Решение № 420 от 06.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. Варна, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110107751 по описа за 2025 година

Предявена е искова молба на основание чл.497, ал.1 от КЗ от страна на ищеца Д. М.

М., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника адв. Р. Р. от АК- Варна, против ответната страна ЗД, Б.И."АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по делото от адв. Б. А. от АК - София.

В исковата молба се твърди, че на 07.03.2023 г. в гр. Варна възникнало ПТП между лек автомобил „Хонда FR-V" с рег. № *** и лек автомобил „Фолксваген Т Рок" с рег. № ***, по вина на водача на лек автомобил „Хонда FR-V“ с рег. № ***, като настъпил удар между двата автомобила. За възникналото ПТП били уведомени органите на полицията и мястото на ПТП било посетено от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Варна, като бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №***/2023 г. За лек автомобил „Хонда FR- V“ с рег. № *** бил сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество - полица №///, която била действаща към датата на възникване на ПТП. Вследствие възникналото ПТП били налице увреждания по лек автомобил „Фолксваген Рок“ с рег. № *** и автомобилът бил представен за оглед пред застрахователната компания на виновния водач. Образувана била щета №***. За извършения оглед на автомобила бил съставен опис на щета №***/2023 г., като били установени увреждания, подробно описани от ищеца. Към момента на възникване на застрахователното събитие и образуване на застрахователната щета, лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с рег. № *** бил собственост на „П.л. БГ“ ЕООД- клон Варна, което въз основа на сключен договор за лизинг предоставило лекия автомобил на ищеца. С договор за прехвърляне на собственост върху моторно превозно средство в изпълнение на лизингов договор „П.л. БГ“ ЕООД- клон Варна, прехвърлило на ищеца собствеността върху лекия автомобил, като вследствие промяната била извършена и промяна на регистрацията на 1 автомобила. Ищецът уведомил ответната страна за настъпилите промени относно собствеността на автомобила, като предоставил на ответната страна необходимите документи, включително и банкова сметка за изплащане на застрахователното обезщетение.

Предвид липсата на произнасяне по щетата от страна на застрахователя, ищецът предявил иск в съда за изплащане на дължимото му се застрахователно обезщетение. Било образувано гр.д. №***/2023 г. на ВРС, което след прекратяване на производството по делото, предвид направеното увеличение на иска, продължило като т.д. ***/2024 г. на ВОС. С решение №***/2024 г. по т.д. №***/2024 г. на ВОС, съдът уважил предявения иск и осъдил дружеството да заплати на ищеца сумата от 42 730 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил, ведно със законната лихва върху главницата, както следва: за сумата от 1000 лв. от датата на исковата молба - 07.09.2023 г., за сумата от 41 730 лв. от датата на допуснато изменение на иска - 05.07.2024 г. до окончателно плащане на сумата. Въз основа на осъдителното решение било образувано изп. дело №***/2024 г. по описа на ЧСИ с рег. №* и район на действие ВОС и дължимата се сума била събрана в полза на взискателя. Ответната страна обаче следвало да заплати на ищеца и лихва за забава от датата на уведомяването за настъпването на застрахователното събитие или на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл. 496 ал.1 КЗ и при липсата произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя, същият дължал законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава. В настоящия случай не било налице произнасяне и плащане от страна на застрахователя, а след решението на ВОС и образуване на ИД било събрано дължимото се вземане на ищеца. Ищецът счита, че моментът, от който се дължи лихва за забава е *2023 г. Така върху присъденото от съда обезщетение в размер на 42 730 лв., лихвата за забава за периода *2023 г. - 07.09.2023 г. била в размер на 2 457,12 лв. Върху присъденото от съда обезщетение в размер на 41 730 лв.

/разликата между 42 730 лв. и 1000 лв./, лихвата за забава за периода 07.09.2023 г. 05.07.2024 г. била в размер на 4 752,41 лв. Общият размер на задължението за обезщетение за забава в размер на законната лихва, което не било обхванато от съдебно решение №***/2024 г. по т.д. №***/2024г. на ВОС и се дължало на ищеца било в размер на 7 209,29 лв.

Предвид така изложените обстоятелства ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна да му заплати сумата от 7 209, 29 лв., представляваща сбор на: 2 457, 12 лв. лихва за забава върху сумата от 42 730 лв., за периода *2023 г. до 07.09.2023 г. и 4 752, 41лв. лихва за забава върху сумата от 41 730 лв., за периода 07.09.2023г. до 05.07.2024 г. Ищецът моли и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

В представения от ответника отговор на исковата молба, чрез процесуалния му представител, се сочи, че искът е основателен. Дружеството за първи път разбрало за тази претенция на ищеца с връчването на исковата молба, поради което незабавно изплатило по лична банкова сметка на ищеца сумата в размер на 7 209, 29 лева. Затова ответната страна счита, че застрахователното дружество не е дало повод за завеждането на настоящото исково 2 производство. Счита, че ищцовата страна цели образуването на множество граждански дела с цел да натовари дружеството с разноски, включително и адвокатско възнаграждение, с което да се генерира приход. Счита, че това представлява злоупотреба с право. Моли да се приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК и да бъдат възложени разноските върху ищеца.

В хода на делото по същество ищецът поддържа исковата молба, сочи, че не са налице доказателства за твърдяното от ответната страна извършено плащане на исковата сума, а ответната страна поддържа становището си, изложено в отговора на исковата молба.

Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото от страна на ищеца са представени писмени доказателства - Решение №***/2024 г. по гр.д. №***/2024 г. на Окръжен съд Варна; констативен протокол с пострадали лица №***/2023 г.; опис №3 на щета №***/*2023 г.; уведомление до ЗД “Б.И.“ АД с вх.№*/2023 г.; уведомление до ЗД “Б.И.“ АД по щета №***; уведомление гражданска отговорност - необходими документи за завеждане на щета и изплащане на застрахователно обезщетение по щета №*** от **/2023 г.; договор за прехвърляне на собствеността върху МПС в изпълнение на лизингов договор от 17.05.2023 г.; споразумение за прехвърляне на вземане от 26.07.2023 г.; потвърждение за извършено прехвърляне на вземане на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД; свидетелство за регистрация – Част I № ***; свидетелство за регистрация – Част II №***. Служебно е изискано и приложено към настоящото дело т.д. №***/2024 г. по описа на Окръжен съд Варна, ведно с приложеното към него гр.д. №**/2023 г. по описа на РС – Варна.

От така посочените доказателства безспорно се доказва, че на 07.03.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул. „Милосърдие“ е настъпило пътнотранспортно произшествие по вина на водач на лек автомобил „Хонда ФР-В“, с рег. № ***, като били нанесени увреждания на лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ***, който автомобил към датата на инцидента е бил собственост на „П.л. БГ“ ЕООД, но въз основа на сключен договор за лизинг е бил предоставен на ищеца. С горепосоченото споразумение за прехвърляне на вземане от 26.07.2023г. „П.л. БГ“ ЕООД е прехвърлило на ищеца вземането си към ответната страна във връзка с щета №***/*2023 г., за което ответното дружество е било уведомено на същата дата.

На *2023 г. е бил съставен опис №3 на щета №***/*2023 г., в който са посочени уврежданията по автомобила „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ***.

На 07.09.2023 г. ищецът е предявил в РС – Варна искова молба на осн. чл.432, ал.1 от КЗ с цена на иска 1000 лв. – частичен иск от такъв на стойност 39 800 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, натъпили по автомобила „Фолксваген Т Рок“ в резултат на произшествието, въз основа на която в РС – Варна е било образувано гр.д. №***/23 г. На 05.07.2024 г. с протоколно определение по посоченото дело е било допуснато изменение на предявения иск относно размера на иска, като същият е бил 3 увеличен на сумата от 42 730 лв. С протоколно определение от същата дата производството е било прекратено и изпратено по подсъдност на Окръжен съд – Варна, където е образувано търговско дело №***/2024 г. По него е било постановено решение №***/2024 г., с което ответното дружество е било осъдено да заплати на ищеца сумата от 42 730 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени на собствения на ищеца лек автомобил „Фолксваген Т Рок“ с рег. № ***, увреден в резултат на застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.03.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището на ул. „Драгош“ и ул. „Милосърдие“, по вина на водача на лек автомобил марка „Хонда ФР-В“ с рег. № ***, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху главницата, както следва - за сумата от 1 000 лева от датата на исковата молба - 07.09.2023 г., за сумата от 41 730 лева от датата на допуснатото изменение на иска - 05.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в законна сила на 15.11.2024 г.

Гореописаните факти съдът приема за установени с категоричност по делото от събраните доказателства – всички горепосочени писмени доказателства, а и относно тези факти между страните не е налице спор. От изявленията на ответната страна, направени с отговора на исковата молба, се прави извод, че страната признава фактите по делото. Не са налице доказателства за посоченото от ответната страна плащане на исковата сума, каквото ответникът твърди, че е извършено незабавно след получаване на исковата молба, поради което следва да се приеме, че исковата претенция не е погасена чрез плащане от ответната страна.

На база на установените факти по делото съдът счита, че се налагат следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на увреденото лице по застраховка „Гражданска отговорност“, се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3 от КЗ, като това са тези лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на основание чл.430, ал.1, т.2 от КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е налице срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е основание да се претендира обезщетение за забава. В случая ответното дружество е било уведомено за застрахователното събитие от увреденото лице и е видно, че на *2023 г. е бил извършен опис по щета. Предвид липсата на данни за по-ранна дата на уведомяване, следва да се приеме, че на посочената дата *2023 г. застрахователят е бил уведомен за инцидента. Видно е, че до датата на предявяване на исковата молба и до изменението на размера на предявения иск, застрахователното обезщетение не е било заплатено, поради което за този период ответната страна е изпаднала в забава и се дължи претендираното от ищеца обезщетение за забава.