Определение № 4140 от 20.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4140 гр. София, 20.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г. като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г. Гражданско дело № 20241100105644 по описа за 2024 година

Първоначално производството е било образувано пред ОС – Пловдив гр.д.№ 137/2024г, по предявени на 17.01.2024г искове на основание чл.439 от ГПК от С. И. С. и С. Г. С. и двамата от гр.Пловдив да бъде признато за установено по отношение ответника „Инвестбанк”АД - гр.София, ЕИК 831663282, че двамата ищци не му дължат при условията на солидарност, сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 13.07.2012г, издадена по гр.д. № 9545/2012г на РС-Варна, а именно: предсрочно изискуема главница в размер на 59 407евро, ведно със законна лихва върху тази сума от 03.07.2012 г. до изплащането й; сумата общо от 4559,95евро - възнаградителни лихви, начислени за периода от 08.09.2010г до 02.07.2012г; сумата от 6 996, 49евро - неустойка за забава за периода от 08.10.2010 г. до 02.07.2012 г. съдебно-деловодни разноски в размер на 4 631, 25лв.

Твърденията им са били, че ответникът като правоприемник на „Емпорики Банк - България “ЕАД, се е снабдил с горепосочената заповед за незабавно изпълнение и въз основа на нея, по независещи от ищците причини се снабдил и с издаден му на 27.02.2013г изпълнителен лист е образувал през 2013г изпълнително дело №

20138380402710 по описа на ЧСИ М.Б., с район СГС. В исковата молба изрично заявяват, че исково производство не 1 било провеждано, но изпълнителното дело не било прекратено.

Продължават, че по заповедта за изпълнение се претендирали суми, неплатени от 08.10.2010г, от която дата били изминали девет години и 26 дни, а също се претендирала предсрочна изискуемост от 14.06.2011г, откогато били изминали осем години 4 месеца. Изпълнително дело било образувано едва през 2013г и на 08.03.2013г били изпратени ПДИ - от тази дата били изминали шест години и седем месеца и всички вземания, за които била издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били погасени по давност поради това те ги считали за недължими. Единственото проведено изпълнително действия от ЧСИ М.Б. било насрочване на опис на недвижим имот на 22.03.2013г, който не бил проведен и поради това давността не била прекъсвана съгласно т.10 от тълкувателно решение №3/2015г за изпълнителното производство, а съгласно ТР №3/2020 г., давността за изпълнителни дела, образувани преди 2015 г., датата на постановяване на ТР№3/2015 г., тече от датата на това тълкувателно решение. Следователно, давността относно вземането била изтекла през 2020г - от тогава били изминали три години.

В исковата молба е направено искане да бъдат освободени от заплащане на такса по делото, тъй като тя е в размер над 6000 лева и била непосилна за тях, а като обезпечение на исковете им е направено искане за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнително дело №20138380402710 на ЧСИ М.Б., тъй като имало опасност сумите, които не дължат, като погасени по давност, да бъдат събрани.

И двете искания на ищците са били уважени.

С постъпилия по делото отговор на първо място е било направено възражение за подсъдност на спора, което е уважено и делото е изпратено на СГС. На второ място ответникът е изложил дълга фактология на отношенията между страните, която е изцяло различна заявените от ищците в исковата молба обстоятелства.

На първо място посочва, че изпълнителното дело на ЧСИ М.Б. е било спряно по искане на ищците още през 2013г. Ответникът бил предявил установителни искове за сумите, за които била издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК по гр.д. № 9545/2012г на РС-Варна и по нея било образувано т.д.№ 763/2013г по описа на ОС - Пловдив, приключило с 2 решение № 385 от 30.07.2015г, с което исковете против С. И. С. и С. Г. С. били уважени. Двамата обжалвали решението и било образувано т.д. №786/2015г по описа на АС - Пловдив, приключило с решение №157/18.05.2016г, с което първоинстанционното решение било потвърдено. Решението на апелативния съд също било обжалвано, било образувано т.д.№825/2018г по описа на ВКС, по което решението на АС - Пловдив не било допуснато до касация - така първоинстанционното решение е влязло в сила на 14.01.2020г, заверен препис от което е представено към отговора. Въпреки това, поради предприети от длъжниците, тук – ищци, действия, изпълнителното производство не било възобновено, а продължавало да е спряно, вкл. към момента на подаване на отговора до ОС - Пловдив по изпратеното по подсъдност дело, като ищците чрез свои умишлени действия забавяли в изключителна степен произнасянето.

Всички коментирани от ответника решения са представени към отговора на исковата молба, като за обстоятелствата по водени между страните съдебни производства за процесните суми съдът извърши и служебна справка в общодостъпните електронни регистри на постановените съдебни решения на ОС - Пловдив, АС - Пловдив и ВКС. Конкретно в постановеното Определение № 225 от 28.06.2018г по т.д.№825/2018г на ВКС, търговска колегия, второ отделение е констатирано, че е образувано по касационна жалба С. Г. С. лично за себе си и като пълномощник на С. И. С. срещу решение №157 от 18.05.2016г., постановено по т.д.№786/2015г. по описа на АС - Пловдив, 1 с-в. На 11.06.2018г. (преди разглеждане на делото в насроченото закрито заседание на 13.06.2018г.) в деловодството на ВКС е депозирана писмена молба от касаторите, наименована жалба за бавност, в която се твърди, че производството пред ВКС по касационната жалба е образувано преди Пловдивски апелативен съд да администрира и изпрати за разглеждане на ВКС частните жалби на С. Г. С. и на С. И. С. против определението на Пловдивски апелативен съд от 07.12.2015г. по ч.гр.д.

№718/2015г. Поддържа се, че произнасянето от ВКС по частните жалби следва да предхожда производството по чл.288 ГПК, тъй като въпросът за законосъобразността на определението на първоинстанционния съд да откаже възобновяване на срока за отговор на исковата молба по реда на чл.64, ал.2 ГПК, е от значение за евентуалната „очевидна неправилност” на обжалваното въззивно решение.

По тези твърдения, касационната инстанция е констатирала следното:

3

Производството по чл.288 ГПК е образувано пред ВКС след администриране на касационната жалба на С. Г. С. и на С. И. С. срещу решение №157/18.05.2016г. по т.д. №786/2015г. по описа на АС - Пловдив, с което е потвърдено първоинстанционното решение №385/30.07.2015г. по т.д.

№763/2013г. на ОС - Пловдив. Паралелно с въззивното производство по т.д.

№786/2015г. на АС - Пловдив, във връзка с частна жалба на С. Г. С. и на С. И.

С. по чл.66, ал.2 ГПК срещу определението от 13.01.2014г. по т.д.№763/2013г. на Пловдивски ОС, е било образувано ч.гр.д. №718/2015г. на Пловдивски АС, по което е постановено определение №510/07.12.2015г., с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е отказано на основание чл.64, ал.2 ГПК възстановяване на срока за отговор на исковата молба от ответниците.

Определението от 07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г. на АС - Пловдив било обжалвано с частни касационни жалби от С. Г. С. и от С. И. С., които жалби са били върнати на касаторите съответно с разпореждане №866/04.05.2016г. и с разпореждане №961/16.05.2016г. по същото дело.

Посочените две разпореждания са обжалвани с частни жалби от С. Г. С. и на С. И. С. на 10.06.2016г. и на 13.06.2016г. След даване на указания за внасяне на дължимите по частните жалби държавни такси и във връзка с направени искания от жалбоподателите за освобождаване от държавна такса, с определение № 293/12.07.2017г. и с определение № 292/12.07.2017г, апелативният съд е оставил без уважение искането на молителите за освобождаване от държавна такса. С определение № 643/06.11.2017г. по ч.т.д.

№ 2409/2017г. и с определение № 642/06.11.2017г. по ч.т.д.№ 2408/2017г. на ВКС, ТК, II т.о са потвърдени съответно определение № 293/12.07.2017г. и определение № 292/12.07.2017г. по ч.гр.д.№718/2015г. на Пловдивски АС. Не са извършвани по нататъшни процесуални действия по администриране на частните жалби на С. Г. С. и от С. И. С. срещу разпореждане №866/04.05.2016г. и разпореждане №961/16.05.2016г., с които са върнати частните касационни жалби срещу определението от 07.12.2015г., с което е потвърдено определението на първата инстанция, с което е отказано на основание чл.64, ал.2 ГПК възстановяване на срока за отговор на исковата молба. Посочено е че, съгласно трайната практика на ВКС (определение №612/26.10.2017г.- по ч.т.д. №2452/2017г. на ВКС, II т.о. и др.), след приключване на процедурата по чл.83, ал.2 ГПК (с потвърден отказ за 4 освобождаване от държавна такса), следва да бъде даден нов срок на жалбоподателя за внасянето на държавната такса. Ето защо и доколкото няма даден нов срок на частните жалбоподатели за внасяне на дължимите от тях държавни такси, в случая процедурата по обжалване на разпорежданията №866/04.05.2016г. и №961/16.05.2016г., по ч.гр.д.№718/2015г на АС - Пловдив за връщане на частните касационни жалби, не е приключила.

ВКС е приел, че е налице връзка между настоящото производство по чл.288 ГПК по касационната жалба срещу решение №157/18.05.2016г. по т.д.

№786/2015г. по описа на АС - Пловдив и производството по обжалване на определението №510/07.12.2015г. по ч.гр.д.№718/2015г на АС - Пловдив, тъй като и двете производства пред Пловдивски апелативен съд са образувани срещу обжалвани съдебни актове на първоинстанционния съд по т.д.

№763/2013г. на Пловдивски ОС, разгледал спора по същество. С оглед неприключилото производство по обжалване на отказа на първоинстанционния съд да възстанови срока за отговор на исковата молба по чл.64, ал.2 ГПК, производството по чл.288 ГПК се явява преждевременно образувано и следва да бъде прекратено. Делото следва да бъде върнато на състава на Пловдивски АС по ч.гр.д.№718/2015г. за даване срок на жалбоподателите за внасяне на дължимите държавни такси по частните им жалби срещу на разпореждания №866/04.05.2016г. и №961/16.05.2016г. След приключване на производството, свързано с обжалването на определение №510/07.12.2015г. по ч.гр.д. №718/2015г на Пловдивски АС, делото следва да бъде изпратено обратно на ВКС (без допълнително администриране), за произнасяне по реда на чл.288 ГПК по касационната жалба на С. Г. С. и от С.

И. С., срещу решение № 157 от 18.05.2016г., постановено по т.д.№786/2015г. по описа на Пловдивски апелативен съд и в този смисъл Върховният касационен съд е постановил и диспозитива на акта си.

Въз основа на така установеното, съдът с определение 10980/12.07.2024г прие за верни всички изложени от ответника твърдения и по изложените там мотиви отмени определение № 422 от 16.02.2024г, постановено по гр.д.№ 137/2024г по описа на ОС – Пловдив, с което ищците С. И. С. и С. Г. С. са освободени от внасяне на дължимата за разглеждане на делото държавна такса, остави без уважение искането им за освобождаване от внасянето на дължимата по настоящото дело ДТ в размер на 5 736,95 лева и ги осъди да я заплатят по делото, оставя без уважение искането на ищците да им 5 бъде предоставена правна помощ и върна исковата молба.

Така постановеното определение на СГС беше отменено с определение №2578/14.10.2024г по ВЧГД №2348/2024г по описа на САС в частта за прекратяване на производството и връщане на ИМ и в частта, в която СГС осъди ищците да заплатят по сметка на СГС на държавна такса и определението на СГС беше потвърдено в останалата част. За да потвърди отказа за освобождаване на ищците от внасяне на ДТ, апелативният съд изрично е дал указания на ищците да представят пред него пълна декларация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и ги е предупредил за последиците, но такава не е била представена. От частните жалбоподатели двукратно е било заявено искане пред САС за предоставяне на правна помощ и поради влошено здравословно състояние на ищците, но такава им е била отказана с две определения, потвърдени от ВКС. Първото от тях е Определение №2483/06.08.2025г по КЧТД №1357/2025г на ВКС, с което е потвърдено определение от 19.06.2025г. по ч.гр.д. №2348/2024г. на САС, ТО, 5 състав, с което е оставена без уважение молбата на С. И. С. и С. Г. С. за предоставяне на правна помощ и са осъдени на основание чл.77 от ГПК да заплатят по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв. Второто е определение № 13/07.01.2026г по КЧТД 2220/2025г по описа на ВКС, с което е потвърдено определение № 2666/15.10.2025 г. на САС по гр.д. 2348/24 г., с което е оставено без уважение искането на С. Г. С. и С. И. С. за предоставяне на правна помощ, направено с молба от 03.10.2025 г., и е върната частна касационна жалба с вх. № 29158/11.11.2024 г. срещу определение от 14.10.2024 г. на САС по гр.д. № 2348/2024 г.