Решение № 529 от 15.07.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 529 гр. ****, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ****, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.ева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20261210100626 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е въз основа на искова молба, подадена от И. И. П., ЕГН ***** и С. И. П., ЕГН **********, и двамата ищци със съдебен адрес: гр. *****, чрез процесуалния представител адв. Г. Ч. против К. П. М., ЕГН ********** и М. Д. М., ЕГН **********, и двамата с адрес:

*****, и А. П. К., ЕГН **********, от гр. *****.

Ищците твърдят, че с ответниците били съсобственици на поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на ****, с площ от 179 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана територия, начин на трайно ползване: средно застрояване, с адрес на ПИ: гр.******. Сочат, че общо притежавали 8/24 ид. части от имота; ответниците К. П. М. и М. Д. М. били собственици на 10/24 ид. част от имота, а ответницата А. П. К. на останалата 6/24 ид. част. Поддържат, че процесният имот представлявал дворно място, в което била изградена сграда за основно застрояване. Излагат, че дворното място било ползвано само от ответника К. П. М.. Заявяват, че били лишени от правото си на собственици да си служели с общата вещ съобразно квотите в собствеността, поради което искат да се извърши разпределение на ползването на процесния имот.

Ответницата А. П. К. не оспорва наличието на съсобственост между страните по посочените от ищците квоти. Не оспорва, че е необходимо да се извърши разпределение на ползването на процесния имот.

Ответниците К. П. М. и М. Д. М. не оспорват, че процесният имот представлявал дворно място, в което била изградена сграда за основно застрояване. Признават, че процесният имот бил съсобствен между страните по делото по посочените от ищците квоти. Заявяват, че страните като съсобственици се били договорили дворното място да бъдело почистено от ответника К. М. и да го ползвали като беседка за почивка. Поддържат, че ответникът К. М. бил почистил дворното място, като поставил в двора две пейки и слънцезащитен чадър, за да можело майката на този ответник да излизала на свеж въздух. Излагат, че никой от съсобствениците не бил възразил срещу това ползване на процесното дворно място.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство е искова претенция по чл. 32, ал. 2 ЗС, имаща за предмет разпределение на ползването на 1 поземлен имот с идентификатор № *** по КК и КР на ****, подробно индивидуализиран в исковата молба, който имот е съсобствен между страните по делото.

Предявеният иск е допустим. Доводите на ответниците К. П. М. и М. Д. М., развИ.ни в обратната насока, не могат да бъдат споделени. В тази връзка наличието на фактическо ползване на имота за продължителен период от време не представлява процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, като предметът на този иск е осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод ползването на общата вещ. Следва изрично да се отбележи и че съгласно ТР № 13/ 2012 г. на ОСГК на ВКС решенията на мнозинството от съсобствениците, нямат изпълнителна сила.

Подобни решения обвързват страните относно установения начин на ползване на съсобствения имот докато трае съсобствеността, като също така страните могат да ги изменят по взаимно съгласие. Ако такова съгласие липсва, начина на разпределение на ползването може да се преуреди в едно производство по чл. 32, ал. 2 ЗС. Нужно е да се подчертае, че съгласно мотивите на цитирания тълкувателен акт на ВКС самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС сочи невъзможността да се образува мнозинство и прави допустимо във всички случаи искането за разпределение ползването по съдебен ред.

По отношение основателността на иска:

Процедурата, уредена от законодателя в чл. 32, ал. 2 ЗС, представлява осъществяване на спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по повод ползването на обща вещ.

При разрешаване на спора между съсобствениците се съобразяват техните права, направените подобрения, фактическото състояние на имота и предназначението му. Като съдът няма право да предписва или да взема предвид каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за ползване.

Горните принципни положения са утвърдени в практиката на ВКС – вж. Решение № 164 от 11.07.2014г. по гр. д. № 247/2014г., І г.о.; Решение № 71 от 19.04.2011г. по гр. д. № 727/2010г., ІІ г.о.; Решение № 309 от 24.10.2012г. по гр. д. № 226/2012г., І г.о. и Решение № 409 от 26.05.2009г. по гр. д. № 224/2009г.

От представените по делото писмени доказателства, се установява, че страните по делото са съсобственици на процесния поземлен имот, представляващ дворно място, при следните квоти: 8/24 ид.ч. общо за двамата ищци И. П. и С. П., 10/24 ид.ч. общо за ответниците К. и М. М. и 6/24 ид.ч. за ответницата А. К..

С оглед съобразяване на горепосочените квоти трябва да се извърши и разпределението на ползването на поземления имот. В тази връзка съдът взе предвид изготвеното по делото заключение по съдебно-техническата експертиза (л. 41 – л. 47 от делото).

От заключението на вещото лице, и направените от него уточнения в откритото съдебно заседание, проведено на 22.06.2026г., се установява, че процесното дворно място е с обща площ от 179 кв.м. Процесният имот се намира в централната част на гр. ****, на кръстовището на ул. *****, в близост до сградата на НАП-**** и площад ***** на града.

Става ясно, че в имота има изградена една жилищна сграда с идентификатор № ***, брой етажи-4, брой самостоятелни обекти е сградата-11, застроена площ 113 кв. м. Сградата е изградена по СИ и СЗ имотна граници откъм кръстовището на двете улици.

Разликата между площта на поземления имот и площта на сградата е 179 кв.м. – 113 кв.м. = 66 кв.м. Следователно свободната незастроена площ от процесния имот е 66 кв.м. Между ЮИ-фасада на сградата и ЮИ-имотна граница на поземления имот е обособена пешеходна пътека с входна врата откъм ****, водеща до входна врата за мазето на сградата, която пътека е с размери 13,85/1,92 м. и площ от 27 кв.м. Между ЮЗ-фасада на сградата, както и ЮИ-имотна и ЮЗ-имотна граници на поземления имот е обособено празно пространство с входна врата откъм *****, също водеща до входна врата за мазето на сградата, като площта на това пространство е от 39 кв.м.

Вещото лице е изготвило 2 варианта за разпределение на процесния имот, като са взети 2 предвид дяловете на страните съотнесени към общата площ и съществуващата сграда. И при двата варианта за разпределение на ползването вещото лице е оставил за общо ползване пешеходната пътека откъм **** с площ 27 кв.м.

Съдът намира, че разпределението на процесния имот следва да се извърши по втория вариант от изготвената съдебно-техническа експертиза. Този вариант е показан графически съгласно приложението към тази съдебно-техническа експертиза (л. 47 от делото). Съдът намира за най-целесъобразен този вариант, защото при него се постига пълно зачитане на съществуващото фактическо положение. Освен това този вариант предоставя възможност да се направи временно скеле от югозападната фаса на сградата, което, след като се извършат ремонтните дейности, да бъде демонтирано. При втория вариант има един метър ширина на пътеката, което е удобство за всички съсобственици. Аргумент за приемането на този втори вариант за разпределение на ползването е и това, че мнозинството от съсобствениците предпочитат именно него като най-целесъобразен.

В заключение, относно иска по чл. 32, ал. 2 ЗС следва да се посочи, че при разпределението на общата вещ е необходимо да се създаде възможност за безконфликтно по-нататъшно ползване на същата от съсобствениците й. Възприетият от съда втори вариант за разпределение на ползването осигурява тази възможност.

Относно разноските.

В принципен план в производство по разпределение ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва от характера на производството по чл. 32, ал. 2 ЗС, представляващо спорна съдебна администрация, приложима когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по управлението на общата вещ. Съдебното решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени, а разноските за такси и експертни възнаграждения се разпределят според правата в съсобствеността /в този смисъл Решение № 275 от 30.10.2012г. по гр.д. № 444/2012г., ІІ г. о. на ВКС/.

Ищците имат общо 8/24 ид. част от имота. Ответниците К. и М. М. имат 10/24 ид.ч.

Ответницата А. К. притежава останалата 6/24 ид. ч. Разноските за държавна такса и възнаграждения за вещото лице са общ размер от 590,90 евро, от които 40,90 евро държавна такса и 550 евро възнаграждение за вещото лице. С оглед квотите в съсобствената вещ ищците следва да понеса разноски в размер на общо 196,96 евро; ответниците К. и М. М. следва да понесат разноски в размер на 246,21 евро, а ответницата А. К. следва да понесе разноски в общ размер на 147,73 евро. Възнаграждението на вещото лице за назначената от съда техническа експертиза в общ размер на 550 евро. Следователно ищците дължат на вещото лице възнаграждение от 183,33 евро; ответниците К. и М. М. дължат на вещото лице възнаграждение от 229,16 евро, а ответницата А. К. дължи на вещото лице възнаграждение от 137,50 евро До датата на постановяване на настоящето решение разноските за заплатено възнаграждение за назначената от съда техническа експертиза, направени от ищците в производството са в размер на 500 евро. При това положение ищците не дължат да заплатят остатъка за дължимото се възнаграждение на вещото лице в размер на 50 евро. Ответниците до датата на постановяване на настоящето решение не са направили разноски за възнаграждение за назначената от съда техническа експертиза. Следователно същите следва да заплатят дължимото се от тях възнаграждение на вещото лице съответно в размер на 37,50 евро от ответниците М. и К. М. и в размер на 12,50 евро от ответницата А. К. по депозитна сметка на РС-****, която след това ще бъде преведена на вещото лице.

Ответниците следва да заплатят на ищците и сумата от 316,67 евро, която внесена от последните в повече от делът им в процесния имот. В тази връзка ответниците М. и К. М.

3 следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 211,11 евро, а ответницата А. К. сумата 105,56 евро.

Определената от съда на основание чл. 71, ал. 1, изр. 2 ГПК и във вр. с чл. 3 от Тарифа за държавните такси държавна такса за разглеждането на иска в размер на 40,90 евро е внесена изцяло от ищците И. И. П. и С. И. П.. Тези направени от ищците, разноски в производството в размер на 40,90 евро следва да се разпределят между страните, като ответниците М. и К.

М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от 17,04 евро, а ответницата А. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от общо 10,23 евро.

С оглед изложеното ответниците М. и К. М. следва да бъдат осъдени да заплатят на ищците сумата от общо 228,15 евро – разноски в производството, а ответницата А. К. следва да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от общо 115,79 евро – разноски в производството.

Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. ****, Гражданско отделение

РЕШИ:

РАЗПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 32, ал. 2 ЗС, между съсобствениците И. И. П., ЕГН *****, С. И. П., ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. *****, К. П. М., ЕГН ********** и М. Д. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: *****, и А. П. К., ЕГН **********, от гр.