Решение № 214 от 16.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.

София, 16.03.

2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД,

НО, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН

МИХАЙЛОВ

Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА

При участието на секретаря Ирен Иванова и в присъствието на прокурора Ивайло Занев, след като разгледа докладваното от съдия Михайлов в.н.ч.д. № 5315 по описа за 2019 година, намери за установено следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Протоколно определение от 26.11.2019 г., постановено по н.ч.д. № 10602/2019г. по описа на СРС, НО, 21-ви състав по НЧД № 10602/2019 съдът е ОПРЕДЕЛИЛ едно общо най-тежко наказание на осъдения Е.И.В. (със снета самоличност по делото) на основание чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК измежду наложените му по НОХД № 634/2013 г. на PC Враца и НОХД № 8296/2014 г. на СРС, НО, 21 състав – ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“, УВЕЛИЧИЛ е на основание чл. 24 от НК така определеното общо най-тежко наказание със срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА и е ПРИСЪЕДИНИЛ на основание чл. 23, ал. 2 от НК наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, наложено на осъдения по НОХД 634/2013 г. на PC Враца.

С посоченото Определение съдът е приспаднал изцяло на основание чл.25, ал.2 от НК наказанието по НОХД № 634/2014 г. на PC Враца, което е изтърпяно изцяло и е приспаднал частта от наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 /ДВЕ/ ГОДИНИ, която е изтърпяна от осъдения, като е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС наказанието ЛОС да се изтърпи при първоначален строг режим.

Срещу така постановеното определение е постъпила Въззивна жалба от адв. П.К. от САК, защитник на Е.И.В., в която се сочи, че съдът неправилно е приложил чл. 24 от НК, като е завишил наказанието на осъденото лице, като се иска отмяна на Определението на СРС в тази му част.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл. 327 и следващите от НПК е преценил, че обжалваното протоколно определение е от категорията актове, подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи на разглеждане в открито съдебно заседание.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. К. поддържа – защитник на осъдения В., поддържа жалбата, като заявява, че няма искания по доказателствата, не прави отводи и на съдебния състав, секретаря и прокурора.

Представителят на държавното обвинение оспорва жалбата и не сочи нови доказателства.

В хода по същество защитникът на осъдения В. – адв. К. посочва, че е изложила подробни съображения във въззиванта жалба. Намира приложението на чл. 24 от НК за незаконосъобразно, поради което моли за отмяната му.

В заключителната си реч прокурорът посочва, че правилно са приложени разпоредбите на чл. 23-25 НК. Посочва, че включените в кумулацията престъпления са умишлени и засягат разнородни по своя характер обществени отношения. Застъпва становището, че осъденият В. се явява личност с изключително висока обществена опасност с оглед обремененото му съдебно минало.

Не на последно място акцентира, че деянието по н.о.х.д. № 8286/2014 г. на СРС е извършено по-малко от 10 месеца, след като В. е излязъл от затвора, където е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. С тези аргументи представителят на държавното обвинение предлага атакувания първоинстанционен акт да бъде потвърден.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата, подадена от адв. К., както и тези, изложени в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло правилността на атакуваното протоколно определение, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна, като съображенията за това са следните:

За да постанови определението си, първостепенният съд е извършил пълен и обстоен анализ на осъжданията на Е.В., като е групирал същите, съобразно разпоредбите на чл. 25 от НК и е приложил разпоредбата на чл.

24 от НК, като е увеличил наложеното общо най-тежко наказание с 4 месеца.

Въззивната инстанция намира, че районният съд е направил законосъобразни изводи както по отношение групирането на присъдите, така и за необходимостта от увеличаване на наложеното общо най - тежко наказание по реда на чл. 24 от НК.

Контролираният съд е определил общо най-тежко наказание измежду наложените на осъдения по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца и по н.о.х.д. № 8296/2014 г. по описа на Софийски районен съд. Правилни са изводите, че престъпленията, за които В. е осъден по посочените наказателни производства, са извършени в условията на реална съвкупност. Видно от справката за съдимост деянието, за което е образувано н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца, е извършено на 08.12.2012 г. Осъденият В. е признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 НК е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 години. На основание чл. 343г от НК е наложено наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години. Присъдата е вляла в сила 30.12.2013 г. Второто деяние от съвкупността, за което е образувано н.о.х.д. № 8296/2014 г. по описа на Софийски районен съд, е извършено на 22.10.2010 г.. Осъденият В. е признат за виновен за осъществено престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 НК и на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2019 г.

С оглед на така извършените престъпления от осъдения В. и датата на влизане в сила на съответните присъди правилно първоинстанционният съд е констатирал, че деянията са извършени преди В. да е бил осъден, за което и да е от тях с влязла в сила присъда, поради което са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК. Следователно обосновано са групирани наказанията по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца и по н.о.х.д. № 8296/2014 г. по описа на Софийски районен съд, като на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.

23, ал. 1 НК е наложено общо най-тежко наказание, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година.

Районният съд на основание чл. 23, ал. 2 НК законосъобразно е присъединил наложеното по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца наказание „лишаване от право“ да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години.

Настоящата инстанция споделя и крайното решение на районния съд за приложение на чл. 24 от НК. Възможността за увеличение на определеното общо най-тежко наказание е способ за постигане на справедлива оценка на общата престъпна деятелност на дееца и се прилага, когато съдът констатира, че определеното наказание е несправедливо и несъответства на съвкупността от престъпни деяния и на личната опасност на дееца. В конкретния случай в съвкупността са включени две деяния, едното от които е тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Двете деяния засягат разнородни обществени отношения. Едното от тях е насочено срещу документооборота, а другото – безопасността на пътя. Макар и да не е тежко престъпление по смисъла на НК, деянието по чл. 343б, ал. 1 от НК създава опасност за неопределен кръг от хора, поради което спада и към така наречените общоопасни престъпления.

На следващо място, съобразявайки предходните осъждания и настоящите извършени престъпления, съдът в този си състав достигна до извода, че подсъдимият е с изградени престъпни навици и с изграден престъпен модел на поведение, който ескалира от реализиране на престъпления против собствеността в такива против половата неприкосновеност, а впоследствие достига до засягане на различни обществени отношения. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата за ниска лична обществена опасност на осъдения В.. Районният съд е съобразил обстоятелството, че част от престъпленията са осъществени, когато той е бил все още непълнолетен, както и разнородния характер на престъпните деяния.

Видно от справката за съдимост осъденият В. е започнал престъпната си дейност с престъпления против собствеността, след което моделът на поведение ескалира в незачитане на половата неприкосновеност. А деянията в настоящата съвкупност засягат обществените отношения, свързани с документооборота и с безопасността на пътя. Освен че осъденият В. с престъпната си дейност е накърнявал различни сфери на обществени отношения, реализираната спрямо него наказателна репресия не е постигнала превъзпитателния и превантивен ефект. Видно от справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието осъденият В. е изтърпял общо пет на брой наказания „лишаване от свобода“, като всяко едно от тях е с различен срок. Показателно за трайните престъпни навици, създадени в продължение на житейския му път, и липсата на постигнат корекционно-превъзпитателен ефект върху него е обстоятелството, че по-голямата част от престъпленията, за които е осъден, са осъществени скоро след изтърпяване на предходно наказание. Видно от справката от ГДИН в рамките на половин година след освобождаването му от затвора, В. е осъществявал поредното престъпление. Изложеното води до извод за висока обществена опасност на осъдения В., спрямо когото е необходимо осъществяването на интензивна наказателна репресия, за да бъдат постигнати корекционно-превъзпитателната и превантивната цел. Изолирането му в пенитенциарно заведение е необходимо не само с оглед постигане на индивидуалната превенция, но и на генералната такава.

С тези съображения настоящата инстанция намира увеличението на общото най-тежко наказания с 4 месеца за законосъобразно и съответно както на престъпната деятелност на осъдения В., така и на неговата лична обществена опасност.

Първостепенният съд правилно на основание чл. 25, ал.

2 от НК е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“, наложени на осъдения В. по н.о.х.д. № 634/2013 г. по описа на Районен съд-Враца.

Законосъобразно, ръководейки се от нормите на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС, районният съд е приел, че първоначалният режим, при който осъденият следва да изтърпи наказанието, е строг.

С оглед изложеното въззивната инстанция намира, че жалбата е неоснователна и атакуваното определение не подлежи на отмяна, поради увеличената по реда на чл. 24 от НК обща санкция или на друго основание.

Така мотивиран Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение от

26.11.2019 г. на Софийски районен съд, НО, 21-ви състав, постановено по н.ч.д.

№ 10602 по описа на съда за 2019г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.