Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 30 от 04.08.2025, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 15/2024
Вид
Решение № 30
Подписан
04.08.2025
В сила
28.08.2025
Състав
Диана Симеонова Стателова

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57, ал. 1, т. 5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 - 63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1, предл.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175а, ал.1, пр.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 5, ал. 1, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Панагюрище, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Стателова при участието на секретаря МАРИЯ АП. БЕЛОМАЧЕВА като разгледа докладваното от Диана С. Стателова Административно наказателно дело № 20245230200015 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Й. Б., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 23-0310-000692 /05.01.2024г., издадено от Н Н Б– Началник РУ в ОДМВР Пазарджик, РУ Панагюрище, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на водача са наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на атакувания санкционен акт, като се акцентира върху формалност на процеса по събиране на относим доказателствен материал, насочен към обосноваване на тезата на наказващия орган. Отправена е молба за цялостната отмяна на наказателното постановление.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата с изложените в нея аргументи и с доводите си по същество настоява да бъде отменено атакуваното постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе становище по фактите и приложимия по делото закон.

Панагюрски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект.

1

По делото се установи, че на 15.12.2023 година в 21:32ч. дежурният автопатрул на РУ – Панагюрище при ОД на МВР Пазарджик в състав мл. инсп. И. С. А., мл. инсп. П. Л. К. и мл. експ. С И Р са изпълнявали служебните си задължения по КПД в град Панагюрище. На ул. Георги Бенковски“, срещу блок № 9, спрели и установили водача на лек автомобил марка„БМВ”, модел 320 Д, с държавен per. № ******** да извършва нарушение по чл. 104 Б, т. 2 от ЗДвП.

В хода на проверката полицейските служители установили, че собственик на автомобила е Й Е Б.а от град София, а водач на автомобила е тъжителят С. Й. Б., който шофирал и бил сам в автомобила.

Въз основа на горепосочения А УА Н е издадено атакуваното Наказателно постановление № 23-0310-000692 /05.01.2024г., издадено от Н Н Б– Началник РУ Панагюрище при ОДМВР- Пазарджик, с което на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени кумулативно наказания „Глоба“ в размер на 3000,00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите А., К. и Б.а и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка за нарушител/ водач.

Съдът извърши внимателна преценка на показанията на свидетелите А. и К., които изложиха последователно и непосредствено възприетите от всеки от тях обстоятелства, относими към изясняване параметрите на поведението на жалбоподателя. Еднозначни по съдържание са техните разкази за реда, по който е протекла извършената проверка и повода за нейното иницииране. Противоречия обаче решаващият орган констатира при съпоставката на гласните доказателствени източници досежно конкретно предприетите действия от водача Б., посочени като консумиращи състава на вмененото му нарушение. Актосъставителите А. и К. са крайно лаконични при излагане на непосредствените си възприятия върху пътната обстановка, както и относно механизма на извършване на вмененото нарушение.

От своя показанията на свидетелката Б.а, която е майка на жалбоподателя, но и е единствен очевидец на случая, се установява, че поднасянето на автомобила е резултат от поднасяне по мократа пътна настилка, като вследствие на неовладяване на МПС, при подаване на повече газ, категорично изключвайки умисъл за „дрифт“ при извършване на маневрата.

В резюме прочитът на свидетелските показания на свидетелите А. и К. налага единствен извод за формално придържане към изложеното в АУАН, без съдържателна конкретика, която да позволи недвусмислено отличаване на поведението на Б. като консумиращо състава на вмененото му административно нарушение.

Съдът приема, че АУАН, с който се инициира производството, не се ползва с презумптивна доказателствена сила (разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на 2 нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК), поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от Върховния съд в тази насока.

За безпротиворечивото възприемане на изложената в АУАН обстановка следва същата да намира подкрепа и в други обективни доказателства, стоящи извън обективирания писмен формат.

В случая обаче такива съдът не открива в достатъчен обем сред приобщените по делото материали, в частност свидетелските показания на разпитаните по делото лица.

Напротив, остават неопровергани сведенията, предоставени от единствения свидетел свид.Й Е Б, която отрича наличието на каквито и да било нарушения в поведението на жалбоподателя. Същевременно, разказът й разкрива пълна корелация с версията на жалбоподателя, без да се откриват аргументи за тенденциозност на изложението с цел обслужване на защитна теза. Така разкриващото се съотношение между гласните доказателствени източници налага единствен извод, че сведенията, произтичащи от разпитаните по делото полицейски служители, не носят достатъчна информация за конкретните характеристики на поведението на жалбоподателя Б. като водач и участник в движението, както и съотнасянето им към конкретно реализиран състав на административно нарушение на правилата за движение по пътищата.

От приобщените по надлежния ред писмени доказателства съдът извежда данни относно личността на нарушителя, в частност отсъствието на предходни случаи на нарушения на Закона за движение по пътищата, установени и санкционирани с влезли в сила актове.

Анализът в съвкупност на гласните и писмените доказателства формира у съдебния състав еднозначни и категорични изводи относно фактическите обстоятелства по делото.

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

За правилното извършване на тази дейност ръководно-решаващият в съдебното производство орган следва да осъществи контрол върху съставения АУАН, съобразявайки неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща, съответно да провери издаденото въз основа него наказателно постановление. Съдът след извършена служебна проверка на съставения АУАН и на издаденото НП прие, че не са налице процесуални 3 нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са съставили, респ. издали двата документа.

Съобразно Заповед № 8121з-515/14.05.2018г на Министъра на вътрешните работи, АНО в лицето на Началника на РУ Панагюрище пири ОД на МВР Пазарджик, е разполагал с компетентност да съставя наказателни постановления въз основа на АУАН за извършени административни нарушения на правилата на ЗДвП.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от открИ.е на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 - месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съставът на настоящата инстанция обаче намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на посоченото като нарушител лице да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност.

Съставянето на актове за извършеното административно нарушение е основополагащ елемент от всяко административно производство. Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на административно наказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният административно наказателен орган, със съответния административно наказателен спор и се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице виновно извършено административно нарушение от определен вид.

Съдът приемма, че е абсолютно задължително и в акта за установяване на административно нарушение, и в наказателното постановление, административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран, да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт.

Съставеният в конкретния случай АУАН и издаденото НП не отговарят на императивните изисквания на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, доколкото обстоятелствата, при които нарушението е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, срещу което се насочва административнонаказателната принуда.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. е била ангажирана за неизпълнение на задължението по чл.104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно посочения текст: „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за 4 обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари“.

Анализирайки хипотезата на нормата, изпълването на елементите й със съдържание предполага ангажирането на факти за дейността, която не е съответна на обичайното предназначение на пътя, в това число организирането на гонки или други необичайни действия. Следва обаче да се борави с конкретика, която не поставя съмнение или не предполага смесването на инкриминираното поведение с хипотези на накърняване повелите за скоростта, правилата за извършване на различни маневри и непрекъснат контрол от страна на водача върху превозното му средство.

В случая в текстовата част на АУАН и НП деянието е изведено като извършване на движение при „използване не по предназначение на процесния участък от пътя, с което се създава непосредствена опасност от възникване на ПТП и се застрашава живота и здравето на хората“. Така формулирано обаче то разкрива признаците на нарушение на нормата на общото правило по чл. 5, ал. 1, т.1 от ЗДвП, съгласно което: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“. Правилото е ситуирано в Раздел I, Глава Втора от ЗДвП, въвеждаща общи правила за движението по пътищата.