Решение № 763 от 15.06.2026, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 763

Монтана, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - III състав, в съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СОНЯ КАМАРАШКА

ЧЛЕНОВЕ:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия БИСЕРКА БОЙЧЕВА канд № 20267140600234 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК ,във вр.с чл.63в от ЗАНН.

С решение №75/06.04.2026г.,постановено по АНД №1352/2025г.по описа на РС-Монтана е потвърдено наказателно постановление №12-2500173/ 05.11.2025г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, [населено място], с което на ЗП Н. Д. Р. с посочен адрес: [населено място], ул“Четиринадесета“№2 , в качеството му на работодател е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500 лв./766,94 евро/, на основание чл.415,ал.1 от КТ ,за административно нарушение на чл. 415,ал.1 от Кодекс на труда КТ/.

Горното решение е обжалвано с касационна жалба от ЗП Н. Д. Р.,чрез адв.В. П. , с искане да се отмени решението на съда, като неправилно и незаконосъобразно,респективно да се отмени и издаденото наказателното постановление.В съдебно заседание касатора и неговия пълномощник не се явяват, но в писмена молба чрез процесуалния си представител адв.П. поддържа жалбата по изложени доводи. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата - Директора на Дирекция „Инспекция по труда”[населено място] ,чрез юрк.К. иска да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмен отговор по касационната жалба с доводи за потвърждаване на оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Монтана дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд -Монтана,в настоящия си касационен състав на основание чл.218 АПК, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата,намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.211,ал.1 от АПК и е допустима,а разгледана по същество се явява неоснователна, по изложените по-долу съображения.

Решението на въззивният съд е правилно и законосъобразно.От фактическа страна по делото е установено,че на касатора в настоящето производство е съставен акт за установяване на административно нарушение №12-2500173/12.09.2025г. и наказателно постановление №12-2500173/ 05.11.2025г., за това,че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от контролните органи на „ИТ”-Монтана по документи на 12.09.2025г- за обект-овцеферма,находяща се в [населено място] ,стопански двор,обект на ЗП Н. Д. Р. не са изпълнени предписания, дадени с протокол от предходна проверка изх.№ ПР2528143/06.08.2025г.-задължително предписание №5“Работодателят да изплати на А. И. Й. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец май 2025г. ,пропорционално на отработеното работно време ,в размер на 427,89лв.-чиста сума за получаване ,съгласно Ппиложение №2.Основание за това е чл.128,т.2 КТ, във вр с чл.270 ,ал.3 КТ.Установено е, че предписанието е било със срок на изпълнение до 18.08.2025г. и не е изпълнено,а нарушението е извършено на 19.08.2025г.и е установено при проверка по документи на 12.09.2025г. , с което е нарушен чл. 415,ал.1 от Кодекс на труда КТ/, като е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500 лв./766,94 евро/, на основание чл.415,ал.1 от КТ. При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Решението на Районния съд е правилно и законосъобразно.За да потвърди издаденото наказателното постановление , съдът е приел, че от съвкупната преценка на доказателствата по делото-писмени и гласни безспорно е установено и доказано от обективна и субективна страна извършеното нарушение ,че не е изпълнено предписание №5“Работодателят да изплати на А. И. Й. уговореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец май 2025г. ,пропорционално на отработеното работно време ,в размер на 427,89лв.-чиста сума за получаване ,съгласно Приложение №2, предписанието е било със срок на изпълнение до 18.08.2025г., и е констатирано неговото неизпълнение при проверката от контролните органи на 12.09.2025г.. Правилно определена е и наложената от АНО санкция на дружеството, на минимума за този вид нарушения, като не се наблюдават съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон от съда ,както и от АНО при издаване на АУАН и НП,при което решението, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила.

Не се споделят от настоящата касационна инстанция наведените в касационната жалба възражения,че не е обсъдено възражение, че Й. не се бил явявал на работа през целия м.май 2025г.,че лицето два пъти е приканвано да се яви на работа през този месец,за да се изпълни предписанието ,че същият системно нарушавал трудовата дисциплина,че системно се укривал и дал сигнал-възражение до ДИТ-Монтана ,че иска да напусне работа, че съдът не е кредитирал показанията на св. Г. Г. и др. Безпорно е ,че не е изпълнено предписание, дадено от контролните органи на Д „ИТ“-Монтана, от работодателя ЗП Н. Д. Р. със срок за изпълнение до 18.08.2025г., което следва да се съблюдава от работодателя, при липса на извинение ,че лицето е било в отпуск по болест,респ е искало да напусне работа, като тези обстоятелства не могат да освободят от отговорност работодателя, същият следва да организира изпълнение на предписанието дори и при тези обстоятелства и да изпълни предписанието на контролните органи на ДИТ-Монтана в срок, при което правилно е била ангажирана административно-наказателна отговорност на лицето.

Следва да се има предвид, че касационната инстанция е по правото,не по фактите и при изяснена фактология от въззивния съд ,настоящата инстанция има забрана за установяване на нови фактически установявания, съгласно чл.220 АПК. Въззивният съд е събрал всички относими към случая доказателства-писмени и гласни и ги е анализирал правилно.Решението на съда е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон и следва да се остави в сила. Не се наблюдават касационни основания за неговата отмяна по чл.209,т.3 АПК.

Претендират се разноски-юрисконсултско възнаграждение от ответника ,чрез юрк.К. по делото ,което е дължимо с оглед изхода на спора ,на основание чл.63д,ал.1, 4 и 5 от ЗАНН във вр. с чл.37 от Закона за правна помощ ,във вр. с чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в размер близък от минималния-130лв.,равностойни на 66,47евро ,платим от другата страна.

Предвид гореизложените мотиви и на основание чл.221,ал.2 от АПК Административният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №75/06.04.2026г.,постановено по АНД №1352/2025г.по описа на РС-Монтана.

ОСЪЖДА ЗП Н. Д. Р. да заплати на Д „ИТ“-Монтана разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 66,47 /шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента/ евро.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�