Решение № 439 от 24.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. Пазарджик, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20255200500511 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №42/17.02.2025г., постановено по гр.д.№269/2025г. по описа на РС- Пещера е осъден Д. М. М., ЕГН ********** от г***************, да заплати на С. П. Д. ЕГН ********** от ***********, сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени от С. П. Д. в резултат от извършено от Д. М. М. престъпно деяние, за извършването на което М. е бил признат за виновен с влязъл в сила съдебен акт по НОХД №101/2023г. по описа на РС-Пещера, както и законна лихва върху тази сума в размер на 654,34лв. за периода от 10.03.2023г. до 13.03.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.03.2024г. до окончателното й изплащане, като са отхвърлени предявените искове в останалата им част- над присъдените размери от 5000лв. за главница до претендираните размери от 10000лв., както и за законна лихва над присъдения размер от 654,34лв. до претендирания размер от 1311,84лв., като неоснователни и недоказани.

Осъден е Д. М. М., ЕГН ********** от гр.*********, да заплати на С. П.

Д., ЕГН ********** от ************, сумата от 600лв., представляваща 1 сторените от ищеца съдебно- деловодни разноски, съразмерно с уважената част от иска.

Осъден е С. П. Д., ЕГН ********** от ************, да заплати на Д.

М. М., ЕГН ********** от гр.********* сумата от 695лв, представляваща сторените от ответника съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

Осъден е Д. М. М., ЕГН ********** от гр.*********, да заплати в полза на РС- Пещера сумата от 535лв., представляваща държавна такса и разноски по делото, съразмерно с уважената част от предявеният срещу него иск.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от страна на адв.Л. К., в качеството му на пълномощник на Д. М. М..

Твърди се, че обжалваното решение е необосновано, постановено е при непълнота на доказателствата, при съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон.

Относно твърдението, че са допуснати съществени процесуални нарушения се визира, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, като съдът е възпроизвел правни изводи въз основа на погрешно тълкуване и разбор на доказателствения материал. Съответно не е обсъдил всичките наведени доводи и доказателства, а на анализираните доказателства е дал погрешно значение.

Твърди се, че основната защитна позиция на ответника е свързано с възражението му за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Това съпричиняване намира изражение в две направления. От една страна, това е поведението на ищеца, с което е предизвикал разправията на 10.03.2023г., от друга страна, проявната форма на съпричиняването е неполагането на необходимите орални грижи и лечение за поддържането на зъбите си в здрав вид, впоследствие на което падналите му зъби не са само вследствие на претърпения удар, а поради тяхното заболяване от парадонтит.

Сочи се, че първоинстанционният съд погрешно е отказал кредитирането на свидетелските показания на свидетелите Г. и Р.. Приема се, че с техните показания е установена причината за свадата на 10.03.2023г. и поведението на пострадалия преди сбиването. За тези обстоятелства никой свидетел не е разпитван на досъдебното производство.

Визира се, че същевременно показанията им имат пряка връзка с 2 претърпяната вреда от ищеца.

Твърди се, че не е правилно становището, че по силата на чл.300 от ГПК, съдебният акт по НОХД №101/2023г. има задължителна сила за гражданския съд, относно това дали Д. М. е извършил гореописаното престъпно деяние, виновността на ответника, претърпените вреди и причинно следствената връзка приети от РС за безспорно установени.

Сочи се, че със задължителна сила се ползват, само дали деянието е извършено от ответника, дали е противоправно и вината на дееца.

Настъпването на вредите, техния размер, причинно- следствената връзка между деянието и вредите следва да се докажат в настоящото производство.

Твърди се, че основният източник на установяването на причинноследствената връзка между деянието и настъпилите вреди е назначената и изслушана по делото съдебно- медицинска експертиза, изготвена от д-р В.Г..

Поради необосноваността и явните пропуски в теза експертиза се визира, че тя е оспорена и то намира своята опора в разпоредбата на чл.200, ал.3 от ГПК.

Сочи се, че изясняването на въпроса, дали падналите вследствие на удара зъби са здрави и болни има съществено значение за правилното решаване на настоящото дело. Навеждат се доводи, че вещото лице е некомпетентно с оглед отговорите на задаваните му въпроси.

Приема се че се е направило едно внушение, което е напълно необосновано и погрешно.

Сочи се, че от мотивите на първоинстанционния съд е видно, че заключението на вещото лице е кредитирано изцяло.

Твърди се, че въз основа на нарушение на правилата за допускане и събиране на относимите към делото доказателства, делото е останало непопълнено с доказателствен материал, поради което първоинстанционният съд е възпроизвел неправилни правни изводи относно възражението за съпричиняване, което в крайна сметка е довела до неправилен съдебен акт.

Съдът в нарушение на материалния закон е отказал да намали дължимото обезщетение, така както повелява правилото на чл.51, ал.2 от ЗЗД.

Искането е да се отмени частично първоинстанционният съдебен акт относно претендираното обезщетение по реда на чл.45 от ЗЗД, като се намали същото съобразно процента на съпричиняване на вредоносния резултат от 3 ищеца.

Моли се за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

В срок не е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса.

В съдебно заседание, пред въззивния съд, жалбоподателят Д. М. М., редовно призован не се явява. Не се явява и процесуалния му представител адв.Л. К..

Ответникът по въззивната жалба- С. П. Д., редовно призован не се явява.

За него се явява процесуалния му представител адв. Т. К.. От страна на последната се моли да се постанови съдебен акт, с който се потвърди обжалваното решение, като се остави без уважение подадената въззивна жалба, като неоснователна.

Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл.269 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред РС- Пещера е образувано по повод на подадена искова молба от страна на С. П. Д. против Д. М. М., с която е предявен иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Твърди се в същата от страна на ищецът, че на 10.03.2023г. в ************, ответникът му е причинил средна телесна повреда, като му нанесъл побой, след приятелско събиране в дома на последния. От нанесеният му побой на ищеца била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в следното: избиване на зъби/първи и втори горни десни резци- 11 и 12 зъб/, без които се затруднява дъвченето и говоренето- престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК.

Сочи се, че противоправното поведение на ответника е в пряка причинна връзка с причинените на ищеца телесни увреждания. За това му деяние, ответникът бил признат за виновен и осъден по НОХД №20235240200101/2023г. от Пещерски районен съд, като му било определено наказание пробация, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК.

Визира се, че вследствие на причинените увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл.129 от НК, ищецът все още не се е възстановил от причинените му увреждания, продължава да търпи болки и 4 страдания, трудно се храни, посетил е ортодонт- хирург, който му е обяснил, че се налага да му бъдат направени няколко операции, за възстановяване на зъбните кухини, изграждане на основа и присаждане на зъбни импланти.

Особено при студено време болките са му нетърпими, което налага поС.на употреба на болкоуспокояващи средства.

Твърди се, че същият е млад човек и не е женен. Причинените от престъплението телесни увреждания са довели до сериозни неимуществени щети за пострадалия- болки и страдания, които същият оценява на сумата от 10000лв. Претендира и законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането-10.03.2023г.-13.03.2024г. е в размер на 1311,84лв.

Искането е да се осъди ответника Д. М. М., с ЕГН ********** от гр.*********, ул.******, да заплати на ищеца С. П. Д., с ЕГН ********** от ***********, сумата от 10000лв., представляваща обезщетение за причинените неимуществени щети- болки и страдания, причинени от ответника, вследствие на извършено от същия престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК, както и законната лихва в размер на 1311,84лв. за периода 10.03.2023г.- датата на увреждането до 13.03.2024г.- датата на завеждане на делото срещу ответника, както и законната лихва върху присъдените с решението суми до окончателното изплащане на сумите, ведно със сторените разноски за настоящето производство. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил такъв от страна на ответникът Д. М. М.. В него последният оспорва твърденията на ищеца, както и оспорва иска по основание и по размер. Твърди че ищецът е съпричинил увреждането.

Претендира разноски.

Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представените от материалите по приложеното като писмено доказателство по делото НОХД №101/2023г. по описа на РС- Пещера се установява, че с влязло в сила Определение от 18.07.2023г. е било одобрено сключено споразумение между РП- Пещера и подсъдимият по цитираното наказателно производство Д. М. М.. Ответникът Д. М. М. е признат за виновен в това, че на 10.03.2023г. в ************, обл.***** е причинил средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на зъби (на първи и втори горни десни резци- 11 и 12 зъб), без които се затруднява дъвченето и говореното на 5

С. П. Д., с ЕГН ********** от същото ************- престъпление чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК. За така извършеното престъпление по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК на обвиняемия Д. М. М., с ЕГН ********** е наложено наказание „Пробация“ , считано от датата на влизане в сила на определението за одобряване на споразумението.

В показанията си св.И. Г. депозира данни в насока, че познава С. Д. и Д.

М. от много години, като са се засичали в различни компании. Знае, че С. Д. е проблемна личност. За конкретната дата сочи, че са се били събрали, като е бил проведен телефонен разговор между лицето Т. и С. Д.. След това, Д. е взел телефона и директно е казал на М., че не е добре дошъл на въпросното място.

Свидетелят визира, че въпреки това С. е решил да дойде с мотора, като видимо бил пийнал. При идването си, С. форсирал мотора и въртял гуми. Д. решил да излезе, но свидетелят не коментира конкретно какво е станало вън.

Единствено сочи, че е станало сбиване, чувало се е, обиждали са се един друг.

Д. се е върнал и е казал, че повече няма да ги притеснява. Знае, че Д. го е ударил един път. Явно е било, че са имали физически контакт. Коментира също така, че му е направило впечатление, че С. няма зъби, като не спазва хигиена.

В показанията си св.М.К. Р. сочи за случая, че са били поканени от лицето Б. да се повеселят на фургон. Имало музика, момчетата са се забавлявали. Визира, че в един момент С. е бил дошъл с МС, което го форсирал. Мисли, че в Д. е излезнал тогава, но не е видяла какво се е случило отвън. Твърди, че на Д. му липсват зъби, което не счита, че е нормално да изглажда човек на неговата възраст.

Свидетелят Г.П.К., депозира показания, че не знае ищеца да е имал проблеми със зъбите, преди сбиването, като след инцидента пострадалия му се е оплаквал, че го болят зъбите и челюстта, не можел да се храни, болките продължили месец.

По реда на чл.176 от ГПК обяснения е дал ищецът, в които същия обяснява, че не е в лоши отношения с ответника, и че последния ответника не му се е противопоставил да ходи на събирането, както и че не е вярно, че е възникнал скандал между тях и ищецът бил изрекъл обидни думи към ответника.