Определение № 17994 от 25.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17994 гр. София, 25.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Г.а

Светослав Василев като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно частно гражданско дело № 20251100503839 по описа за 2025 година

Производството е образувано по частна жалба вх.№ 25002335/17.02.2025г на С.

С. срещу Определение № 20135882/30.01.2025 г. по гр. д. № 55627/2020 г. по описа на Софийски районен съда, 63 състав, с което е оставена без уважение нейната молба за отмяна на дадения ход по същество по делото и по частна жалба вх. № 25002338/17.02.2025г срещу определение № 201335880/30.01.2025г постановено по същото дело, с което се връща въззивната й жалба вх.№250244452/21.11.2024г срещу решение № 20131583/31.10.2024г постановено по делото.

В първата жаба се твърди, че с молба от 31.10.2024г жалбоподателката в качеството й на съделител по делото заявява готовност да заплати разходите за изготвяне на инвестиционен проект за разделяне на съсобствения имот, за което е поискала да се отмени дадения ход по същество. След молбата по делото било поставеното решението. Въпреки това се иска съдът да отмени обжалваното определение за даване на ход на същество и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

С втората жалба се твърди, че неправилно е върната въззивната й жалба срещу решението като последица от неизпълнение на незаконосъобразни указания за внасяне на такса в размер на половината от определената такса за производството в първата инстанция изчислена съразмерно на стойността на дяловете на съделителите. Счита, че за въззивното обжалване такса не се дължи предварително, тъй като стойността на дяловете се определя едва с влизане в сила на решението, а такова все още не е налице.

Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, намира жалбата срещу Определение № 20135882/30.01.2025 г. по гр. д. № 1

55627/2020 г. по описа на Софийски районен съда, 63 състав за процесуално недопустима.

На обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК подлежат актовете, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или актовете изрично посочени в закона. Отказът на съда да отмени определението си за даване ход на устните състезания не прегражда развитието на производството и в закона не е предвидено то да подлежи на инстанционен контрол за законосъобразност. Следователно последното се проверява по пътя на инстанционния контрол на крайния съдебен акт - решението.

След като частна жалба вх.№ 25002335/17.02.2025г е недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане.

Частна жалба вх. № 25002338/17.02.2025г срещу определение № 201335880/30.01.2025г за връщане на въззивната жалба, съдът намира за допустима, но неоснователна:

При обжалване на решение по извършване на делбата както досежно избора на способ за извършване на делбата, така и досежно определената от съда като дължима сума за уравнение на дяловете, съделителят дължи държавна такса в размер на 2% от стойността на своя дял по аргумент от разпоредбите на чл. 8 и чл. 18 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, тъй като това е стойността, която определя обжалваемия му интерес – да получи имущество на стойност равна на стойността на дела му в съсобствеността и да заплати при необходимост на останалите съделители за уравнение на дяловете само онази стойност, с която цената на получения от него в реален дял имот надвишава стойността на дела му в съсобствеността /в този смисъл и трайната практика на ВКС намерила отражение в Определение № 200 от 26.05.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 145/2011 г., II г. о., ГК; Определение № 143 от 15.08.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2377/2017 г., II г. о., ГК и др./. Ако страната обжалва решението и в частта, относно претенциите по сметки, държавната такса се определя по общите правила в размер на половината от таксата дължима за производството пред първата инстанция съразмерна на обжалваемия интерес.

В процесния случай в подадената въззивна жалба съделителя С. С. обжалва изцяло решението на първата инстанция за извършване на делбата, т.е. както относно способа за извършване на делбата, така и в частта относно претенциите по сметки.

Дължимата се държавна такса в този случай следва да се определи в размер на половината от дължимата се за първата инстанция. Стойността на дяла на жалбоподателката съгласно решението, върху която се определя държавната таксата по исковете за извършване на делбата, възлиза на 230639,21 лева, съответно ДТ за първата инстанция е в размер на 9225,57 лева, а за въззивното обжалване таксата е в размер на 4612,79 лева. Уважената част от претенциите по сметки е в размер на 99 2

943,66 лева, върху която за въззивното обжалване на решението се дължи държавна такса в размер на 2% от нея или 1998,87 лева. Следователно общия размер на следващата се за въззивното производство държавна такса е в размер на 6611,66 лева.

Тази сума е указана да бъде внесена с разпореждането на СРС рег.№ 20132733/01.11.2024г.

Указанията са съобщени на жалбоподателката на 06.12.2024г чрез процесуалния й представител адв. Г., но не са изпълнени в рамките на съдебно определения за това седмичен срок. След като указанията са дължими и не са изпълнени от жалбоподателката, то съгласно чл. 262, ал.2 от ГПК въззивна жалбата вх.

№250244452/21.11.2024г срещу решение № 20131583/31.10.2024г постановено по делото подлежи на връщане и като е направил това първоинстанционния съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да бъде потвърден, а частната жалба срещу него оставена без уважение.

При тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. № 25002335/17.02.2025г на С.

С. срещу Определение № 20135882/30.01.2025 г. по гр. д. № 55627/2020 г. по описа на Софийски районен съда, 63 състав, с което е оставена без уважение искането и за отмяна на дадения ход по същество по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 25002338/17.02.2025г на С. С. срещу определение № 201335880/30.01.2025г постановено по същото дело, с което се връща въззивната й жалба вх.№250244452/21.11.2024г срещу решение № 20131583/31.10.2024г постановено по делото.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчване на преписа, както следва: пред Апелативен съд – София в частта, с която се оставя без разглеждане частна жалба вх.№ 25002335/17.02.2025г; пред Върховния касационен съд в частта, с която се оставя без уважение частна жалба № 25002338/17.02.2025г.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3