Решение № 242 от 16.11.2018, Окръжен съд - Ловеч
- Съд
- Окръжен съд - Ловеч
- Дело
- Въззивно гражданско дело 397/2018
- Вид
- Решение № 242
- Подписан
- 16.11.2018
- Състав
- ТАТЯНА ГЕНОВА МИТЕВА, ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА ИВАНОВА, СЕВДА ХРИСТОВА ДОЙНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 104, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 161 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3, пр.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 270, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20а, пр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 238 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11,ал. 7 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.11, ал.8 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 1, ал. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл. 20 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.2, ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
- чл.5,ал.1 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
Р Е Ш Е Н И Е град Ловеч, 16.11.2018 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДА ДОЙНОВА
ТАТЯНА МИТЕВА при секретаря ВЕСЕЛИНА
ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 397 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 75/ 20.03.2018 година, постановено по гр.д. № 423/ 2017 година по описа на РС-Троян, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, предявените от „Велде България”АД, срещу „В и К - Стенето” ЕООД, искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за получени без основание суми, както следва: по фактура
№ ********** от 31.01.2014 година в общ размер на 20 403.20 лева без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на иска – 03.05.2018 година до окончателното заплащане на всички дължими суми; по фактура № **********/ 28.02.2014г. в общ размер на 20 263.90 лева без ДДС, ведно със законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на иска до окончателното заплащане на всички дължими суми. „Велде България” АД-гр.Троян, ЕИК *******, е осъдено да заплати на „В и К Стенето” ЕООД-гр.Троян, ЕИК *******, направените разноски в размер на 3 500 лева.
С определение № 226/ 09.05.2018 година, постановено по гр.д. № 423/ 2017 година по описа на РС – Троян е оставена без уважение молбата на „В и К - Стенето” ЕООД за изменение на решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК.
Против решение е постъпила въззивна жалба вх. № 2139/
20.04.2018 година (клеймо 18.04.2018 година) от „Велде България”АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.*******", представлявано от изпълнителния директор Ц.С.Ц., чрез адв.Е.П.Д.. Излага,че въпреки изложеното в исковата молба, писмената защита и в проведените по делото заседания, при постановяване на решението РС-Троян не е взел предвид свързаните с процесния случай специфики, които следва да се отчитат при прилагане на традиционните институти и разрешения предвидени в ЗЗД и другото приложимо законодателство. Сочи,че от представените от ответника с отговора на исковата молба две решения на ВАС безспорно се установява, а и между страните не се спори, че "В и К Стенето" ЕООД е единственият В и К оператор по смисъла на чл.2, ал.1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), който предоставя водоснабдителните и канализационни (В и К) услуги на територията на Община Троян, експлоатира единствената канализационна мрежа в град Троян и е единственото лице, което може да приеме формираните от дейността на "Велде България"АД отпадъчни води. Затова счита,че в процесния случай не е налице конкуренция при предоставяне на процесиите услуги, т.е. не се касае за обичайни търговски отношения, към които могат да бъдат приложени "нормалната търговска практика, правдата на пазара и изобщо развитието на търговските отношения".
Съгласно чл.1,ал.2 и чл.З, ал.2 от ЗРВКУ, В и К услуги са услуги от обществен интерес и не могат да бъдат отказвани по причини, които не са предвидени в закон. В и К услугите са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните воли от имотите на потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания), както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.
Предмет на процесния договор са именно такива В и К услуги от обществен интерес—приемане, отвеждане и пречистване на отпадни води на ищеца, които на територията па град Троян могат да бъдат предоставяни само от "В и К Стенето" ЕООД, т.е. последното изпълнява обществена дейност с оглед постигане на целите на ЗРВКУ и защита на околната среда. Затова счита,че дружеството не може да прекрати едностранно договор за тяхното предоставяне без да има основание за това. Нито ЗРВКУ, нито специалната за процесния договор Наредба №7 от 14 ноември 2000г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места (Наредба №7), издадена от Министерството на околната среда и водите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Министерството на здравеопазването (обн. ДВ. бр.98 от 1 декември 2000 год.), действаща и досега, не предвиждат право (възможност) за ответника да прекрати едностранно Договора.
Върховен касационен съд (ВКС) с Решение №3 от 10.08.2015 год. но т. д. №4073/2013 год., Т. К., II Т. О. (приложено по делото), постановено по реда на чл.290 и сл. от ГПК, за спор между същите страни и със същия предмет, но за различен период, е осъдил "В и К Стенето" ЕООД да заплати на "Велде България" АД (с предишно фирмено наименование "Лесопласт" АД), на основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД, сумата 186 983,09 лева, недължимо платена и представляваща разлика между дължимо и фактурирано задължение за плащане на извършена услуга по Договор от 01.08.2005 год. за приемане, отвеждане и пречистване на отпадни воли (Договора/Договор от 2005 год.), за периода от м.юни 2009г. до м. април 2011г.
При постановяване на Решение №3/10.08.2015г. по т.д.№4073/2013г.,ТК, II ТО, ВКС е приел, че: „Въззивният съд не е съобрази с решението си, че не е налице и хипотезата на чл.20а, пр.2 ЗЗД — договорът да бъде изменен на основание, предвидено в закона.", т.е. щом Договорът не може да бъде изменен на основание, което не е предвидено в договора или закона, на още по — голямо основание Договорът не може и да се прекрати на основание, което не е предвидено в договора или закона.
С оглед изложеното и въпреки правилно установената фактическа обстановка, счита,че РС-Троян е достигнал до неправилни крайни правни изводи, като е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон са се отразили върху крайния съдебен акт и обосновават извод, че Решение № 75/ 26.03.2018 год. на РС-Троян, постановено по гр..д.№ 423/ 2017г., е неправилно и необосновано, поради което го обжалва изцяло. Излага подробни съображения.
Постъпил е отговор на възизвната жалба „В и К - Стенето”
ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр.**************, представлявано от управителя Т.С.Г.,чрез пълномощници адв.А.К. и адв.Н.М.-двамата САК. Счита за изцяло неоснователни твърденията на въззивника от уводната част на въззивната жалба, които представлявали специфики, които следва да се има предвид при прилагане на общите разпоредби на гражданското законодателство. По същество, цитираните специфики представляват обстоятелства, които касаят правилността на обжалваното Решение. Излага,че действително няма спор,че въззиваемият е единственият ВиК оператор на територията на Община Троян, но това категорично не значи, че за настоящия случай не са приложими правилата на „..нормалната търговска практика". Смята,че са изцяло приложими, като за тяхното спазване е създадена обширна нормативна уредба, както и специален секторен регулатор -Комисията за енергийно и водно регулиране („КЕВР").
Въззиваемият е В и К оператор, който по силата на закона няма основание да откаже предоставянето на услуги, като видно и от настоящия спор, отказ от представяне на услуги няма. В действителност, отношенията между „В и К Стенето”ЕООД и неговите клиенти се уреждат, ако не по договор, сключен по съгласие на страните, то по Общи условия, одобрени именно от КЕВР. Поради това, всички действия на В и К оператора, които са в рамките на зададените от регулатора рамки (одобрени общи условия, определение цени) са напълно резонни.
Противно на посоченото от въззивника настоящият спор касае надплатени суми за услугите по „..отвеждане и пречистване'' (по Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи („Наредба № 4"), а не „..заустване'' (по Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места („Наредба № 7")), както подвеждащо е посочено във въззивната жалба. На съответства на фактическата обстановка по делото и твърдението, че Договорът 01.08.2005г. за приемане, отвеждане и пречистване на промишлени отпадъчни води („Договора") между „Велде България”АД и „В и К Стенето”ЕООД бил прекратен на основание, което не е предвидено в него или в закона.
Напротив- „В и К Стенето”ЕООД надлежно се е възползвало от правото си едностранно да прекрати процесния безсрочен Договор, за което излагат мотиви в последствие.
Не се съгласява с твърдението за допуснати нарушенията на съдопроизводствените правила. Не съответства на твърденията във въззивната жалба, че съдът не се е произнесъл по възраженията на въззивника. В решението е налице произнасяне, но същото не съответства на ищцовата теза. Развива свои аргументи за неоснователност.
Споделя извода на РС-Троян,че чл.31 от Договора дава право на едностранното му прекратяване. Съдът правилно е счел възражението на „Велде България”АД за нищожност на цитираната клауза за неоснователно.
Във връзка с твърдението, че ОУ не били влезли в сила, следва да се има предвид, че съдът изрично е приел, че са влезли в сила (а не липсва произнасяне), като добавя,че дори и да не бяха влезли в сила, това няма отношение към действието на прекратения Договор, което е прекратен едностранно от „В и К Стенето”ЕООД. Във връзка с ОУ и аргументите на „Велде БЪлгария”АД за тяхната (не)пълнота по отношение на показателите за замърсеност, сочи, че между страните няма спор по отношение на степента на замърсеност на водите, изпускани от дружеството. Ви К операторът начислява цена за степени на замърсяване втора и трета и въззивникът не спори по степента, а единствено по стойността на заплащане на услугата.
Не на последно място сочи,че страната, която упражнява правото си на едностранно прекратяване на определен договор, не е необходимо да доказва своя интерес от прекратяването му, каквито твърдения навежда въззивникът. Законът, а и процесният Договор, не въвеждат задължително необходимо съдържание на предизвестието за прекратяване на безсрочни договори. Единственото, което е необходимо, е волята на страната, която упражнява правото си, да е ясна и недвусмислена- видно от отправеното от „Стенето България”АД предизвестие, това в настоящия случай е така. В заключение решението не страда от пороци на съдопроизводствените правила.
По твърдяното противоречие на Решението с материалния закон и необоснованост, не споделя аргументите от въззивната жалба за несъответствието на Решението с материалния закон и неговата необоснованост. Развива,че чл.31 от Договора дава право на едностранното му прекратяване. Нес поделя тезата на „Велде България”АД, че Договорът продължава да действа и не е прекратен, тъй като операторът нямал право да го прекрати едностранно. Излага,че свободата на договаряне между страните относно срока е ограничена от императивните разпоредби на закона.
Така, разпоредбите на ЗЗД относно договора за наем определят максимално допустими срокове на срочните договори, надхвърлянето на които е недопустимо от закона. От друга страна, безсрочните договори са тези, при които между страните липса обвързаност за конкретен период и страните могат да прекратят действието им по всяко време чрез отправянето на предизвестие. Именно поради тази причина, при положение, че настоящият Договор е сключен като безсрочен, то за страните безспорно е налице правото да прекратят действието му едностранно с отправянето на предизвестие. Обратната теза, която въззивникът защитава, би означавала страните да се окажат обвързани от договор, който е безсрочен и не може едностранно да бъде прекратен, т.е. страните са обвързани завинаги, освен ако и двете не желаят неговото прекратяване. Създаването на подобна правна обвързаност за неопределен период, без никаква възможност за едностранно прекратяване не намира опора в правния ред и подобно тълкуване не може да бъде възприето. С оглед на това, няма как да бъде възприет аргументът на „Велде България”АД, че основание за едностранно прекратяване на безсрочен договор нямало. Следва да се отбележи, че за страната, която упражнява правото си на едностранно прекратяване, не е необходимо да доказва своя интерес от прекратяването на Договора, каквито твърдения навежда въззивникът. Законът, а и Договорът, не предвиждат задължително необходимо съдържание на предизвестието за прекратяване на безсрочни договори. Единственото, което е необходимо, е волята на страната, която упражнява правото си, да е ясна и недвусмислена - видно от отправеното от „В и К Стенето”ЕООД предизвестие, това в настоящия случай е така. Виждането, че страните могат да сключат договор, с който да са обвързани завинаги, без възможност за едностранно прекратяване на действието му, не намира никаква законова опора. Няма и как да бъде иначе. Разумът на въвеждането на императивен максимум при допустимите срокове на договорите цели да ограничи възможността страните да се окажат обвързани за прекалено дълги периоди от време от договори сключени при вече променени икономически условия, без възможност да прекратят правоотношението. Именно това представлява и обосновката за „нормална търговска практика". Няма нищо нормално в това един договор да бъде с фиксирани условия за период от например 20 години, без възможност за каквато и да е промяна в условията му, макар да е ноторно известно, че за такъв период икономическите условия ще претърпят значителни промени. Именно в тази връзка, твърденията, че възможността за едностранно прекратяване на Договора не отговаряла на смисъла и целта му, няма как да бъдат възприети.
Разпечатката съдържа 31 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36653d5c-50e6-41d2-b240-7af7fb188359