всички притежавани от ищцата К. 100/200 идеални части или 1/2 ид. части от земеделските земи, предмет на настоящото производство, с обща площ 35 752 кв. м. Твърди се, че ищцата не е допуснала грешка при упълномощаването и че грешката е основание за унищожаване на договора, само ако е бил сключен с оглед личността. Сочи се, че в случая не е налице и основание за нищожност поради липса на съгласие за сключване на сделките и такова не липсва от страна на пълномощника. Същият е изразил еднозначно волята си за сключване на договорите и волеизявленията му не са опорочени. Твърди се, че сделките за дарение и покупко-продажба, с които отв. Б. Т. е придобила идеални части от процесните имоти са действителни, извършени са в предвидената форма, имат реален предмет, сключени са при наличие на съгласие и основание за същите, при валидна представителна власт за отв. К., в качеството му на пълномощник на ищцата, и са произвели целените с тях правни последици. Твърди се, че при продажбата втората ответница е заплатила по сделката сума съответстваща на пазарната цена на идеалните части от имотите. По така изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.
Отв. Б. Т., чрез пълномощника – адв. И. А. от АК-Пл., с представено пълномощно, изразява становище за неоснователност на исковите претенции за обявяване недействителност на договорите за дарение и покупко-продажба.
С отговора навежда доводи за различни нередовности на исковата молба, прави възражения по доказателствата и доказателствените искания. Не излага 5 становище по същество на спора.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
Районен съд – Кн. е сезиран с конститутивен иск с правно основание чл.
28, ал.1 във вр. с чл. 44 от ЗЗД, за унищожаване на упълномощителна сделка, поради грешка в предмета.
Налице е правен интерес от самостоятелно предявяване на посочения иск, доколкото съдът ще се произнесе със сила на пресъдено нещо по отношение действителността на едностранната сделка, а не инцидентно при разглеждане на иска за установяване недействителността на разпоредителните сделки, сключени от лице, действало без представителна власт. В т. см. в практиката на Върховния касационен съд конститутивен иск по реда на чл. 28, ал.1 ЗЗД е разглеждан при условията на кумулативно съединяване с иск по чл. 42, ал. 2 ЗЗД .
При условията на кумулативно съединяване с така посочения иск са предявени искове с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД – за обявяване недействителността на договор за дарение и договор за покупко-продажба на общо 100/200 идеални части от процесните земеделските земи, поради сключването им от лице без представителна власт.
Разпечатката съдържа 32 от 143 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3668cd9d-6d95-4548-89c1-68ab08dcc278